Началото на 20 век, САЩ. Жените са домакини, гледат деца и въртят къщата. Единици са тези, които правят опити да изплуват сред морето от мъжки акули в работна среда. А тъмнокожите жени са двойно прецакани – веднъж заради пола си и втори път заради цвета на кожата си. Расизъм, политически борби, дискриминация – това съвсем не звучи като обстановка, която може да роди талант. И то в женски род. Но правилата си имат изключения във всяка една епоха.
Почти всички сме чували за полетите на космическата мисия Аполо, но едва ли са много хората, които знаят, че траекторията им е изчислена наум, без компютър, от тъмнокожа жена математик. Грешка! Не е без компютър, а от човек с професия “компютър”. И това не е шега, а факт за стотици жени, работещи в НАСА в средата на миналия век.
Но в случая говорим за забележителния мозък на Катрин Джонсън. Тя е родена на 26 август 1918 г. в малко градче в западна Вирджиния. До 13-ата си година посещава гимназия, а на 18 вече е завършила колеж. За кратко става учителка по математика и френски, но интелектът ѝ е твърде голям, за да се заключи между стените на учебната стая. И все пак се опитва да бъде обикновена. Омъжва се, ражда дете – напълно в духа на времето.
Но ѝ е отредена доста по-велика съдба
Преподаването ѝ харесва, но не я удовлетворява. През 1953 г. животът ѝ се променя. По това време в НАСА има практика да се наемат жени в департамента по навигация и доста от тях са афроамериканки. Тези дами имат една основна задача – да изчисляват от сутрин до вечер. Всяка от тях е специална – с ум като бръснач и мисъл по-бърза от днешните калкулатори. Подборът е суров, а условията – тежки.
Точно там започва работа Катрин. А професията ѝ съвсем сериозно е наричана “компютър”. Във времена, когато за жените е допустимо да са секретарки, медицински сестри или учителки, да си математик или инженер е нещо нечувано за нежния пол. Но пък може да си компютър.
Катрин е разпределена в звено, кръстено Colored Computers. Дейността ѝ е свързана с анализи и пресмятания, касаещи полетите на самолетите и влиянието на атмосферните условия върху тях. Невероятно е, но през 60-те години
повечето изчисления за полети в Космоса са правени на ръка
Малко по малко, ролята на Катрин Джонсън в НАСА става повече от значима. Никак не е лесно да се доказва пред общество, което дели дори тоалетните на такива за бели и черни. Но уменията на младата жена разчистват всички спънки по пътя ѝ.
Едва през 1958 г. отпада разделението по цвят на кожата в НАСА. Тогава Катрин е преместена в отдел с още по-голяма значимост, където може да разгърне уменията си. Тя става част от проект Меркурий. Това е първата американска програма за полети в Космоса, включваща хора. Отговорността е огромна, но също и постиженията на Катрин. Тя измисля уравнение, благодарение на което може да се определи конкретна математическа точка на излитане и кацане на космическата капсула. Нещо невероятно дотогава.
Именно Катрин изчислява траекторията за полета на първия американец в Космоса – Алън Шепърд. Тя работи по пресмятането на траекторията на мисията Аполо 11, довела до първото стъпване на човек на земния спътник. А за Аполо 13 прави и невъзможното, като по време на критична ситуация спасява живота на астронавтите и успява да пресметне откъде да направят обиколка на Луната, за да се завърнат успешно на Земята.
Вижте още за българските следи на Луната
Любопитен факт е, че след като са налице вече първите изчисления на истински компютър, началниците на Катрин искат от нея да провери дали машината е точна. Кариерата ѝ продължава да е белязана от новите технологии и прогреса, за който допринася и тя самата. Джонсън работи по програмата Space Shuttle, също и по друга, касаеща достигането на Марс от роботи и хора.
Катрин Джонсън работи в НАСА до 1986 г.
За това време тя става легенда и заедно със стотици други неизвестни жени е част от гръбнака на една толкова мъжка професия. През 2015 г. е наградена от президента Барак Обама с Медал на свободата. На нейно име е кръстен Изчислителният изследователски център на НАСА.
Катрин Джонсън има множество статии и публикации с научна насоченост. Автобиографията ѝ се е превърнала в библия за амбициозни момичета.
Към днешна дата приносът ѝ е дотолкова значим, че намира място в учебниците по история.
Но Катрин е и една от стотиците жени-компютри, прекарали години, заровени в подземията на НАСА като роби на математиката. Доказала се е във времена, когато едва 25% от семейните жени работят. На нея и колежките ѝ е посветен и филмът Скрити числа от 2016 г., отличен с множество награди и три номинации за Оскар.
Днес Катрин Джонсън е пример и вдъхновение за много хора. А образът ѝ става част от серия кукли на успели жени и фигурки Лего с колекционерска стойност.
Мейси Робъртс, една от ръководителките на отдел за жени-компютри, казва:
„За да оцелееш тук, трябва да изглеждаш като момиче, да се държиш като дама, да мислиш като мъж и да работиш като куче“.
