Какво (може би) не знаете за Перник

Наскоро един приятел се беше обозначил във фейсбук, че се намира в сградата на община Перник. Първият коментар гласеше: “Внимавай, сигурно и там бият”. Това не е виц, въпреки че едва ли има българин, който да не знае

поне един майтап за Перник

Като този: Перничани са толкова корави, че като умрат не ги погребват, а ги издават за старо желязо… Звучи забавно, но за най-интересните хора, събития и истории, свързани с този колоритен град почти не се говори. Ето малка част от нещата, които може би не знаете за Перник.

Започваме с човека символ на Перник – боляринът Кракра. Ще минем през златните години от първата половина на XX век и завършваме с уникалните истории на четирима спортисти, във всеки от които пулсира духът на това място.

Историята

В началото е Кракра Пернишки, виден болярин на цар Самуил от X-XI век.

“Не отстъпва нито пред заплахи, нито пред обещания”

– пишат за него византийските хронисти. Този воин е символът на Перник и до днес. Византийският император Василий II с цялата си огромна армия, пълна с наемници от цял свят, е унизен на два пъти от Кракра – през 1004 г. и 1016 г.

Боляринът остава в историята като праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Под негова власт били още 35 крепости в областта, но Пернишката, като основен администартивен център на района, била и основната цел на врага.

Ето как Антон Дончев разкрива защо е избрал именно Кракра за герой на един от последните си романи:

“Действията на ромейския император се следят внимателно в цяла Европа: какво прави, как го прави, къде ще тръгне… И този човек две години клечи пред стените на Перник. Каква е тази крепост, какъв е този град?

Отиват при Кракра и му предлагат: “Ще те направим патриций”. Дават му пари, обещават му слава. А той отказва с думите: “Искам да бъда такъв, какъвто съм”. Тук се поставя въпросът за човешкото достойнство. Дума, която малко употребяваме. Затова избрах Кракра.”

---

Златни години

Перник е локомотивът, който дърпа стопанството на България в годините преди Втората световна война. Добивът на въглища помага на държавата ни да стане най-бързо развиващата се икономика в региона. Водещи

инженери от цяла Европа

са тук, градът се разраства с бясно темпо. Ако днес приемаме Дубай за символ на световната петролна промишленост, то Перник е нещо подобно за добива на въглища. Макар и само в рамките на нашата страна. А преди индустриалния бум в Пернишко се ражда доктор Стамен Григоров. Кой е той ли? Това ще разберете в долните редове.

В тях може би с изненада ще откриете колко важни неща са се случили именно в града, който повечето от нас свързват с диалекта на местните и и страстта им към старите голфове. Но ако има моменти и събития, които променят живота на поколения хора и цели държави, ето няколко такива, случили се имменно в Перник:

Lactobacillius bulgaricus и кисело мляко

Където и да се намира по света, българинът свързва тази храна с родината и носталгията по своето детство. И разбира се, с баба си, която строго следи дали си е изял всичко в купичката. Откривателят на Lactobacillius bulgaricus доктор Стамен Григоров се ражда през 1878 г. в Пернишко. Той е родом от село Студен Извор, близо до Трън. Сега там има Музей на киселото мляко.

Първата електрическа крушка в България

Да, именно в Перник светва първата електрическа крушка в България! Това се случва през 1895 г. Интересното е, че по това време електричество няма дори в царския дворец в София.

Първата електроцентрала в България

Залежите от въглища в района превръщат града в мотор на българската икономика в началото на XX век. Много от големите научно-технически достижения от този период са приложени именно на това място.

Логично е, но малцина знаят, че първата електроцентрала в България е построена през през 1899 г. в Перник. През 1900 г. в селището живеели около 2 хил. души, а през 1930 г. населението надхвърля 20 хил.

8-часовият работен ден

Миньорите в Перник се вдигат на протест, с който искат по-добри условия на труд и по-високи заплати през 1919 г. Успяват да извоюват за всички работници в България 8-часов работен ден, регламентиран със закон.

Първото българско стъкло

През 1934 г. започва работа започва строителството на стъкларската фабрика Кристал. Там е произведено първото българско стъкло.

Първото индустриално злато, добито в България

Парче самородно злато, което тежи 150 грама, получава цар Борис III на 4 октомври 1939 г. 85 на сто от него е чиста проба от благородния метал. Това е първото индустриално злато, добито в България. Намерено е в границите на област Перник – Трънско.

И сега към този район има засилен интерес от компании за добив на злато. Връщат ли се златните години за Пернишко и България?

Прочетете още историята на… Единственият българин – капитан на Байерн