Стане ли дума за руска анимация, първото филмче, за което се сещаме, е любимото от детството Ну, погоди! със забавните истории на лошия вълк и хитрия заек, които уж все се карат, а един без друг не могат. Рядко обаче се замисляме за актьорите, които с гласовете си вдъхват живот на тези образи. Озвучаването на заека без колебание е поверено на актрисата Клара Румянова. Казват дори, че заекът е “взел” нейните сини очи.
Не е много известно, че първоначално е имало идея озвучаването на вълка да бъде възложено на барда Владимир Висоцки. Заради проблеми с цензурата този вариант е отхвърлен и вълкът проговаря с гласа на големия Анатолий Папанов. Като намигване към Висоцки остава подсвиркваната от него Песен за приятеля от филма Вертикал в първия епизод на Ну, погоди!, докато вълкът се катери по въже.
Коя обаче е Клара Румянова
Тя се ражда на 8 декември 1929 г. в Ленинград, в Русия. Първите си изпълнения “пред публика” Румянова прави като дете през Втората световна война, когато с майка си обикаляла из военно-полевите болници. По онова време, с огромна панделка на главата, тя пеела на ранените войници, за да повдигне духа им. Те се смеели и я наричали “момиченцето с перката на главата и басовия глас”. Да, жената, озвучила заека от Ну, погоди!, по рождение имала много нисък глас.
Животът на Клара Румянова действително е пълен с куриози. Нещата при нея, за добро или за лошо, често се случвали обратно на очакванията.
Като ученичка Клара обявява за свой кумир руската певица и кинозвезда Любов Орлова и решава да тръгне по нейните стъпки, та дори да я настигне. Наистина, един ден тя ще бъде обявена за
“златен глас на световната анимация”
но лицето ú ще остане слабо познато за публиката. Клара Румянова е дребничка и симпатична, покорява от раз мъжките сърца, но в живота си остава самотна – дали заради трудния характер, дали заради избора на неподходящи партньори.
Първия си брак сключва едва 16-годишна. Избраникът ú е млад пианист, който иска жена му винаги да го чака вкъщи. Клара обаче мечтае за големия екран. Три месеца по-късно, след ултиматума му
“Или аз, или киното”
тя се развежда, както се оказва, бременна. Следва криминален аборт. Така жената, с чийто глас израстват поколения, завинаги се лишава от възможността самата тя да стане майка.
През 1947 г. 18-годишната Клара пристига от Ленинград в Москва, за да кандидатства с пеене в Руския държавен институт по кинематография. Москва я посреща недружелюбно – открадват портмонето ú с всички пари. След четири дена глад Клара се явява на приемния изпит и припада. Председателят на комисията – режисьорът Сергей Герасимов, чието име днес носи Руският институт по кинематография, тича до бюфета и ú носи топъл чай и шоколад.
Щом идва на себе си, Клара Румянова продължава изпита. Упоритото миньонче с алтовия тембър покорява комисията. Приета е за студентка в класа на Герасимов. През студентските си години бъдещата звезда на анимацията с колеги изнася концерти в околностите на Москва. При едно от тези турнета си докарва възпаление на белите дробове. След цял месец лечение момичето
напълно губи гласа си
Лекарите дават надежда, че гласът ще се върне, но едва ли ще може да пее. Половин година Сергей Герасимов не ú дава да говори и я кара да общува с писане. След упорити грижи се появява глас! Но не онзи нисък тембър, а висок. Клара е ужасена. Не знае, че именно този глас ще я направи детски кумир от световен мащаб.
За първи път актрисата проявява таланта си на озвучител случайно при дебюта си в киното, докато е студентка. Тогава участва във филма на Сергей Герасимов Селският лекар, превъплъщава се в образа на родилка. Но бебето-актьор, което по сценарий се появява на бял свят, заспива доволно и нищо не е в състояние да го накара да проплаче.
