Българинът, който направи книжно рок турне на Балканите

"Всичко, което се опитвам да правя, е демонстрация, приложно изкуство с живо послание, какво място сме превърнали България", казва Илиян Кузманов

От lifebites -

17/10/2021

A A A

Представяне на книгата на Илиян в Истанбул. Мястото е креативното пространство на един от най-известните художници на Истанбул - Хализ Фират, той е човекът, който стой зад рекламната кампания на новия кмет на турската столица - Екрем Имамоглу.

Книжно рок турне. Така определя представянето на книгата си If you meet Buddha kill him писателят и бизнесмен Илиян Кузманов. В продължение на три месеца, от юли до септември, сънародникът ни обиколи всички съседни на България страни, за да промотира творбата си, като привлече предимно млада публика и огромно медийно внимание. Звучи като парти, невероятно рокаджийско парти или хипарско парти… Защото Илиян е различен, ама много различен в дън душа. Той с един голям чук, като онзи на Ницше, троши, всичко, с което сме свикнали да ни заобикаля, казват приятелите му.

Илиян игнорира правилата

защото смята, че не са правилни и с писането си доказва, че те имат нужда от ревизия. Самоуверен до дъното на душата си, той я разголва, за да изкрещи, че душа има, че духовното е на първо място, то е най-важното, то е над материята, над материалната пошлост…

Илиян представя книгата си като същинска рок звезда – в лукс, екзотика, отсядайки в най-добрите хотели на Балканите, опитвайки най-вкусните ресторанти, с много музика, много забавление, много рокендрол и международен трафик. В Истанбул българинът е посрещнат от един от най-влиятелните местни художници, по човешки, а и навсякъде, където пътува, среща хора…

Едно от местата, в което бяхме настанени в Истанбул - Хотел Лазони, избиран 3 пъти за най-луксозен хотел в столицата. Мечтата ми е българските писатели да могат да отсядат на такива места, да имаме достойнство като изключително важни хора на интелекта и културата! Искам децата, в бъдеще, да гледат на нас със завист и да си мечтаят един ден да бъдат писатели! — Едно от местата, в което бяхме настанени в Истанбул – Хотел Лазони, избиран 3 пъти за най-луксозен хотел в столицата. Мечтата ми е българските писатели да могат да отсядат на такива места, да имаме достойнство като изключително важни хора на интелекта и културата! Искам децата, в бъдеще, да гледат на нас със завист и да си мечтаят един ден да бъдат писатели!

В Македония – интервю за най-голямата медия. В Сърбия – час видео, предавано на живо и част от платформата на книжарницата, която го промотира. В Румъния – книгите са му в

националната им библиотека

след малко импровизирано парти там. Турция – над 40 публикации за Илиян в национални и местни медии. Илиян след пристигането си в България получава покана за ТВ Интервю в Истанбул и отразяване в престижния вестник Хюриет.

Илияне, разкажи ни за твоето книжно турне? Много шантава история, напълно извън всякакви общоприети рамки, още повече за българската литература? Никой не прави така, просто ей така…

Знаеш ли, писна ми и в един момент започнах да си правя кефа. Писането за мен си е хоби, а в България ми се стори много сложна тази история с издателства, продажби, библиотеки и книжарници. Да седя и все едно да чакам подаяние, да се моля на някакви измислени герои за благоволение. Защото или трябва да имаш кинти и просто да го правиш, за да задоволяваш егото, или трябва да мизерстваш (разбира се, с няколко изключения, които не разчитат на продажби, а на грантове, финансирания и т.н.). Но в цялост

професия писател е много мизерна и жалка история у нас

Но на никой не му дреме за тези нещастници като мен – писателите. А аз искам да сме социалния модел, на който другите да завиждат, да си казват “Егати, то това е много готино да си писател!”. Искам не някакви примати да обират лаврите, а за нас, хората на интелекта, да е мизерията. Искам ние, да, ние да сме на върха на обществото. Като в древността, където се е смятало, че добрият владетел трябва да бъде поет. Искам да сме бохемите, да сме примера за подражание как трябва да се радваме на живота.

Представяне на книгата в Македония — Представяне на книгата на Илиян в Скопие, Македония, в Public Room. Снимки: Личен архив

И ти реши да тръгнеш на своеобразно рок турне с твоята книга?

Ами, да! Аз така го разбирам да си звезда… Само да вметна, моята книга я четат най- красивите жени на Турция. Оказа се, че участничките в конкурса Мис Турция са в същия хотел, където бях отседнал (избиран три пъти за най-луксозен на Истанбул) и тъй като с управителя имахме нещо общо – Риц Лондон, той направи така, че книгата ми попадна в ръцете на всяка от тях. Е, това е най-голямата ми награда – такива красавици да ме разлистват. А иначе равносметката е Македония, Сърбия, Румъния и Турция – лятното турне.

В Букурещ — На представянето на книгата в Comics Club, Букурещ, Румъния – над 120 книги в ръцете на млади и много красиви млади хора. Това е начинът да правим България популярна, да показваме, че и ние сме готини и отворени, казва писателят.

Над 500 книги достигнаха до много млади и готини хора

Медии, най-хубавите хотели навсякъде. Най-доброто не го ли заслужаваме писателите? Те ми сложили сергии (в Пловдив, в София) като на Женския Пазар в София, да се радваме ние писарушките, ако продадем директно някоя друга книга, без да минава през комисионата на книжарницата, само издателската.

Не бе, искам да сме писателите с джипки, манекенки, да обикаляме барове, екзотични дестинации, цял свят, да пием шампанско за закуска, да се срещаме с публика, после да купонясваме до безпаметност,

без да ни пука за продажбите…

да спим в пет звездни хотели искам, а не някакви примати да се поливат с шампанско в Монте Карло, които пет думи в изречение не могат да подредят. Е такава е моята мечта за писателската гилдия, ако ви хареса гласувайте за мене, а аз ви обещавам да ви направя Хемингуей всичките, а футболистите и ония с мускулите да ги пратя на полето.

Не би ли трябвало писателят да е изстрадал, измъчен?

Айде моля ти се, измишльотини… И да пише за завода, за бригадите, за колхозите, за това как е хубаво да се става рано сутрин и да се ляга в късен мрак, слушайки вълшебния звук на машината в консервения комбинат… Толкова измъчен ли? Докато елитът си брои мазератитата и бугатитата. Не, аз смятам, че в елита трябва да присъства и културата, за да може елитът ни да не е източно феодален, а цивилизован, Европейски. Не ме кефят бившите партийни проповедници, номенклатурчици, който цял живот са от кресло на кресло, да ми проповядват бедност, не ме кефи, ама хич!

В Белград, Сърбия, книжарница Утопия, над 40 човека, един час видео запис, шефа на Будистката Общност на Балканите, много бира и купон до полунощ.

Знаеш ли кое ме е най яд, ама много яд? Че тук

в България си обречен на мизерия

Даже да имаш някакви кинти в джоба, трябва да си от нашите, ако си от вашите, пак си обречен. Пазарът е малък и са като хиени за парче от гадната, противна мазна баница, с която се хранят!

Едно от медийните представяния в Истанбул. Над 40 публикации, интервюта в Македония и Турция, книги в Националната библиотека на Румъния. "Всичко това е донесло добро име за България, безплатно, без една стотинка помощ от бюджет или където и да е, защото ПР е важен, но правен с ефект. А ефектът, който постигнахме, бе завиден. За няма месец, прославихме в най-добрата светлина нашата малка, но много красива родина! Не като корумпирани типове, желаещи само да харчат фондове и бюджети, а като готини хора, желаещи да достигнат до други готини такива", казва Илиян. — Едно от медийните представяния в Истанбул. Над 40 публикации, интервюта в Македония и Турция, книги в Националната библиотека на Румъния. “Всичко това е донесло добро име за България, безплатно, без една стотинка помощ от бюджет или където и да е, защото ПР е важен, но правен с ефект. А ефектът, който постигнахме, бе завиден. За няма месец, прославихме в най-добрата светлина нашата малка, но много красива родина! Не като корумпирани типове, желаещи само да харчат фондове и бюджети, а като готини хора, желаещи да достигнат до други готини такива”, казва Илиян.

Навън с бюджет под $1000 можеш да получиш няколко професионални ревюта, медийно отразяване в сайтове четени от милиони, да участваш в няколко конкурса за независими автори, имаш възможност да те забележат. А у нас ти искат 2400 лв. за половин страница интервю в известен национален ежедневник и 2 хиляди за материал в радио с национален обхват. Освен ако не си от нашите,

тогава ти правят услуга за услуга

разбира се, а ти вече не си писател, а мърша…

Навън, в цивилизования свят, имаш ПР агенции за старт-ъп автори, които за 1/10 от нашия 24 часа правят чудеса. Ето и отговора защо журналистиката ни е след Африка, но бих добавил не по свобода, по одухотвореност, по човечност… Това е писателството у нас, мизерия за масата писатели, удоволствие за егото на няколко, няколко грантаджии и това е. И седят и ти говорят за гражданско общество и култура, а виждаш че всичко е за едни скапани пари!