Да играем на домакини: Как се правят кисели краставички

“А лятото е само наужким, замирише ли на печени чушки”, както пее Таралежков. В моя случай замириса на кисели краставички. Голям мерак, голям ентусиазъм, голямо тичане му ударих. Похвалих се на колегите си, на няколко приятелки и на всички познати, които срещнах по пътя към къщи.

Аз ще правя кисели краставички!

Мислех и един транспарант да опъна пред НДК, но реших, че ще е малко помпозно. От лютеницата се отказах, защото ми се стори трудно, отнема много време, харчи много ток и основното – мързи ме. Виж, киселите краставички стават бързо, а и не изискват кой знае колко домакински умения, които аз, колкото и да не ми се иска да призная, не притежавам.

Винаги съм се възхищавала на онези жени, които са истински домакини. Когато са вкъщи те са облечени спретнато и изглеждат елегантни с хубавите си домашни дрехи, с небрежно вързаната си на опашка коса. Имат си цял сервиз за кафе, цял! Без нито една напукана или счупена чаша. Знаят къде се намира абсолютно всичко в кухнята. Много точно знаят коя подправка им свършва и си я набавят навреме.

Винаги имат мляко и дребни сладки за кафето

Имат десетки чифтове домашни пантофи за всичките си гости. Пухкави и в различни цветове. Приготвят зимнина всяка година и това за тях е най-нормалното нещо на света, а не най-великото събитие на сезона.

Е, аз такава жена никога няма да бъда. Преди време това ужасно много ми тежеше. Ах, как исках да бъда истинска домакиня с подреден по конец гардероб и перфектна кухня, с всичко необходимо в нея. Когато се примирих, че това никога нямa да се случи, някак си се успокоих и животът ми стана по-хубав.

Аз съм разсеяна жена, която се успива най-редовно. Домашните ми дрехи са развлечени, не кореспондират помежду си, често са с някоя и друга дупка. Когато съм вкъщи, косата ми изглежда като място, на което някой е мятал пиратки, много пиратки. Или двойка горски зидарки са си направили гнездо и отглеждат малките си.

Имам различни чаши за кафе

Всичките са сингъл и не правят драма от това. Най-редовно забравям да си купя мляко за кафето и това много ме изнервя, но не се променя. Ако изненадващо ми дойдат гости, трябва да търча до магазина, за да купя нещо сладко, защото нямам зареден шкаф за такива случаи. Непрекъснато установявам в последния момент, че нещо жизнено важно е свършило вкъщи и обикновено забравям да го купя на другия ден. Ето това съм аз. Затова опитите ми да стана перфектна домакиня, или поне добра, продължават с пълна сила. Приготвянето на зимнина ще ми даде няколко ценни точки, затова ми е важно да ми се получат нещата.

И така, вървя аз с торбичка, пълна с корнишончета, които старателно съм избирала около двайсет минути. Разпитвала съм продавачката и две-три клиентки колко черен пипер и копър да сложа, колко време се стерилизират. Закупила съм оцет и три пакетчета черен пипер. То ми трябвали по 4-5 зрънца на буркан, но нищо. Горд притежател съм и на

една грамаданска глава лук

В приповдигато настроение и със самочувствие на човек, който е оправил живота си, вървя към вкъщи. По пътя събирам есенни листа и кестени и ще се пръсна от гордост, че ще домакинствам.

Прибирам се, обличам най-секси небрежните си домашни дрехи, сипвам си чаша вино, пускам си музика, подходяща за приготвяне на зимнина (в случая новият албум на Лени Кравиц) и се подготвям психически. Твърде много Сексът и градът съм гледала, сега като се замисля. След като съм измила старателно краставичките и съм подредила всички необходими съставки в разноцветни купи, губя още петнайсет минути да пуша и да се радвам на гледката.

Аз може би съм се превърнала в истинска домакиня без дори да разбера? Да, ама не. Първо разбирам, че нямам сол, малко след това установявам и липсата на захар и най-накрая – черешката на тортата, пиронът на вечерта, звездата на шоуто –

нямам буркани

Съкрушена съм. Но след няколко минути се съвземам, защото захарта се появява в бурканчето от чубрицата. Звъня на половинката да купи сол и на най-невероятното място в апартамента намирам цели четири буркана. И о, чудо на чудесата! Всички те са с капачки.

Отново съм домакиня, самочувствието ми рязко се връща с пълна сила и се заемам да довърша това свещенодействие – стерилизацията. Първа стъпка отваряне на пликчето с черния пипер. Правя го с такъв замах, че цялата кухня е в малки черни топчета и във всичките ми четири буркана има поне по двайсет пиперчета. Решавам да ги оставя така, какво пък може да се случи. Повтарям си по няколко пъти:

“Три лъжици оцет, една лъжица сол, една лъжица захар”.

На два от бурканите обърквам пропорциите, но това не може да ме събори. Подреждам педантично краставичките като набутвам със сила последните, за да усвоя цялото пространство в буркана, както пише навсякъде в интернеДа. Хвърлям лук и копър отгоре и затварям с тържествен вид капачките. Наливам си още една чаша вино и излизам на балкона за заслужена цигара. След това снимам бурканите от най-различни ъгли и изпращам това невероятно постижение в моя живот на роднини и приятели. Майка ми е горда,

приятелите казват: “Браво!”

а аз се подготвям психически за последния етап от този велик пърформанс. Търся голямата тенджера, отнема ми двайсет минути, докато се сетя, с чужда помощ, разбира се, че тя е в хладилника пълна с чудесна леща, която, много ясно, че не съм сготвила аз. Тенджерата вече е на котлона, водата завира и аз със затаен дъх пускам първия буркан, който се пука в момента на съприкосновението си с горещата вода. Краставички, лук, копър, пипер и стъкла от буркана се превръщат в чудесна супа.

Разстроена звъня на баща ми, за да му търся обяснение за тази невероятна трагедия. Той с много спокоен глас ми говори нещо за елементарни физични закони и как била действала врялата вода на стъклото. Ядосана му затварям, изгребвам каквото мога, сипвам малко студена вода и мно-о-ого внимателно поставям останалите ми три здрави буркана с кисели краставички. Докато завира водата, аз стоя плътно до печката с поглед, забит в бурканите, без да мигам. На петата минута махам рязко тенджерата от огъня под вещото ръководство на майка ми, която крещи по телефона:

“Махни ги веднага, сега, бързо! Трябва да ги охладиш! И ги обърни с капачките надолу!”

Охлаждам внимателно, все още съм под невероятно напрежение. Два буркана с кисели краставички вече са на масата обърнати с капачките надолу. Третият се спука, докато го вадех от тенджерата. Откачам,

започвам да крещя и да обиждам буркана

Той се стряска и остава само леко пукнат, а аз го броя за успешен. Баща ми отново се включва, за да ми обясни пак със спокойния си глас за обратното действие на същите тези елементарни физични закони. Отново му затварям ядосано телефона. Обръщам тържествено и последния трети буркан на масата до другите два. Аз съм Властелина на зимнината. Другата седмица ще правя царска туршия.

Вижте още… как изглеждат бурканите на баба през обектива на Здравко Йончев