Всички на снимачната площадка са изморени и изнервени. Тогава Румянова предлага да изреве самата тя. Справя се блестящо. Дори бебето-актьор се стряска и започва да ú приглася. Казват, че в крайна сметка Герасимов предпочел именно вика на Клара като “по-автентичен”.
След тази история
Румянова е засипана с предложения за озвучаване на анимационни филми, но тя упорито отказва, тъй като мечтае за “голямото” кино. Праволинейният ú характер обаче коренно променя творческата ú съдба.
През 1953 г. известният руски режисьор, тогава шеф на Мосфилм, Иван Пириев я кани за участие в мелодрамата Изпитание на верността по негов сценарий. Актрисата се запознава с текста и категорично заявява, че в такава боза няма да се снима. С това пред нея се затваря вратата към големите роли в игралното кино. Пириев се заканва, че от този момент тя ще се снима само в епизоди.
Ролите, които изиграва нататък в кариерата си, наистина са епизодични, но пък с режисьори, с които наистина би могла да провокира завист – Григорий Александров, Александър Мита, Андрей Тарковски, Леонид Гайдай и др.
В началото на 60-те години
Клара отново е на вълната на любовта, омъжва се за актьора Анатолий Чемодуров. Кариерата на Чемодуров в киното започва блестящо, в един момент обаче черна котка му пресича пътя – спират да го канят и той се пропива. Като добавка, силно преживява това, че Клара не може да има деца. След множество пиянски скандали вкъщи, актрисата решава да сложи край на тази история.
По онова време Клара Румянова вече гради кариера на актьор от анимационното кино. През 1962 г. приема покана за озвучаване на филма Чудната градина, следват Дивите лебеди, Карлсон и Дребосъчето, по-късно ще участва и в озвучаването на Вълшебникът от Оз. Всяка година броят на участията ú расте. Става най-добрата от най-добрите. Гласът ú е в състояние да накара публиката да се смее и да плаче.
В един период тя звучи във всяко второ руско анимационно филмче и много от най-любимите руски детски песни стават популярни в нейно изпълнение, като например Улыбка (Усмивка) и Облака (Облаци). През 1969 г. актрисата озвучава
един от най-популярните образи в руската анимация
– Чебурашка, на режисьора Роман Качанов по едноименната книга на Едуард Успенски.
Сред режисьорите, които често канят Румянова в анимационните си филми, е и Вячеслав Котьоночкин. През същата 1969 г. по негова покана тя влиза в образа на заека от Ну, погоди!.
Освен за киното, актрисата работи и за радиото и телевизията. С разпадането на Съветския съюз се разпада и Союзмультфильм – най-голямата руска студия за анимационни филми. Клара Румянова губи работата си, режисьорите я канят все по-рядко. Последната ú роля е през 1999 г. в анимацията Незнайко на Луната.
Вижте още… Великият Михаил Врубел и неговите демони
Заради сложния си характер, актрисата няма близки приятели. Третият ú мъж е моряк, изключително ревнив. След многото скандали тя го напуска и оттогава живее с майка си, с която са много близки. Това е единственият човек, който безрезервно подкрепя Клара. Когато майка ú умира, актрисата губи почва под краката си. Болна от рак, тя отказва помощта на руската Гилдия на киноактьорите.
Отказва се и от химиотерапията и започва самолечение вкъщи с билки и кълнове. Едва към края, когато състоянието ú рязко се влошава, Клара приема предложението на Гилдията на киноактьорите да ú пратят жена, която да се грижи за нея през деня. Умира сама в дома си на 18 септември 2004 г. В един от тефтерите ú намират нейна бележка:
“Искам при мама.”
Погребват я до майка ú в Донския манастир в Москва, където отдавна хора не се погребват, но киногилдията издейства да бъде направено това огромно изключение.
Чуйте озвучаването на Ну, погоди! от Клара Румянова и Анатолий Папанов тук:
