На 1 януари Куба отбелязва своя национален празник. На тази дата през 1959 г. диктаторът Фулхенсио Батиста напуска страната и революционните части начело с Фидел Кастро провъзгласяват победата на революцията. За да поговорим за Куба днес, за бокса и България, поканихме връзката между тези три елемента от световния пъзел – старши треньора на българския национален отбор по бокс кубинеца Жоел Солер Арате, който пое поста от ноември 2015 г.
Жоел споделя, че България е много красива и интересна страна. За това кои са любимите му места, простичко казва:
“Където и да отида из България, събирам много положителни впечатления. В Куба живеех до морето. Затова когато отида някъде по Черноморието, си спомням за моя дом в Куба. Планините ви също са прекрасни. Както всяка храна има свой специфичен вкус, така и всяко място има своята специфична атмосфера, своя собствена тръпка, усещане.”
А какво е усещането за Куба? – питам.
“Куба за мен е завръщане в миналото – казва Жоел Солер. – Това са моите близки и роднини, старите приятели. България е новият ми свят, новите неща, които изследвам и откривам”.
Той изрежда местата, които всеки турист, пристигнал в слънчевата страна, задължително трябва да посети. Но допълва, че това не е достатъчно, за да почувстваме истинската ú атмосфера:
“Куба е рай за всеки турист. В Хавана ще ви грабне умението на хората да черпят от живота с пълни шепи, да се радват, да се веселят. Интерес представляват старинните крепости Ел Моро (16-и век) и Ла Кабаня (18-и век) и много други забележителности. Много приятно място е курортът Варадеро.
В централната част на страната ще ви бъде интересно да посетите Санкти Спиритус – най-старото селище, създадено на острова от конкистадорите, през 1514 г. Въпреки че не живеем богато,
Куба е страна, пълна с изненади
Бих посъветвал всеки, който посети Куба, не само да мине официалните туристически програми, но и да сподели живота на обикновените кубинци, да отиде на техните купони, да хапне от храната, която те си приготвят вкъщи. Това ще направи престоя ви в Куба още по-интересен и ще ви помогне да опознаете истинското ú лице”.
Жоел, през 2018 г. ще се навършат 56 години от въвеждането на икономическото ембарго на САЩ срещу Куба. Как се живее толкова години под ембарго?
Населението на Куба е смесено. Това са наследници на испанските завоеватели, французи, англичани, коренното население. Така наречените креоли. Явно, това е смесица, която ни е направила много жилави като народ. В условията на икономическо ембарго храната понякога не достига, но ние продължаваме напред с усмивка. Винаги, когато има нужда, си помагаме взаимно. Аз съм роден след революцията. Не мога да сравнявам живота преди и сега.
А каква беше Куба от Вашето детство в сравнение с Куба днес?
Когато бях малък, Куба за мен беше една прекрасна страна, а животът в нея – много забавен. После дойдоха 90-те години на ХХ век. След разпадането на Съветския съюз в Куба настана кризата. Но успяхме да се справим. Венецуела ни протегна ръка – оказва ни подкрепа с петрол и други неща. Част от хората в страната днес изпитват недоволство. В момента в Куба се провеждат реформи. Не много големи, но все пак е някаква промяна. Надявам се на едно по-добро бъдеще за всички кубинци.
Понякога липсва ли Ви Куба?
Куба завинаги ще си остане в мен. С моето поведение тук се опитвам да покажа на българите какъв е кубинският народ като цяло, да изградя един положителен образ на кубинците в България.
Българите по принцип имат много специално отношение и особена симпатия към Куба, въпреки че не чак толкова много от тях са имали щастието да посетят Острова на свободата. Как си обяснявате подобно отношение?
По времето, когато съществуваше Съветският съюз, между нашите страни имаше много силен културен обмен. Много кубинци идваха да учат тук, създаваха приятелства. Доста български специалисти работеха в Куба. Народите ни са близки по дух. Хората, с които разговарям тук, наистина винаги имат положително отношение към Куба.
