Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни напомнят навсякъде по света за земите, където някога са се установили прабългарите, за да положат основите на своята държава.
Всяко от тези места има своя собствена интересна и вълнуваща история. Сред тях е историко-архитектурният резерват Велики Болгар, запазил руините на древната столица на Волжка България. Той се намира в близост до
съвременния град Болгар
на левия бряг на река Волга в Татарстан (Руска федерация). По време на експедициите си до Антарктида през последните години българите активно запълват бели петна на картата на ледения континент с български топоними. Но това са по-известните примери, а в следващите редове ще ви разкажем за такива, които не са толкова популярните късчета от България.
Площад България в Бенин |
В Западна Африка, на брега на Атлантическия океан, притисната на запад от Того, на изток от Нигерия, а на север от Буркина Фасо и Нигер, се намира държавата Бенин – родината на вуду магията. На старите карти ще я откриете като Дагомей, което на местния език фон означава “като в стомаха на змия”.
Змията в традициите на бенинците е свещено животно и техен защитник. Наричат земите си така, защото в тях се чувстват защитени. И наистина, за разлика от съседните страни, тук животът тече спокойно. Но какво свързва Бенин със страната ни? И къде тук може да се натъкнете на
късчета от България
Определено, това са не само топлите спомени, които пазят за родината ни над стотината бенинци, завършили някога у нас висшето си образование. България е едно от традиционните места за срещи в Котону – икономическата столица на Бенин. Да!
Площад България с гордо извисяващата се добре поддържана и редовно боядисвана (!) статуя на вожда на българския пролетариат Георги Димитров. Петтонната статуя е доставена като подарък за африканската държава от братска България някъде през 80-те години на ХХ век. Точно срещу паметника се намира известна банка. С характерното си чувство за хумор бенинците казват, че тази банка постоянно е в криза, защото Димитров протяга към нея ръка и прибира печалбата.
Село Варна в Русия |
Чували ли сте някога за село Варна? Онова, което се намира на по-малко от 2700 км североизточно от черноморския ни град Варна, в руската Челябинска област?
Името на селото е българско, но това е единственото, което го свързва с България. Руснаците го наричат така, за да увековечат
превземането на крепостта Варна
по нашите земи през една от руско-турските войни – през септември 1828 г., от руски отряд начело с граф Павел Сухтелен. Година по-късно, според клаузите на Одринския мирен договор, крепостта Варна е върната на Турция. Селото обаче запазва в името си спомена за битката на юг от Дунав.
Река Булгария в Хондурас |
Недалеч от град Ла Сейба през труднопроходимата джунгла в хондураския национален парк Пико Бонито си пробива път река Булгария, която трудно ще намерите на картите. Спускайки се по планинските склонове, водите ú се удрят в едрите камъни, покриващи речното корито, и се разбиват в гъста снежнобяла пяна. За да разберем, защо реката е наречена така, трябва да се върнем малко назад в историята, към първите десетилетия на ХХ век, когато земеделието в Хондурас е в разцвета си.
Двама италианци създават в Ла Сейба своя компания за търговия с банани и други екзотични плодове. Градът е в икономически подем. Необходима е железопътна линия, по която продукцията да се доставя до пристанището. Чувства се
остър недостиг на работна ръка
По онова време, някъде между 1928 и 1935 година, в търсене на по-добър живот, тук пристигат хиляди европейци.
Заедно с тях на южноамериканския бряг стъпват 130 българи. Те се захващат с отглеждането на плодове и зеленчуци, работят в изграждането на железопътната линия, в мините. Техните потомци днес не знаят български, но носят български имена и фамилии, завършващи на -ов/-офф, като Петров, Еленкофф, Савофф, Банофф, и посрещат гостите си, както подобава, с баница. Един от първите български заселници – Борис Петров, открива неизвестната до онзи момент река в селвата, и я нарича България.
Паркани и българските традиции в Приднестровието |
Ако съдбата ви отведе в едно от най-големите села в Приднестровието – Паркани, с почуда ще се почувствате като у дома си. А и местните хора ще ви убедят:
Снимка: www.palamar-photo.com
“Да, това е една малка България!”
Тук посрещат гостите според българските традиции и ги черпят с вкусна баница – с извара, яйца, масло и сметана, поради простата причина, че 80% от 10-хилядното население на селото определят себе си като българи.
Техните прародители се заселват тук в началото на XIX век, като донасят със себе си своя език, култура и традиции и със завидна упоритост ги предават от поколение на поколение. На 14 януари в селото отбелязват празника Сурва – сурвакари обикалят къщите с пожелания за здраве, щастие и просперитет, а за първа пролет си раздават мартеници, които тук наричат “мерцишори”.
Никой не трябва да забравя корените си, защото без минало няма бъдеще, смятат българите от Паркани. За поддържането на българския дух, традиции и фолклор в селото активно работи местният културен дом. Само в организираните от него школи по народни танци се обучават над 200 души. През 2008 г. в селото е поставен паметник на българския национален герой Васил Левски.
Челе ди Булгерия в Италия |
В южната част на Италия за присъствието на българи в стари времена ни напомня планината Булгерия. Тук се намира колоритното градче Челе ди Булгерия с църквата Света София и население, наброяващо около 1 900 души.
Прабългарите, предвождани от Алцек, се заселват по тези земи през VII век или дори по-рано – няма точни сведения за това. В България се разчува за Челе ди Булгерия през 1986 г., когато градчето е посетено от българския посланик в Италия Райко Николов.
Българска земеделска колония София в САЩ |
През 1911 г. в щата Ню Мексико е създадена първата българска земеделска колония в САЩ. За целта българите наемат 320 акра земя, където отглеждат жито, царевица, боб, зеленчуци. С времето колонията се разраства, а селището е наречено в чест на българската столица – София.
След Втората световна война колонията постепенно запада. Но някои от наследниците на първите колонисти все още развиват земеделските земи в София. Подробно за историята на българското селище в Ню Мексико разказва Гита Йовчева в книгата си Стопанският живот на българската емиграция в САЩ.
