Втората световна война. Един от най-страшните периоди в новата история на човечеството. Хора с извратено мислене са на власт в Германия и реализират на практика най-ненормалните си хрумки. Ражда се Холокостът – име, от което дълго ще се потръпва.
В концлагерите не просто се експлоатират хора от малцинствата и военнопленници. Те са обект на ужасяващи садистични игри, избиват ги масово и безмилостно като част от т.нар. процес по прочистване. Децата, повечето жени, възрастните хора нямат шанс за оцеляване. И освен всичко – на тези страшни места се правят редица експерименти. За един такъв експеримент на нацистите, който
не е твърде популярен, но за сметка на това е доста успешен
ще стане дума в този текст. Историчката Карин От казва: “Едва ли има по-коварна мярка от страна на нацистите от тази да делегират изпълнението на терора и насилието на самите жертви“. Да, правилно разбрахте – ще говорим за най-свирепите лагерници, които са имали шанса да блеснат пред немците. И са го правели с готовност.
Преди време ви запознахме с Виктор Франкъл – основател на Третата виенска школа в психоанализата, психотерапевт; евреин, оцелял в цели ЧЕТИРИ концлагера. В книгата си Човекът в търсене на смисъл той разказва като пряк свидетел каква е организацията в лагерите на смъртта.
На тези места не е претъпкано с нацисти, които да охраняват хилядите лагерници.
Голямата част от охраната е поверена на… тях самите
Още с пристигането си в лагерите, нововодошлите забелязват, че сред лагерниците има такива, които са по-добре сложени, не излъчват страх, дори се случва да се усмихват. На фона на общата потиснатост, тези затворници веднага правят впечатление. Те имат по-специален, привилегирован статут. Това са т.нар. Капо.
Не е ясно откъде произлиза името им. Предполага се, че е съкращение от Kameradschaftspolizei (първите срички на думите другарска полиция). Според други догадки, името идва от италианската дума Capo – глава, шеф.
Капо са довереници на нацистите. Доносници. Надзиратели на принудителния труд, изпълняващи още административни задачи. И ако се налага – изпълнители на мръсни поръчки. Въдворители на изискуемия ред. Докато обикновените затворници изнемогват от глад, Капо никога не са гладни. В действителност, много от тях са хора, които в концентрационния лагер
имат шанс да бъдат забелязани и живеят много по-добре
отколкото извън него. Вътре реализират “кариера”, за каквато навън могат само да мечтаят. Процесът по подбора им е откровено негативен. Търсят се възможно най-бруталните от затворниците (макар все пак да се намират и някои щастливи изключения от това правило). Голяма част от тях са престъпници, членове на групировки и в качеството си на такива са попаднали в лагера. Но и благодарение на това притежават “нужните” качества.
Има обаче и много капо, които нямат престъпно минало. Евреи. Но по-различни от останалите, с друг характер и нацистите бързо го установяват. Сред тях има такива, които са склонни да се “грижат” за онези от лагерниците, които са им по-симпатични. Но има и същински братоубийци.
Отделно от избора, направен от нацистите, между затворниците индиректно също тече “вътрешен подбор”. Могат да оцелеят и да продължат да се борят само онези, които при преместванията от лагер в лагер са изгубили скрупулите си. Те са готови да използват всички възможни средства, честни и подли, дори брутална сила, кражба, предателство на най-близките, за да се спасят. Както пише Виктор Франкъл: “Ние, които се завърнахме по силата на много щастливи случайности или чудеса – наречете ги както искате, знаем: най-добрите измежду нас не се върнаха“.
Основната цел на това затворниците да се охраняват от други такива, е да се намалят разходите по издръжка на лагерите и в тях да има по-малък като численост немски контингент. От друга страна – това е
най-добрият начин да управляваш голяма група от хора
с минимален риск – като мотивираш най-безскрупулните сред тях да охраняват вместо теб. Има данни, че броят на капо в някои лагери достигал до 10% от затворниците. Възнаграждението им – привилегии, храна, цигари, алкохол и… живот.
Както ги описва Хайнрих Химлер: “В момента, в който става Капо, той спира да спи при другите затворници. Отговорен е за това работата да се върши добре, затворниците да са чисти, леглата да са здрави. Така, че трябва да намери начин да мотивира хората си. В момента, в който той вече не си върши добре работата, спира да е Капо. Връщат го да спи при хората му. И знае, че те ще го пребият до смърт още първата нощ“.
Много често капо се държат с останалите затворници по-сурово, отколкото СС-овците
Много скоро те се превръщат в надзиратели, достойни да се сравняват със самите СС-овци. Жестоки, безмилостни. Когато се налага, взимат участие в масови убийства на други лагерници. За тях няма тежък труд, нито физически тормоз и унижения. Радват се на цивилни дрехи и правото на лично пространство.
Всъщност, поведението на тези хора има логично обяснение. В лагера битката за оцеляване е жестока. Там няма място за съжаление, за сантименти, за непрактични настроения. Борбата е ежедневна, ежечасна, ежеминутна. За хляб, за цигара, за сън, за минута спомени, за правото да дишаш или това на приятеля ти. За капо това важи със същата сила, както и за останалите. Само че те имат възможност да прекарат времето малко по-добре и да увеличат шансовете си за оцеляване значително.
Капо изглеждат добре, не са изнемощели като останалите. Очите им не излъчват страх, а по-скоро дързост. Дори настроението им е добро – усмихват се. На всеки затворник неминуемо му минава през ума: “дали няма да успея да се уредя с подобна позиция?” Капо са и тези, които “по правило” пушат цигарите, давани на другите затворници като поощрения за добра работа. Според Виктор Франкъл
обикновеният лагерник има изключително ниска самооценка
Чувства се силно деградирал. Не е такова положението при капо и другите затворници с по-специален статут, като готвачи, склададжии и прочее. Те изобщо не се чувстват деградирали – напротив, смятат се за успели. При някои от тях психологът дори наблюдава определени прояви на мания за величие.
Прочетете още: Мари Яловиц – берлинската еврейка, избягала в България
Един от най-известните капо е прочутият австрийски политически затворник Йозеф Хайден. От него се бояли всички и го мразели искрено. Бил прочут като садист, отговорен за смъртта на поне няколко затворници. Бил е в Дахау, но през 1942 г. е освободен и причислен към въоръжените СС.
Когато наближава краят на войната, нацистите започват трескаво да товарят влаковете със затворници – кой за ликвидиране, кой за преместване. С приближаването на съюзническите войски, управата на концентрационните лагери, капо и готвачите успяват да избягат, за да не бъдат заловени и принудени да отговарят за действията си.
