Най-известната награда в журналистиката – Пулицър, носи името на бащата на жълтата преса и списанията. Не, няма никакво противоречие. Просто днешната представа за жълта журналистика е изкривена, в сравнение с онова, което ни е завещал създателят ѝ.
Роден преди 170 години в унгарското градче Мако, той сигурно не е имал представа, че едва 17-годишен ще прекоси океана. За да стане един от най-успешните журналисти и издатели. Или че в Щатите ще се прекръсти
от Йозеф на Джоузеф
Баща му – богат евреин, търговец на грозде, тъкмо е починал. Преди това, за съжаление, фалира. Но все пак, малкият Йозеф успял да се възползва от добро образование при частни учители в Будапеща. Имал и смело сърце. Със своя 185-сантиметров ръст искал да стане войник. Спирали го крехкото му здраве и лошото зрение. Проблеми, които преследват бъдещия издател до края на живота му.
В американската Гражданска война обаче явно не подбирали доброволците чак толкова прецизно. И ето че новопристигналият Джоузеф става част от кавалерията на Линкълн, за да се бие на страната на Севера. Година по-късно
Пулицър се бори с бедността
в Сейнт Луис, където се премества след участието си във войната. Хваща се на работа като келнер, хамалин, мулетар. Не говори добре английски, но пък владее отлично немски и френски.
Свободното си време прекарва в градската библиотека, където полага усилия да напредне в английския. И в правото. Тъкмо тук среща късмета си, докато наблюдава играещите шах и коментира ходовете им. Шахматистите се оказват редактори на немскоезичния всекидневник Вестлихе пост. Те канят Пулицър да работи за тях. Скоро той става виден член на обществото в града. Че дори и на Републиканската партия, с която печели местните избори! 23-годишният новопристигнал емигрант
става щатски народен представител
А не след дълго – и съдружник във Вестлихе пост (който бил почти фалирал). След няколко добре премислени сделки младият Пулицър придобива Сейнт Луис пост-диспач. И се опитва да качи тиража му. Идеите му как да стане това и до днес са урок по журналистика.
Предприемчивият собственик започва, например, да публикува разследвания и анализи за корупцията във властта. Данъчни измами, управници-комарджии – нищо, което ще убеди аудиторията, че вестникът е неин защитник, не убягва на издателя. Успехът е налице. Дори в личен план (Джоузеф се жени за интелигентна дама от висшето общество – 5 години по-възрастната от него Кейт Дейвис).
Заради работата от рано сутрин до среднощ обаче
Пулицър почти ослепял
Вместо да замине на предписана от лекарите почивка, той отива на бизнес среща. И то каква! На нея договаря покупката на забуксувалия Ню Йорк Уърлд.
Революционизира редакционната му политика, съдържание и форма – по същия начин, по който възражда и Сейнт Луис пост-диспач. Резултатът е красноречив: от 15 хил. тиражът нараства на 600 хил. Броят на страниците се увеличава. А за нуждите на изданието се налага Пулицър да построи Ню Йорк уърлд билдинг (първия небостъргач в Ню Йорк).
Появява се и развлекателният Сънди Уърлд, който използва революционно повече гравюри и рисунки. И по този начин става предшественик на илюстрованите списания. През 1887 г. стартира и вечерният Ивнинг Уърлд. На преден план в изданията излизат скандалите и обикновените човешки истории. А също – и сензациите, върху които днешните жълти медии толкова се фокусират. През 1895 г. Уърлд започва да публикува и
първия вестникарски цветен комикс
в света – популярния Жълтият малчуган. Откъдето идва и името на жълтата преса. Обратно на негативните настроения към нея днес, за Пулицър тя трябва да носи обществена полза. Да защитава обикновените хора. А не да е елитарна. Нито пък да лъже.
Напротив – издателят смята, че образованата, професионалната журналистика и комерсиалната журналистика не си противоречат. Онова, което научава по пътя си към върха, е да цени стойността на уличните репортажи, на точната фактология и на състрадателното писане.
Или, както пише биографът на Пулицър – Джеймс Морис:
“Пулицър е убеден, че точността води до тиражиране, доверие и редакционна сила. Думите могат да обрисуват булките като изчервяващи се, убийците като отвратителни, а политиците като користни, но фактите трябва да са верни.”
Особено при поднасянето на новини. Само че някогашните журналисти, в старанието си да рапортуват достоверно, ставали скучни. Според Морис, Пулицър искал да подобри тази част.
“Той кара авторите си да мислят като Дикенс, който използва тъжните истории на викторианския Лондон, за да създаде завладяващо забавление от драмата на модерния град. За заможната класа това е търсене на сензации. За работещите хора това е техният живот.”
Заслугите на Пулицър
се простират далеч отвъд каузата жълта преса. Но пък благодарение на нея той помага за въвеждането на антимонополно законодателство. Разкрива измама за милиони долари около строежа на Панамския канал. И е сред хората, на които Статуята на свободата дължи това, че остава в Ню Йорк. Има разбира се и още, и още…
Най-важното звучи като новина от едно изречение. Но е самата истина: начетеното момче, което прекоси океана, за да стане войник, но стана издател, обяви война на неграмотната и необразована журналистика. То е първият човек, изтъкващ нуждата от университетско обучение по журналистика.
Затова и завещава 2 млн. долара за създаването на факултет по журналистика към Колумбийския университет. Една четвърт от тях са за награди и стипендии, тъй като самият Пулицър приживе
не получава кой знае каква помощ
Абсолютен self-made man, както биха казали американците за някого, издигнал се до върха със собствени нюх, усилия и способности.
В завещанието му от 1904 г. идеята на издателя за награда е да стимулира постиженията на културата. Определя 4 номинации за журналистика, 4 за литература и драма, 1 за образование и 4 за пътуване и стипендии.
Досега броят им се е увеличил, заради включването на поезия, музика и фотография. А влиянието на наградата Пулицър е нещо, което 17-годишният Йозеф едва ли си е представял на кораба към заветния бряг. Няма и 50 години по-късно завещанието му обобщава неговото кредо:
“Нашата република и нейната преса ще се издигнат или паднат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят.”
И още уроци по журналистика от невероятния издател:
“Честността за вестника е като добродетелта за жената.”
“Публичност, публичност, публичност – това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот.”
“Никога не изоставяйте нещо, преди да стигнете до корените му. Продължавайте, докато не изчерпите проблемите окончателно.”
“Не отпечатвай нищо във вестника, което и слугата ти няма да разбере.”
