През май 2017 г. Китай събра на голям международен форум участници от 30 държави и 70 международни организации. Поводът – инициативата One Route One Belt (OBOR). Нейната цел е да свърже Китай с останалата част от Евразия в безпрецедентен мащаб. Пътят на коприната по новому. Това ще стане посредством сложна инфраструктурна система по суша и море на стойност 8 трилиона долара. С нея Китай планира да излее своя икономически потенциал в западна посока. Освен ако Русия и ЕС не съумеят да формулират ясен отговор, в рамките на следващите две десетилетия Китай може да се превърне в най-силната икономика в света.
Разбира се, пред Пекин стоят доста предизвикателства, но водената от Си Дзин Пин Китайска комунистическа партия има твърде целеустремени и добре подредени капиталистически проекти, с които да реализира целите си. Поддържането на активна политика на предоставяне на енергия, оръжие и строежи на пътища и пристанища за Иран и Пакистан, е само нагледен пример за програмата на Китай.
През последната година Пекин насочи своето външнополитическо внимание към Близкия Изток, Турция и Балканите. Не е случайно, че Китай търси най-бързия път за решение на кризите в Сирия и Ирак. Те са директна пречка пред стратегията на Пекин за проникване на запад. Всичко това може да ви изглежда като модерна, добре замислена стратегия. Но всъщност OBOR е едно връщане назад в историята на Китай и ясно доказва, че
всичко ново е добре забравено старо
Всъщност, Китай не за първи път в своята история посяга на запад, за да издигне своя чудовищен икономически потенциал в средство за външнополитическа хегемония. Първите опити в тази посока датират от около 1000 години и са свързани с династията Сун (960-1279 г.).
След като губят Китай северно от Яндзъ, владетелите от династията Сун се концентрират върху изграждането на грамадна презокеанска търговска мрежа. Тя трябва да компенсира загубените приходи от селскостопанския север с постъпления посредством външния обмен чрез манифактурите на юга. Китай започва да изнася своя прочут порцелан, чай и подправки за Индия, Арабия и Източна Африка. В замяна в пристанищата на Поднебесната (Поднебесната империя е наименование на Китай по време на хилядолетното управление на императорските му династии – бел.ред.) пристигат стоки и богатства от целия Индийски океан. Чрез посредничеството на арабските търговци, китайските търговски фамилии установяват връзки с Египет, Ирак и Персия, а от там и с Европа, макар и индиректно.
Владетелите Сун направляват зорко всички тези процеси от столицата Линан (дн. Ханджоу). Първият им, най-важен приоритет, е да отворят границите на своята империя за
инвеститори от всички етноси и изповедания
Сун се превръща в една от най-толерантните династии в китайската история. Именно по тяхно време християнството и ислямът за първи път пускат корени в Поднебесната, без техните поклонници да бъдат преследвани. Това дава шанс на Китай да се превърне в ключово звено в световната икономика. Огромното население и ресурси, насочвани от вещата държавна политика, бързо превръщат Сун във водещ икономически играч в цяла Азия.
Златната ера сякаш приключва през 1279 г., когато монголските орди прегазват границите на Китай и завладяват цялата империя. На трона вече има нова династия – Юен (1279-1368 г.). Тя е чужда за китайските традиции и от нея може да се очаква всичко.
Оказва се обаче, че дивите монголи са с не по-малко успешен нюх към бизнеса от старата династия. Освен че запазват морските инициативи и дори доразвиват флота, завзет от Сун, императорите от Юен имат едно ново предимство. Бидейки върховни владетели на всички монголски земи, те имат ексклузивен приоритет спрямо контрола върху нещо много важно, а именно
Пътят на коприната
Нещо повече, монголите полагат специални грижи да възстановят древното икономическо трасе, съществувало преди Великото преселение на народите. По целия път от Пекин до Антиохия се изграждат пътни станции, кервансараи, пощенски служби и гарнизони, с които да се охраняват търговците и да се подсигури техният занаят.
В замяна, към хазната на Юен потичат реки от злато и скъпоценности, а Великият хан става търсен партньор от всички азиатски владетели, както и от пресметливите италиански търговци. Мисията на Марко Поло, наскоро филмирана в популярен сериал, е само фрагмент от културния и търговски обмен, който започва между Китай и Евразия.
