“Върху френската карикатура въобще у нас съществува една твърде смътна и едностранчива представа. За нея съдим по някои хумористични вестници от парижките булеварди, защото само те попадат в България. И понеже те са пълни всякога с леки жени, съблазнителни със своите рисковани пози или с дъха на жизнерадостна чувственост, който вее от техните дантели, шлифове и фалбали, ние мислим, че френската карикатура е преимуществено порнографска, че вдъхновението ú всякога е весело, че темите ú са еднообразни и цинични, че рисунъкът ú, макар и лек и грациозен, е без изразителност, и че въобще тя няма нищо общо с изкуството – ни по замах, ни по пориви, ни по естетически стремления. Очевидно е, че това мнение е толкова вярно, колкото би било вярно, ако за поезията на Франция съдехме по блудкавите и безстидни (от руски – безсрамни) куплети, които се пеят по шантаните”.
Това пише видният български писател, дипломат, историк, революционер и публицист Симеон Радев в книгата си “Погледи върху литературата и изкуството” – сборник от статии, публикувани от него в сп. “Художник” през първите десетилетия на ХХ век.
Поривът за осмиване на политическите личности е вероятно толкова стар, колкото и самата политика и свързаните с нея сатирична поезия и карикатура. И докато първата съществува от хилядолетия, то политическата карикатура е сравнително модерен феномен, защото за разпространението ú са необходими печатници, мастило и хартия.
Преди малко повече от година терористичните атаки в редакцията на Charlie Hebdo, при които бяха убити 17 души, разтърсиха света. Малцина обаче знаят, че Франция има дълга традиция в политическата карикатура, която далеч не започва с основаното през 1970 г. сатирично списание.
Политическата карикатура във Франция започва своето съществуване по времето на Френската революция.
През XIX век политическата карикатура се превръща във важна част от френската преса
Изкуството на карикатурната политическа рисунка достига своята връхна точка в известния политико-сатиричен седмичник La Caricature, създаден през 1830 г.
Един от неговите редовни сътрудници е Оноре Домие (1808 – 1879), най-видният френски карикатурист на ХIХ век, който така разгневява властите с карикатурата си на френския крал Луи-Филип, че през 1832 г. е вкаран в затвора за шест месеца.
Същата година Домие започва да работи за току-що основания сатиричен ежедневник Charivari.
България в края на XIX и началото на XX век е замесена в сложни геополитически игри. Разбира се, страната няма как да остане встрани от вниманието на западната преса и в частност това на карикатуристите.
В САЩ списанието “Puck” в броя си от 8 септември, 1886 г. публикува на корицата си карикатура на Александър I Батенберг, която коментира преврата, извършен срещу него месец по-рано. Текстът под нея е
“Който се смее последен, той се смее най-добре”
В друга карикатура, публикувана в същия брой на “Puck” и озаглавена “Как той “абдикира” са показани Австрия, Русия и Германия, които задружно изритват княза извън пределите на България. След организираната от Русия кампания за отстраняването на Александър I от трона, Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и група военни извършват контрапреврат и връщат княза в България, но след като нито Александър III, нито Ото фон Бисмарк го подкрепят, той решава да абдикира и на 26 август 1886 г. заминава от Лом с параход за Виена.
В началото на XX век на дневен ред е българският национален въпрос и една война между България и Османската империя изглежда все по-вероятна. През 1908 г. страната обявява независимостта си, а с последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от княз на цар. Сменя се съответно и официалното наименование на държавата – от Княжество България на Царство България.
Царство България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г., с обявяването на война на Кралство Сърбия, като застава на страната на Тройния съюз. През 1917 г. в Париж е отпечатана серия пощенски картички, които изобразяват страните от Антантата (Великобритания, Белгия, Франция, Италия, Япония, Черна гора, Румъния, Португалия, Русия и Сърбия) като красиви пеперуди. В същото време държавните глави на Тройния съюз (България, Турция, Австро-Унгария и Германия) са представени като отвратителни членестоноги.
Цар Фердинанд е нарисуван като гигантски стършел
сякаш прикован със сабя в ентомологическа колекция. Случайно или не, художникът е постигнал алюзия със страстта на Фердинанд към колекционирането на насекоми, както и с малко известния факт, че новината за избирането му за български княз го застига по време на екскурзия за лов на пеперуди.
Цар Фердинанд не е единственият български политик, който става жертва на острото перо на френските карикатуристи. Lifebites.bg откри неизвестна до момента колекция от оригинални, никога непубликувани карикатури на неизвестен френски художник отпреди повече от век, които представят важни събития в историята на България.
Вижте ги в галерията по-долу:
