Сега седяхме един срещу друг, пиехме уиски и пушехме цигари, но на атмосферата й липсваше нещо от идеалните отношения между посредник и изпълнител и липсата ставаше все по-осезаема с всяка секунда.
– Знаеш ли какъв ти е проблемът? – каза Барнс след малко.
– Да, отлично знам какъв ми е проблемът. Купува си дрехите по каталог на Л.Л.Бийн и точно в този момент седи срещу мен.
Той се престори, че не е чул. Може и да не беше
– Проблемът ти, Томас, е, че си британец. – Той започна да върти глава с неравномерни движения. От време на време във врата му изпукваше някоя кост, което, изглежда, му доставяше удоволствие. – Нещата, които не са наред с теб, не са наред с целия този забравен от Бога смрадлив остров.
– Чакайте една минута – казах. – Почакайте една цяла, завършена минута. Това не може да е правилно. Не е възможно един шибан американец да ми казва какво не е наред с тази страна.
– Липсва ти мъжественост Томас. Не притежаваш. На тази страна й липсва мъжественост. Може някога да си я имал и да си я изгубил. Не знам и не ми пука особено.
– Виж, Ръсти, внимавай – казах. – Трябва да те предупредя, че тук хората приемат, че думата “мъжество” означава кураж. Не я разбираме с американското й значение – да имаш голяма уста и да получаваш ерекция всеки път щом кажеш “Делта”, “страйк” и “ритане на задници”. Тук съществува важно културно различие. А под културно различие – добавих, защото трябва да призная, кръвта ми доста се бе сгорещила, – нямаме предвид различни ценности. Имаме предвид, че трябва да си го начукаш в задника с телена четка.
Той се засмя на това изказване.
Което не беше точно реакцията, на която се надявах
Доста голяма част от мен се надяваше, че той ще се опита да ме удари, така че ще мога да го цапна с юмрук в гърлото и да препусна надалече в нощта с леко сърце.
– Е, Томас – каза той, – надявам се, че малко поразведрихме атмосферата. Надявам се, че сега се чувстваш по-добре.
– Много по-добре, благодаря – казах.
– Аз също.
Той стана да напълни отново чашата ми, а после пусна цигарите и запалката в скута ми.
– Томас, ще говоря направо. Точно сега не можеш да видиш Сара Улф или да говориш с нея. Просто не е възможно. В същото време обаче няма да очаквам да си мръднеш пръста за мен, докато не я видиш. Това как ти се струва? Достатъчно честно ли ти звучи?
Отпих от уискито и измъкнах една цигара от пакета.
– Не сте я хванали, нали?
Той отново се засмя. Щеше да ми се наложи някак да прекратя това.
– Никога не съм казвал, че сме, Томас. Ти какво си помисли – че сме я приковали с вериги някъде на някое легло ли? Хайде, имай ни малко вяра, става ли? С това си изкарваме хляба, знаеш. Не сме тук от вчера. – Той се отпусна отново в стола си и отново започна да разтяга врата си, а на мен ми се прииска да можех да му помогна. –
Сара се намира на място, където можем да се свържем с нея
ако ни се наложи. Точно сега, като те гледаме как се държиш като толкова добро малко английско момче, не ни се налага. Това устройва ли те?
– Не, не ме устройва. – Смачках угарката от цигарата и се изправих на крака. Това явно не обезпокои Барнс. – Искам да я видя, да се уверя, че е добре, иначе няма да направя това. Не само че няма да го направя: може дори да ви убия просто, за да докажа точно до каква степен отказвам да го направя. Ясно?
Започнах бавно да се придвижвам към него. Помислих си, че може да повика телохранителите, но това не ме тревожеше. Ако се стигнеше до това, ми трябваха само няколко секунди – докато на охранителите щеше да им трябва близо час да накарат нелепите си тела да се раздвижат. После си дадох сметка защо беше толкова спокоен и отпуснат.
Беше пъхнал бавно ръката си в куфарчето до себе си, и когато ръката му се показа навън, в нея проблесна сив метал. Пистолетът беше голям, а той го държеше отпуснато над чатала си, насочен в диафрагмата ми, с обхват около осем стъпки.
– Е, добре, Джими Крикет – казах. – Всеки момент ще получите ерекция, господин Барнс.
Това, което държите в скута си, не е ли Колт Делта Елит?
Този път той не отговори. Само погледна.
– Десетмилиметров – казах. – Пистолет за хора, на които пишката им е малка или имат малко вяра в способността си да натиснат средата на спусъка. – Питах се как да измина тези осем стъпки, без той да ме уцели с приличен изстрел в тялото. Нямаше да е лесно, но беше възможно. В случай, че човек имаше голяма мъжественост. Преди и след събитието.
Той сигурно усети какво мисля, защото щракна затвора на оръжието. Много бавно. Трябва да призная, че изщрака доста впечатляващо.
– Знаеш ли какво е “куршум на Глейзър”, Томас? – Говореше тихо, почти замечтано.
– Не, Ръсти – казах. – Не знам какво е куршум Глейзър. Звучи ми като възможност за теб да ме отегчиш до смърт, вместо да ме застреляш. Давай.
– Куршумът на Глейзър Сейфити Слъг, Томас, е малка капсула, направена от мед. Напълнена с фина оловна сачма в течен тефлон. – Той ме изчака да поема тази информация, знаейки, че ще разбера какво означава. – При удар е гарантирано, че Глейзър ще стовари 95% от енергията си върху мишената. Никакви пропуски, никакви рикошети, само много силна разрушителна сила. – Той направи пауза и отпи глътка уиски. –
Големи, много големи дупки в тялото
Сигурно сме останали така доста време, докато Барнс опитваше вкуса на уискито, а аз пробвах вкуса на живота. Усещах, че се потя, а плешките ме засърбяха.
– Добре – казах. – Може би няма да се опитам да ви убия точно сега.
– Радвам се да го чуя – каза Барнс след доста време, но Колтът не помръдна.
– Да ми направите голяма дупка в тялото няма да е от особена полза за вас.
– Няма и да ми навреди много.
– Трябва да говоря с нея, Барнс – казах. – Тя е причината да съм тук. Ако не говоря с нея, всичко това е безсмислено.
ПРОДЪЛЖАВА НА ЧЕТВЪРТА СТРАНИЦА
