Карл Май: Измамникът, превърнал детството ни в приключение

Какво знаете за Карл Май? Че е автор на историите за Винету и Олд Шетърхенд. Правилно. Ако попитате някой американец кой е авторът на едни от най-готините детски книги за индианци, много вероятно няма да чуете неговото име. Такава ще е ситуацията и с много други читатели не само в Америка, но и във Великобритания. Звучи парадоксално, но е истина. Карл Май е най-добрият немски писател, за когото много хора по тези краища на света не са чували!

Така го определя в своя статия, публикувана преди време, британският вестник Гардиън. Но в добрата стара Европа

Карл Май продължава да е легенда

която ежегодно привлича повече от 3 хил. почитатели на фестивал в немския град Бад Зегеберг.

Едната от причините германецът да не стане известен през Океана е, че голяма част от описанията в разказите му за индианци и начина им на живот не съответстват на реалността. Май ги представя като истории, базирани на негови лични преживявания. За доказателство носи на врата си огърлица от мечи зъби (на снимката). Но през 1899 г. става ясно, че това съвсем не е така!

Пътешественикът-писател описва детайлно света на индианците в Америка, живее и пътува с тях, а от чантата му позволява да надзъртат любопитно на над 200 млн. читатели, закупили книгите му. И все пак се оказва

обикновен фотьойлен фантазьор

Така го наричат след разкритието за поредната му опашата лъжа (защото това е негова запазена марка!). Аудиторията е разочарована, но бързо прощава на своя любим пишещ Барон Мюнхаузен. А той си остава такъв до края на живота. За сметка на това в редиците на феновете му по-късно се вливат имената на знаменитости като Алберт Айнщайн, Адолф Хитлер и, разбира се, Бойко Борисов.

Изумително е как човек като Май, роден в бедно германско семейство, успява да разкаже историята на народи и земи, без дори да напуска територията на Германия.

“Писателят няма нищо освен въображение… има хора, които твърдят, че въображението има по-чисти и по-остри очи от мъдростта”

– казва той в своя защита.

През 90-те години на 19-и век – времето, когато германецът пише най-популярните си книги – за Винету, Западна Европа е наситена с един нестандартен, според съвременните ни разбирания, начин на забавление. Етнографски и псевдо-етнографски изложби, както и

човешки зоологически градини

Те са толкова популярни, колкото и оперните представления по това време, казва пред Ню Йоркър специалистът по германска история Ерик Еймс.

Европейците с интерес разглеждат внесените подобно на екзотични животни представители на различни племена в Африка и далечна Америка, като в един момент този интерес се превръща в истерия. Обитателите на Стария континент пощуряват по индианците и Дивия Запад (макар никой да не се интересува дали това, което вижда е автентична картина). Тук Карл Май съзира своята ниша и съумява да я завземе максимално успешно.

Бащата му е тъкач, който едва изхранва многолюдната си фамилия. От 14 деца оцеляват едва 5, сред които и малкият Карл. Оцеляване е точната дума за годините на ранното му детство, когато

поради недохранване губи зрението си

Тогава е едва 4-годишен. Успява да се възстанови две години по-късно, да преживее доста интересни събития и да си измисли в пъти повече! Но такива, които да направят детството на много други от вълнуващо – по-вълнуващо.

Карл Май решава да стане учител, но временно прекъсва следването си – изключен е заради кражбата на 6 свещи. Позволено му е да продължи, а той позволява и на стария си навик да свива чужди вещи да направи същото. Арестуван е и е затворен за 6 седмици, след като отново е обвинен в кражбата – този път на часовник. Пак не си вади поука и след поредно провинение прекарва 4 години от живота си зад решетките. За Карл Май може да се каже, че това не са пропилени години, тъй като ги прекарва основно в библиотеката. А и ако си мислите, че това поставя началото на кариерата му на прочут и продаван писател – лъжете се!

След като излиза от затвора,

Карл Май става измамник и то какъв!

Влиза в ролята на всевъзможни персонажи – лекари, полицаи и т.н. – и с помощта на изкусни измислици “омагьосва” жертвите си. И пак се повтаря старата история – отново го вкарват в затвора.

Животът му се променя през 1874 г., когато се запознава с християнската вяра в лицето на един поп и се връща в родната си къща. Това е годината, когато Карл Май започва да пише и дори публикува първата си книга – Розата от Ернстхал. Мести се в Дрезден, където става редактор в издателство и оттук вече започва да се пише бавно, но сигурно, с голяма доза перипетии и проблеми, книгата на една легенда. През 1893 г., когато е 51-годишен, Май публикува

първата си история за Винету

и неговия кръвен брат – Олд Шетърхенд. Това е неговият пробив, който идва доста късно, но все пак в подходящо време. Бракът на писателя се разпада, той отново е на ръба на оцеляването, а здравето му е разклатено.

“Не ми пука за загубата на хора, които не искат повече да са част от живота ми. Загубил съм хора, които са всичко за мен и все още се справям”

– никога не пада по гръб Карл Май.

По времето, когато изрича тези думи вече е богат и известен, но борбата с лошата репутация, която си е създал, продължава. Особено, когато истинските индианци пристигат в Германия заедно с феноменалното шоу на Бъфало Бил – Дивият Запад. Май просто отказва да ги срещне. Постоянно се забърква в лъжи и скандали, а богатството му изтича в джобовете на адвокати.

И така, непознат за едни, лъжец – за други, за основната си читателска аудитория Карл Май остава нещо друго. Продавач. Продавач на билети за онзи вълшебен влак, който отвежда милиони в далечни земи по време, когато обикновените хора не могат да си позволят да пътешестват. Така, както е било за мен и за теб, тогава, когато имаше два канала, телевизията започваше вечер в 5, а детските филми бяха празник…

Прочетете още… за Жул Верн и неговото безкрайно пътешествие в света на бъдещето