Тя тръгва буквално от нищото. И се превръща в най-известната жена в света. Дръзка, красива, смела, провокативна, можеща. Разбива на пух и прах всякакви табута, свързани със сексуалността и с цвета на кожата. Жозефин Бейкър. Символ на разкрепостеността и липсата на граници в таланта.
Жозефин Бейкър е родена на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис като Фрида Жозефин Макдоналд. Бащата изоставя майка ѝ още, докато е бременна и бъдещата звезда никога не се запознава с него. Дори се води незаконнородена. Расте в изключително бедна и абсолютно неграмотна среда. Изобщо не е желана и не получава нищо, подобно на обич.
Няма много изходи от такава ситуация
за тъмнокожи деца като нея. Но тя се хваща за абсолютно всяка възможност. Една от тях е бракът. На 15 тя вече бяга от… втория си съпруг Уили Бейкър. Защото е открила нов изход. Шоубизнесът. А Жозефин явно е родена точно за него.
През 1921 г. тя пристига в Ню Йорк. С харизмата си за кратко време покорява театралните сцени на черните водевили. И макар по-късно да твърди, че в Америка не е могла да разкрие таланта си, реално оттам започва всичко. По малък и не чак толкова забележим начин, но първата стъпка вече е направена. Един ден идва предложение да се присъедини към трупата на ново черно шоу в Париж. И без да се колебае, тя заминава.
Прави същински фурор в Париж през 1925 г. Превръща се моментално в суперзвезда благодарение на еротичните си танци, при това появяваща се на практика гола на сцената. Нейна запазена марка става поличката от изкуствени банани, с която танцува едновременно смешно и толкова секси. Буквално за една нощ животът ѝ се преобразява, точно като в приказките. Прекъсва договора си с трупата и се хвърля в голямата вода на шоубизнеса сама.
Онова, което не може да бъде видяно по това време в Ню Йорк, буквално обръща Париж с главата надолу. В Европа
Жозефин Бейкър е “екзотично цвете”
докато в родината си е предразсъдък. По това време в Америка животът е разделен на бял и черен. И това, което е позволено за белите, е забранено за черните. В Европа пък има интерес към африканската култура и Жозефин идва точно навреме – тя е образът на всички фантазии, но наяве.
Танците ѝ са някак футуристични за времето си. Туист, хип-хоп, брейк… Шоуто ѝ – твърде “зряло”. Парижанки по това време копират прическата на Жозефин, стила ѝ на обличане. Самата тя третира постоянно кожата си с лимон и слага белеещ грим, за да добие кожата ѝ по-светъл оттенък. В същото време, в луксозните морски курорти богатите французойки трупат загар и това е мода, която се дължи изцяло на Жозефин.
Жозефин Бейкър е в центъра на вниманието и на интелектуалните кръгове. Писателят Ърнест Хемингуей, художниците Пикасо и Кес ван Донген, фотографът Ман Рей, архитектът Льо Корбюзие – всички те я обожават, а тя е тяхна муза. Намира начин винаги да се променя и постоянно да се преоткрива. Популярността ѝ расте с всеки изминал ден. Появяват се кукли Жозефин Бейкър, снима се в реклами, а
известността ѝ отива далеч отвъд Париж
Не само френската столица, в краката на Жозефин е цяла Европа по това време. Жителите на Стария континент не са виждали нищо подобно досега. Тъмнокожата Жозефин е гола, прави шантави физиономии, танцува като луда – като малко щуро дете, без задръжки. Но е толкова секси! Получава десетки, ако не и стотици хиляди любовни писма и поне няколко хиляди предложения за брак.
През 1935 г. тя решава да се завърне в Америка, за да покаже в какво се е превърнала. Пък и американската преса доста старателно следи случващото се с нея на Стария континент. Това, което заварва у дома обаче, е стряскащо. Нещата са станали дори по-зле от преди. Позволяват ѝ да резервира стая в нормален (не “черен”) хотел, но само при условие, че ще влиза единствено през сервизния вход. Шоуто ѝ пък е прието като скандал. Критиката я съсипва. И тя се завръща в Европа с разбито сърце. А на 35 се отказва от американското си гражданство и получава френско.
В този момент над Европа облаците се сгъстяват. Нацистите идват на власт в Германия и забраняват всичко, подобно на Жозефин като неморално. Окупират френската столица. И за нея това е ясен знак, че в живота ѝ е дошъл
момент за нова роля
Включва се в редиците на френската съпротива. Дава им на разположение дома, колата и най-важното – славата си. За доверието, което ѝ гласуват, тя се отплаща с огромен кураж. За нея не е проблем – немците виждат единствено еротична звезда в нейно лице. Хора от съпротивата пътуват постоянно с нея уж като музиканти, уж като членове на екипа ѝ зад сцената.
Използва популярността си, за да пренася важни съобщения, скрити на тайно място. Рискува да бъде хваната и арестувана с всички последствия, но знае, че никой няма да дръзне да го направи – та тя е Жозефин Бейкър! Не само, че не я арестуват, а дори раздава автографи на немските войници, докато крие между голите си гърди тайните на контраразузнаването.
През 1941 г. тя напуска Франция до края на войната. Заминава за Мароко. И има сериозни проблеми със здравето. Дори се съобщава, че е починала от перитонит. Но не е изключено да го прави с цел да се скрие от центъра на вниманието. След завръщането си обаче ще бъде
почетена от държавата като същински герой
Получава ордени и медали за храброст като героиня на френската съпротива и разузнаването. Връща се в развлекателния бизнес. Но редом с това все повече се включва в кампании за грижа на осиротели деца. Пък и шоупрограмите намаляват. Тя не е първа младост вече. И сама разбира, че годините на банановата поличка безвъзвратно са отминали. Решава да покаже другото си лице.
И се хвърля в нова борба. Иска да види свят, в който цветът на кожата ѝ да няма никакво значение. Но времената вече са други. Даже и Америка вече може да я приеме. И най-после Черната Венера успява да триумфира на родна земя. Тя е наистина вече на върха. Печели по 20 хил. долара на седмица, програмата ѝ е пълна за следващите 6 месеца. И тогава идва поредният удар.
През 1949 г. в прочутия Сторк клуб става скандал на расова основа. Жозефин Бейкър е бясна. Реагира остро. Включително с критики към известен журналист, неин приятел по това време, задето не я е защитил. В крайна сметка визата ѝ (тя вече е французойка и за Америка ѝ трябва виза) е отнета и тя е реално прогонена. Ще мине десетилетие, преди да ѝ позволят отново да влезе в САЩ.
По това време прави и друго нещо. Започва да осиновява деца от целия свят. Да ги засипва с любовта, която никога не е имала като дете. Създава Семейство на дъгата, както сама го нарича. Иска да покаже на света, че деца от всякакви раси, етнически произход и религии могат да бъдат братя и сестри.
Осиновява 12 деца
2 момичета и 10 момчета откъде ли не – Алжир, Колумбия, Япония, Корея, Финландия, Франция, Израел и др. Но мечтата ѝ се оказва твърде дръзка за нея самата. Скоро изгубва цялото си състояние. Дори любимия си дом.
Принцеса Грейс ѝ протяга ръка. Подарява ѝ апартамент в Монако, където децата ѝ отрастват, макар и далеч от нея. Далеч, защото Жозефин Бейкър отново е на сцената. И пътува много в подкрепа на различни каузи. Връща се в Америка в подкрепа на Мартин Лутър Кинг. Говори на митинг във Вашингтон през 1963-та.
Идва и в България. Да, това става през 1972 г. на Златния Орфей
На 8 април 1975 г. решава да направи бляскав бенефис по случай 50 години живот на сцената. Зад гърба ѝ финансово и щедро стоят принц Рение и принцеса Грейс от Монако и Джаки Кенеди-Онасис. Билетите са изчерпани като топъл хляб. Налага се да се вкарват допълнителни сгъваеми столове за допълнителните гости. В публиката са София Лорен, Мик Джагър, Шърли Беси, Даяна Рос, Лайза Минели. Жозефин отново се чувства млада. А всички – публика, преса, критика… за пореден път са очаровани!
Само броени дни по-късно получава мозъчен кръвоизлив. Открита е в леглото си, сред множество вестници, възторжено описващи фурора на 50-годишния ѝ бенефис. Повече не идва в съзнание. Сърцето спира да бие. Като герой от войната с ордени и медали, на Жозефин е отдадена чест, която никоя друга жена, при това родена американка, няма да получи. Държавно погребение с 21 топовни салюта.
На почти 69-годишна възраст, след като е оставила дълбока диря в историята на 20 век, тя си тръгва. Така внезапно, както се е появила – за една нощ. Като легенда, като символ, като момичето с банановата поличка, което никога няма да бъде забравено.