Искат да опознаят по-отблизо нейната култура, танците. Хората в Куба също имат много топло отношение към България. Още докато живеех в Куба, кубинци, които са учили и работили тук, ми казваха, че България е страната на цветята, че имате прекрасни планини, че българките са много красиви жени.
Витаят ли сред българите някакви митове за Куба?
За митове не знам. Но когато стане дума за Куба, хората автоматично я свързват с Фидел Кастро, който е идвал в България, с Че Гевара, а също и с това, че въпреки проблемите, кубинците умеят да се радват на живота, обичат да танцуват, да се забавляват.
Прочетете още… Историята на най-известната снимка на Че Гевара
По какво си приличат българите и кубинците?
Имаме сходна история. И българите, и кубинците сме много борбени и твърдо отстояваме убежденията си, възгледите си. Приличаме си и по това, че сме темпераментни, с гореща кръв, въпреки че сме от различни краища на света.
Защо решихте да дойдете в България?
През 2011 г. се запознах с бъдещата си съпруга – българката Таня, която беше дошла в Куба на обучение, както и да си припомни част от своето минало. Баща ú е работил в Куба като инженер и Таня като дете четири години е живяла в Куба. Година след като се запознахме, се оженихме. През 2014 г. Таня забременя и решихме да дойдем в България.
Какви бяха първите Ви впечатления от страната?
Знаех много неща за България от съпругата ми, баща ú, други българи в Куба. Те разказваха колко красива страна е, за четирите сезона, които имате. Когато дойдох тук, бях доста впечатлен от страната, от българите и вашите обичаи, разнообразната кухня, от снега също!
2017 г. беше много успешна за българския бокс. Кои са базовите Ви изисквания като старши треньор на националния ни отбор по бокс към състезателите?
Дисциплина. Тази дума обобщава всичко. Можеш да постигнеш много, ако си дисциплиниран и изпитваш интерес към това, което правиш.
Боксът промени ли по някакъв начин живота Ви?
Да, боксът промени възприятието ми за живота. Боксът възпитава, учи те на дисциплина, отработва в теб определен тип поведение в обществото. Освен това, благодарение на бокса видях много страни, създадох много приятелства. Благодарение на бокса съм това, което съм днес.
Има ли боксът някаква специална философия?
Мисля, че философията на бокса се състои в самопожертването. Самопожертване и много пот. А после, когато се изправиш на ринга срещу противника си, трябва да си дадеш ясна сметка за всичко, което си пожертвал, за да стигнеш до нивото, на което си, и да дадеш максимума от себе си.
Забелязах, че по време на тренировките си пускате музика. Помага ли музиката в тренировъчния процес?
Музиката разтоварва. Спортът като цяло е доста стресово занимание. Всеки ден правиш едно и също с цел да се усъвършенстваш. Музиката помага да се отпуснеш, да преодолееш стреса от постоянното повтаряне на упражненията. Освен това тренирането на фона на музика и други странични шумове помага, когато излезеш на ринга пред публика от 5 или 10 хил. души, които крещят за или срещу теб, а ти трябва да се съсредоточиш и да слушаш това, което ти казва твоят треньор. Т.е. музиката и другите странични шумове помагат за развиването на концентрацията.
Случва ли се да ползвате уменията си в бокса в ежедневието?
Не, аз съм много спокоен човек. Използвам уменията и силата си, за да помагам на други хора, когато е необходимо. Ако видя, че някой е паднал, му помагам да се изправи. Когато мога, помагам със съвет. И на всички обяснявам колко е хубаво да се занимават с нашия спорт. Спортът подобрява качеството на живота ни.
Как се разтоварвате от работата си, от бокса?
Това е малко сложен въпрос. Моята съпруга ми казва, че трябва да отделям време и за почивка, да не мисля постоянно за бокс. Президентът на боксовата федерация Красимир Инински ми казва същото. Но аз разпускам, работейки. Интересно ми е да търся нови неща. Търся информация от източници от най-високо ниво в нашия спорт, следя развитието на боксьорите, които отбелязват най-големи постижения, по какъв начин провеждат тренировките си. Търся отговори на различни въпроси, за да вървим напред, да се развиваме.
