При първата камикадзе кампания във Филипините, японците губят 90 самолета, но успяват да изкарат три американски самолетоносача извън строя. Така в месеците до края на войната камикадзетата са най-страховитата заплаха за войските на Съюзниците в Тихия океан.
[Началото на историята вижте тук – Камикадзета – страшилищата на Тихия океан (I част)]
Потопяването на St. Lo окуражава японците и в следващите няколко месеца над 2000 самолета излитат на самоубийствени мисии. В ескадроните от камикадзета може да се включи всеки. Времето за обучение на младите пилоти е сведено до минимум. Те могат да летят, но не и да се сражават. Според проф. Емико Онуки-Тиърни, който изучава дневниците на много камикадзета, повечето от тях нямат нищо общо с образа на войнствено настроени фанатици в масовото съзнание. Точно обратното,
някои от тях са отчаяни личности, поставени в абсурдна ситуация и далеч от мисълта да се разделят доброволно с живота си
В последната година от войната, много от пилотите самоубийци са студенти от хуманитарни специалност и право. Най-младият от тях е на 17 г., най-старият – на 35.
Някои японски офицери се противопоставят на самоубийствените мисии. Лейтенант Кийокума Окаджима, главнокомандващ на 303-ти боен ескадрон заявява, че е недопустимо да се жертват опитни пилоти, в момент, когато Япония има най-голяма нужда от тях. Окаджима заявява, че няма да позволи на нито един от подчинените си да стане камикадзе. В резултат на това, ескадронът на Окаджима е преместен от островите на континентална Япония, а летците му – качени на транспортни самолети.
В началото желаещите да станат камикадзета са два пъти повече от самолетите
на въоръжение в японската армия. Ето защо за самоубийствените мисии са ангажирани всички видове самолети, дори онези, смятани за безнадеждно остарели. Кандидат-камикадзетата са толкова много, че капитан Мотохару Окамура започва да ги оприличава на рояк пчели. „Пчелите умират след като ужилят“, обяснява Окамура.
В морето, америкaнските загуби започват да нарастват главоломно. На 30 октомври, 1944 г. камикадзе удря самолетоносача USS Belleau Wood. Картечарят Върнън Блек наблюдава безпомощно как самолетът се забива в палубата на кораба. „Двигателят на изтребителя гореше, след това запаленият керосин се пръсна върху мен и подпали дрехите ми“, спомня си Блек, който скача в морето, за да се спаси от пламъците. “Никой от нас не беше чувал думата камикадзе”, казва мичманът на USS Belleau Wood Belle Боб Райх. Самолетоносачът губи 12 самолета, 92-ма души от екипажа загиват, а 54 сериозно ранени. Корабът е изваден от строя и изпратен на ремонт.
Веднъж след като камикадзето се насочи към мишената си, екипажът има 30-40 сек., за да реагира.
Никой кораб на света не е толкова бърз
Японските самолети наближават мишените си на групи от няколко самолета, на максималната височина, на която могат да летят, която е около 6-7 километра. След като небето почернее от пушека на противовъздушната отбрана на американците, камикадзетата се спускат косо надолу, често следвани от американски изтребители Hellcat.
Много камикадзета не успяват да поразят целта си и просто се разбиват в морето. Недостатъчната подготовка на самоубийствените пилоти ги превръща в лесна мишена за съюзническите летци, които ги превъзхождат както като тренинг, така и като техника. Все пак, ако камикадзетата уцелят целта си, пораженията често са фатални. Резервоарът на самолета експлодира, горящият керосин потича през решетестата палуба и подпалва самолетите в хангара под нея. Моряците се задушават от гъстия пушек и горяща гума. Камикадзетата най-често се опитват да поразят елеватора, с който самолетите се изкарват от трюма на кораба или върху площадката за приземяване.
Макар първите атаки на камикадзетата да имат ограничен успех
те предизвикват достатъчно вреди на врага. Това помага да бъдат привлечени нови и нови кандидати за доброволна смърт. „Ако сме готови да жертваме 20 млн. японски живота в „специални атаки“, победата ще бъде наша“, казва бащата на камикадзетата адмирал Ониши.
Камикадзетата се ползват с екстри, каквито другите войници в армията нямат
На тях им се полагат месо, консерви, сладкиши, плодове, безалкохолни напитки, саке, уиски и цигари. Или общо около 4000 калории дневно. Всичко това във време, когато Япония съобщава, че обмисля да започне да прави брашно от жълъди, за да посрещне недостига от хранителни запаси.
През май, 1945 г. в средите на камикадзетата започва да циркулира наръчник, който подготвя пилотите за последната им мисия. В него подробно е описано как да бъдат нанесени най-големи поражения на врага, както и какво да направи пилотът, за да види лицето на майка си, секунди преди сблъсъка. Наръчникът убеждава пилотите, че след смъртта си ще се превърнат в ками (богове). „Помни, когато се спускаш върху врага да изкрещиш с всички сили: Хисацу! (от яп. „потъни“). В този момент сакурите в Ясукуни ще ти се усмихнат приветливо.“
Японската пропагандна машина работи неуморно
Войниците и цивилните граждани са захранвани с меко казано странни истории за подвизите на камикадзетата. Така например според един сензационен доклад, един от японските пилоти свършва мунициите си, но се спуска над британски самолетоносач, изважда самурайския си меч и с един замах отсича главата на капитана. Камикадзетата стават толкова популярни, че дори се сдобиват със свой покровител. Това е легендарния военен стратег Масашиге Кусуноки, който през 1336 г. повежда една от първите самоубийствени атаки срещу значително превъзхождащ го като численост враг.
