На 5 май 2018 г. се навършиха 200 години от рождението на Карл Маркс. Човекът, с чийто образ и идеология израснаха поколения. Едва ли неговата личност представлява интерес за младите ни съвременници, но идеите му промениха света толкова силно, че доскоро 4 от всеки 10 човека на Земята живееха в т.нар. „комунистическо общество“. Промените, произтекли от марксовите идеи, засегнаха милиони, станаха мотив за революции, за създаването на държави с ново обществено устройство в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка.
Карл Маркс е роден в гр. Трир, Германия в семейство от средната класа – евреи по произход с протестанско вероизповедание. Има 8 братя и сестри, но братята му умират съвсем млади. Карл получава добро класическо образование и 17-годишен записва Право в Бонския университет. Заради буйния си характер (пиене, дуелиране и прочее) се премества в Берлинския.
Отдава живота си на науката, а предпочитаните от него области на познанията са история и философия. Според него именно философията би трябвало да бъде средство за решаване на реални обществени въпроси:
„Философите са дали различно тълкуване на света, задачата обаче е неговата промяна“.
Още като юноша Маркс започва да пише поезия. В творбите му доминират две теми – любовта му към Жени (бъдещата му съпруга) и темата за апокалиптичния край на света. В Диви песни срещаме краен скептицизъм, идеи за самоубийство и съюз с дявола.
„Ние сме оковани, разсипани, празни, уплашени… завинаги приковани към мраморната скала на битието“.
„Аз ще засипя хората с исполински ругатни“
– изригва той, убеден, че се задава световна криза.
Безспорен е журналистическият му талант. Умее да пише кратки, остри, язвителни коментари по актуални въпроси, да украсява стила си с афоризми и епиграми, фразата му е сбита и точна. Карл Маркс работи като редактор на вестник. Подкрепя левия печат, но заради идеите си е преследван от властта. Прекарва живота си в изгнание – Париж, Брюксел, накрая Лондон.
Заради тъмната му кожа и буйните черни коси го наричали Мавъра. През 1843 г. в Париж се среща с Фридрих Енгелс, дружбата с когото става емблематична. Върху идеологията на Маркс оказва силно влияние философията на Хегел и по-точно неговата диалектика.
Според Маркс в основата на обществения живот е системата от икономически отношения. Начинът на участие на хората в икономическия живот, в зависимост от това притежават или не средствата за производство, ги противопоставя в антагонистични класи. Това са капиталистите (притежаващи средствата за производство), работниците (принудени да зависят от собствениците по отношение на работата си) и средната класа (дребен бизнес, чиновници, интелигенция).
„Историята е история на класовата борба“.
В икономиката Маркс вижда най-голямата опасност за човешката свобода. При капитализма работниците се „отчуждават“ от своя труд. Те произвеждат продукти, над които нямат контрол. За тях трудът е просто работа и те го вършат, за да получат надници, с които да си купят може би същите продукти, които са произвели. Работниците се превръщат в инструменти и губят свободата си. Произведенията на труда се превръщат във фетиши. Продуктите губят значението си само по себе си. Изпъкват с престиж, стават израз на социална принадлежност.
От значение е материалното, а не човекът
Капиталът иска високи цени и ниски заплати, работниците – обратното. Този конфликт води до революция.
„Материалната сила трябва да бъде победена чрез материална сила“.
Икономическите условия, а не политическа воля или суверенни решения са в основата на обществените промени.
За Карл Маркс държавата е отражение на господстващата класа. В есетата, посветени на еврейския въпрос, посочва икономическата и социална основа на злото. Практическата нужда, личният интерес, търговията, парите. Парите са бог, който не търпи други богове. Парите превръщат всичко в стока, единствената стойност на всички неща. Те са отчуждената същност на човешкия труд, която властва над човека, а той я боготвори.
„Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратното – социалното им битие определя тяхното съзнание“.
Затова според него главното решение е премахването на частната собственост и въвеждането на общо притежание върху средствата за производство. Пролетариатът трябва да унищожи всички останки, а това става с диктатура.
Диктатура на пролетариата
Ще изчезне експлоатацията, армията ще се премахне, държавата ще отмре. Всичко това води до комунизъм, където ще залегне принципът „от всекиго според способностите, на всекиго според нуждите“…
За съжаление животът показа друго, а думата комунизъм стана мръсна дума.
Личността на Маркс предизвиква немалко критични, дори злобни забележки. В книгата си Интелектуалците Пол Джонсън ни описва един не съвсем приятен образ на известния философ и идеолог. Егоист, „движел се малко, пиел здраво, най-вече силна бира, пушел много… Рядко се къпел, почти не се миел“. През целия си живот имал финансови затруднения, не се захващал със сериозна работа. От това страдало най-много семейството му. Съпругата Жени по баща фон Вестфален го обичала и подкрепяла, стоически понасяла неволите и трудностите. От седемте им деца живи останали само три дъщери. Джонсън споменава и за незаконен син на Маркс от домашната помощница Ленхен (Хелен Демут).
Карл Маркс е обвиняван за това, че неговата идеология не се опира на фактите, а е плод на теоретични обобщения
Идеалът му за безкласово общество е утопичен и нереален. Но именно той, мечтата за равенство и свобода, все още вълнува хората. Затова на гроба му в Лондон винаги има цветя. Не му е мястото да правим критичен анализ на това бил ли е прав или не. Достатъчно е, че все още се обръщаме към Капиталът и се сещаме за принадената стойност. Или както Робърт Хайлброунър отбелязва:
„Ние се обръщаме към Маркс не защото е непогрешим, а защото е неизбежен“.