Християнски и мюсюлмански богослови се стичат в Китай редом с търговци, изследователи и учени. Синтезът между Изтока и Запада напомня за древната елинистична епоха. Неслучайно, привържениците на глобализационната школа в историята зорко изследват този период. Важно е да подчертаем, че именно в тези 90 години китайските власти полагат целенасочени усилия, за да гарантират проникването на своите търговски продукти максимално далеч.
Поднебесната империя използва вещо своите ресурси, за да доминира пазарите в Индийския океан и да изгради широка мрежа от търговски фактории (поселения – бел.ред.) в Източна Азия. А оттам Китай набавя така важните за империята благородни метали и стоки на лукса като уникални подправки и слонова кост. За зоркото око на опитния наблюдател няма как да остане незабележим фактът, че
днешен Китай копира едно към едно
направленията на икономическо проникване, установени от времето на Юен както в Азия, така и в Африка. Там, където някога заминават цели колонии китайски търговци, днес Пекин изпраща стотици хиляди експерти, учени, инженери, икономисти и строители. Специалните дипломатически отношения с Илканидите (монголска династия в Иран и Ирак) през 14 век предшестват днешната внимателна и добре премерена политика спрямо Иран и Пакистан. Сделките с Венеция и Генуа, които внасят от Азия всички стоки на лукса за Европа лесно могат да бъдат поставени на везните срещу съвременните проекти за милиони, които Пекин се стреми да реализира в Източното Средиземноморие.
Епохата на икономическа и търговска хегемония на Китай бележи своя връх през първите две десетилетия на 15-ти век, при управлението на династията Мин (1368-1644 г.). След като прогонват монголите, императорите Мин започват да водят доста по-консервативна външна политика. Тя е свързана най-вече с ограничаване ролята на чужденците в политиката и търговията.
Въпреки това, приходите не са за изпускане, особено след като пътят по суша към Европа е прекъснат (монголите продължават да владеят степта, но те вече са врагове на Китай). Презокеанските маршрути остават
основен източник на скъпоценности и луксозни стоки
С цел да гарантира сигурността на пътищата по море и да наложи поразклатената от смяната на династията китайска хегемония, адмирал Джън Хъ (Санбао) потегля начело на грамадна флотилия, чиито кораби няма да бъдат достигнати като габарити през следващите четири века. В хода на седем плавания Джън Хъ обикаля всички морета от Занзибар до Нова Гвинея, разгромява пирати, сключва спогодби и строи храмове и фактории.
Въпреки това, проблемите у дома в Китай се множат – загуби в степта от монголите и в джунглите от Виетнам сриват ресурсите на страната. Свръхамбициозните инфраструктурни проекти на император Юнлъ (1402-1424 г.) допълнително изтощават страната. Към 1436 г., Китай вече се тресе от вътрешни бунтове, надигания на недоволни принцове и външни заплахи. Естествената реакция на населението е да обвини чужденците. А управляващият елит бърза да използва мюсюлманите и християните като жертвен агнец.
Всички чужденци биват изгонени или ликвидирани
а религиите им – забранени. Книгите, повлияни от периода на отваряне към света се изгарят и забраняват. Само за около 15-20 години, Китай се изолира от останалия свят. Икономическата мрежа, градена с грижа и стратегия от Сун и Юен е срината за по-малко от поколение, а заедно с нея колабира и икономиката на Индийския океан. От тази криза ще се възползва Португалия, която ще посее семето на европейското икономическо проникване. В крайна сметка, както в политиката, така и в икономиката, природата не търпи вакуум.
Големият въпрос, който измъчва мнозина експерти днес е какво ще се случи, ако Китай достигне своя икономически зенит само, за да реши след това да се изолира и да изостави старите си партньори на произвола на съдбата. В една средновековна икономика ефектът от подобен ход е бил относително ограничен. Но днес, в света на глобалната икономика, такова отдръпване би било катастрофално. Остава отворен въпросът дали династията, основана от Мао, е научила уроците на историята.