Битката за Окинава
Самоубийствените атаки на камикадзетата достигат своя пик през април-юни, 1945 г., по време на битката за Окинава. На 6 април стотици самолети извършват самоубийствени атаки в операция “Плуващи хризантеми”. Японците атакуват стратегически цели като разрушителите и самолетоносачите на Съюзниците. Атаките потопяват или изваждат от строя поне 30 американски военни кораба. Япония жертва 1465 самолета, но този път Съюзниците не допускат да потъне нито един самолетоносач, броненосец или кръстосвач.
Междувременно първата вълна от кандидат-камикадзета се отдръпва
В самолетите се качват пилоти със сломен боен дух и видимо намаляла непоколебимост. Но това не означава, че атаките на камикадзетата са по-малко успешни. 1/3 от всички японски пилоти успяват да поразят целта си, което е почти десет пъти повече от успеваемостта на конвенционалните оръжия, използвани от Съюзниците. Японците жертват няколкостотин неопитни пилоти, но нанасят огромни щети на американския флот. В един момент възможността камикадзета да попречат на победоносния напредък на американците към Япония изглежда заплашително реална.
Империята използва камикадзета и срещу американските Летящи крепости B-29, които бомбардират големите японски градове. Така например през зимата на 1944 г. е сформиран 47-и Въздушен полк с цел защитата на Токио. Оказва се, че
използването на камикадзета срещу самолети на съюзниците не е особено добра идея
Самолетите са доста по-бързи и маневрени, както и по-трудна за уцелване мишена, в сравнение с корабите.
През март, 1945 г., адмирал Честър Нимиц, главнокомандващ на Тихоокеанския флот на САЩ, заповядва Летящите крепости, базирани на Марианските острови временно да преустановят набезите си върху континентална Япония и да се насочат към о. Кюшу, където са повечето бази на камикадзета и откъдето потеглят всички самоубийствени мисии срещу американски кораби около Окинава.
В същото време японската пропаганда тръби неуморно за реалните или воъбражаеми успехи на камикадзетата.
Официалната статистика е сериозно преувеличена
Така например при кампанията в Окинава, данните за американските загуби, причинени от летци камикадзе са преувеличени шест пъти. Целта е да се изтъкне превъзходството на японския боен дух над “нацията от магазинери”.
Битката за Окинава е една от най-важните в заключителната фаза на Тихоокеанската кампания. Островът е удобен трамплин за превземането на Япония и първата атака срещу американските части е извършена със 700 самолета, половината от които пилотирани от камикадзета. Този път американците са по-добре подготвени. В началото на 1945 г. командирът Джон Тач, офицер от американските военоморски сили разработва няколко успешни въздушни тактики за защита от камикадзета. Една от стратегиите на Тач се нарича Голямо синьо одеяло и включва съюзнически самолети, патрулиращи 24 часа във въздуха. Тогава камикадзетата възприемат
друга тактика
Започват да летят ниско над водата, удряйки корабите на нивото на палубата. В друг случай камикадзетата се промъкват след американските самолети, завръщащи се от мисия и по този начин остават неуловими за радарите.
На 21 юни, 1945 г. след най-кървавата битка в Тихоокеанската кампания, американкските войски завладяват Окинава. Загубата е не само потресаващо поражение върху бойния дух на Япония, но и дава на Щатите удобно пристанище за фротата, място за разквартироване на войските, както и удобни летища в близост до контитентална Япония.
Оцелелите
Няколкостотин камикадзета от Втората световна война оцеляват. Риюджи Нагацука е един от тях. На 28 юни, 1945 г. Нагацука има няколко часа да се се приготви за финалната си мисия срещу американската Трети флот. Пилотът подготвя завещанието си, отрязва парче от косата си и написва писмо до родителите си. В 4 сутринта оставя личните си вещи на леглото и след оскъдна закуска отива на инструктаж.
В 5,30 сутринта 18 камикадзета изпушват последната си цигара. Командирът налива на всеки по чаша саке и заявява: „Не искам нищо повече от вас, освен да умрете героично за страната си“. Когато Нагацука тръгва към самолета си, се чувства по-лек от обикновено и осъзнава, че не носи парашут. Групата излита, но в морето, потъмняло от буреносни облаци няма и помен от американската флота.
Летците имат избора да се разбият в морето или да се завърнат в базата
Водачът на групата избира второто. Командирът разярен, че подчинените му не са загинали като герои, ги арестува. Оцелелите камикадзета са бити и унижавани, но в крайна сметка живи. Няколко седмици по-късно, на 6 август, 1945 г. над Хирошима е хвърлена атомната бомба. Пилотите камикадзе вече са история…
След края на войната Асаичи Тамаи, командирът вербувал първия камикадзе Юкио Секи става будистки монах. Тамай споделя с приятелите си, че не би могъл да постигне нирвана, преди да е „успокоил душите“ на всички пилоти, които е изпратил на самоубийствени мисии в Тихия океан.
Камикадзе
Думата „камикадзе“ („божествен вятър“) е употребена за пръв път през XIII век, когато монголските воини на Кубилай хан се опитват на два пъти да нападнат Япония – през 1274 и 1281, но не успяват след като монголските орди са разпръснати от тайфун.
