Цъкахме с език, ядосвахме се и едновременно с това се възхищавахме на потъналата в пепел и забрава красота на Къщата с ягодите. Човекът, който ни осигурни билет за този виртуален тур се казва Здравко Йончев.
Преди Къщата с ягодите обективът му надникна и “отвори” очите на много от нас за изяществото на други три невероятни постройки в София, оставени на времето и разрухата: тези на старите минерални бани в Овча купел, Банкя и Горна Баня.
“Опитвам се да съм професионалист и човек с модерни и съвременни схващания, отворен към предизвикателствата, новото, промяната… и хората”, казва роденият в Ловеч бивш състезател и треньор по бейзбол, който днес се чувства най-удобно зад обектива на фотоапарата си.
Здравко Йончев ни разказва за фотографията, която провокира, за личната отговорност и усещането да надникнеш в една отминала епоха…
Здравко, след появата на снимките Ви на сградите на трите столични бани в Овча купел, Горна Баня и Банкя, много хора се обнадеждиха, че някой ще им обърне внимание и ще възкреси за нов живот тези прекрасни постройки. Последва ли реакция и какво се случи с тези архитектурни красоти?
Реакция имаше, естествено, това беше и една от основните цели – да се провокира някакво внимание към тях. Обществената реакция беше очаквана – да се обвинят ръководства, политици и управници за състоянието на сградите. Имаше и голяма доза изненада. Много хора не бяха чували за банята в Овча Купел.
Моето мнение е, че ако тези сгради са ценни за обществото, именно то трябва да си ги опазва на първо място, и след това – чрез една или друга институция. Образно казано, необходим е постоянен обществен интерес и ангажираност, за да се превърне един камък или дърво в забележителност.
Проблемът в нашата държава
(и други общества със сходна история) е, че сетивата ни за инициативност и отговорност са били съзнателно притъпявани и подменяни твърде дълго в комунистическо време. И днес, за да се случи промяна, очакваме някоя институция с поведение от комунизма да си свърши работата.
Не! Аз лично вярвам, че всеки трябва да прави, каквото може. Аз например снимам и показвам, провокирам.
Можете да си представите каква беше реакцията след моите снимки от страна на преките отговорници за състоянието на сградите, с изключение на заместник-кмета на Банкя – Пламен Симеонов, който беше отворен по този въпрос. Може би неслучайно именно с банята в Банкя се случват някакви промени. Има задвижени процедури за отдаване на концесия на сградата с идеята да се привлече инвеститор. Има идеен проект за пълната реставрация на сградата в някогашното ú състояние.
Но – отново – колко от нас следят тези процеси, коментират, питат избраните от тях общински съветници?
Разкажете ни сега за снимките на Къщата с ягодите. Как попаднахте там и бяхте ли подготвен за това, което видяхте и заснехте?
Бях обещал на хората в няколко интервюта и дискусии, че темата с архитектурните паметници и сгради от периода преди комунизма ще продължи, и това е поредна крачка в тази посока.
Тъй като не съм родом от София, за Къщата с ягодите всъщност разбрах от един от коментарите за минералните бани на страницата ми. Само да вметна, че по подобен начин заснех баните в Горна баня и Банкя – множество хора го предлагаха в свои коментари на страницата ми и аз просто последвах обществения интерес и нужда.
Снимки на Къщата с ягодите направих още миналата година, но те бяха само екстериорни. Определено ми хареса и едва ли има някой, който да не е я харесва. Именно любопитството да открия как изглежда тази къща отвътре ме провокира да вляза.
Не бях запознат подробно какво се е случвало с тази сграда в миналото и като цяло влязох с големи очаквания, следвайки впечатленията си от външността на сградата. Е, останах малко разочарован. Защото настоящото състояние на помещенията не издават много. Вижда се, че не толкова отдавна
вътре е сниман филм
част от декорите на който са останали. Има и много празни помещения. От фотографска гледна точка те не представляват особен интерес. Най-интересното, разбира се, бе камината с червен мрамор и орнаменти по нея, както и орнаментите по таваните, стълбищата, покрива и т.н.
Какво си мислехте, докато снимахте тази приказна къща, която в момента се руши?
Малко са грешките, които не могат да бъдат поправени. Състоянието на сградата реално не е толкова лошо. Има цели градове, възстановени след Втората световна война изцяло по образи от снимки и спомени. Тоест това, че според повечето хора състоянието на сградата е лошо, аз не го смятам за непреодолимо препятствие пред реставрирането на къщата.
Докато снимах си мислех, с каква изтънченост е създадена тази къща и как се е пълнила с хора, ценящи изкуството, и как при промените след войната е била използвана от други хора за демонстриране на власт, помещавайки в нея някакви съмнителни институции и структури.
Какви бяха реакциите, след като показахте заснетото в Къщата с ягодите?
Тук е мястото да благодаря на моя приятел Константин Фичев, който е и потомък на Колю Фичето, за текста към публикацията ми със снимките. Без него нямаше да се постигне този отзвук, който тя има за момента. Надявам се с него да продължим идеята и да представим на обществеността и други подобни забравени архитектурни бижута.
Хората много се възхищават на снимките, защото всеки, който е минавал покрай тази къща, е искал да хвърли едно око отвътре. Някои хора дори не знаеха къде се намира. Действително получих много коментари и поздравления за снимките ми. Имаше и много критични коментари във връзка със собственика на къщата.
Кой е въпросът, който най-често Ви задават за снимките на тази къща?
Естествено – въпроса “Как влязохте?”. Съжалявам, но няма да отговоря на този въпрос.
Планирате ли да продължите да снимате други такива сгради и да превърнете това в цялостен проект?
Да, то вече е цялостен проект в развитие. Ще ми се да намеря начин да обхвана всички подобни архитектурни сгради в София, създадени преди комунистическо време, като впоследствие да обхвана и такива в страната. Вече имам предварителни разговори с хора, които биха участвали в проекта със своите компетенции. Надявам се да получим и допълнително подкрепа, включително финансова, от страна и на бизнеса.
Искам хората да разберат повече за периода след Освобождението и преди комунизма, за бита и културата ни по онова време. Тогава, между другото, сме били по-европейско настроени от сега!
Преди да се захванете с фотография сте се занимавал със спорт – бил сте състезател, треньор по бейзбол и мениджър в продължение на 10 години. Какво Ви накара да се захванете с изкуство и бихте ли се върнал на спортния терен отново някой ден?
Смятам, че най-важното за развитието на един човек е да попадне в подходяща среда. За мен спортът беше среда до определено време, след което българската реалност и представи за спорт започнаха да ме отблъскват. Спортът е една огромна – и важна – тема, която няма да можем да развием достатъчно добре в това интервю. Към спорта бих се завърнал, но на любителско ниво, в свободното време. За момента страстта ми е друга.
Вижте още… Романтична София през погледа на Здравко Йончев
През годините винаги съм поддържал отношение към изкуството. Рисувах, например. Когато за пръв път хванах фотоапарат, не съм си и помислял, че това може да ми е професия. С годините малко или много научавах някои техники на снимане, но едва преди две години реших да отдам по-сериозно внимание на фотографския ми талант, според моите близки хора.
Определям моята фотография като комбинация между фотография и рисуване. Някъде в това пространство се чувствам най-добре. Пожелавам на всеки човек да открие това, което най-много обича да прави, и да го превърне в своя професия!
Повече за Здравко и работата му може да намерите на официалния му сайт.
