Нали знаеш онзи миг, в който през главата ти минава “грешна” мисъл и в очите ти заблестява дяволско пламъче. Изгори миглите ми, когато онази сутрин видях покрития със сняг батут. “Никой възрастен няма да ме види” – помислих си и се гмурнах и в тази щуротия. Беше незабравимо преживяване.
На 31 съм. Обичам захарен памук и петлета, но от онези панаирджийските, циганските. Ходя с разперени ръце по бордюрите.
Скачам на ластик и дама с децата
пред блока и предпочитам тяхната компания през тази на майките им.
Според едно от тях – момиченце на 9 години – вече си голям, когато ти издадат първата лична карта, което се случва на 14. Ако си с халка на безименния пръст и/или имаш дете, си направо стар.
Мен не знам в коя категория ме слага. Каза ми, че не познава друг човек на моята възраст (!!!), който да си пее Не ти ли стига на Михаела Маринова и Дали това любов е на Криско. Като се имат предвид безпощадните ú критерии, за човек на моята възраст това си е комплимент.
Има много теории за това кога започваме да остаряваме – когато спрем да учим нови неща, когато престанем да се променяме… Аз имам моя. Човек остарява, когато изгуби връзката с диването в себе си. Когато загуби възторга от живота,
желанието да прави щуротии
умението да се радва на дреболиите и да се усмихва без повод, да се забавлява по детински. Когато реши да го играе пораснал и сериозен. Когато спре да разбира децата и започне да се дразни от тях, вместо да се усмихва на лудориите им. Когато забрави, че също е бил дете. Направи ли го, всичко приключва.
Ако следваме това правило, познавам хора, които са престанали да бъдат деца още преди пубертета. Бог да ни е на помощ с тях! Познавам и други, които никога няма да остареят. Ще ми се да вярвам, че съм от вторите. Погледите на децата пред блока ми го подсказват. Съзнателно търсят компанията ми, а понякога и ми завиждат, защото мога да правя истински детински идиотщини, без никой да може да ми надене усмирителната риза. Майките им ми ги поверяват, но ме гледат като екзотично създание. А аз
просто искам, когато порасна, да остана дете
За жалост, понякога можеш да си позволиш да пуснеш хлапето в себе си на воля едва когато го скриеш в тялото на пораснал. И откровено не ти пука какво мислят другите за щуротиите, които вършиш, защото ти носят неистово удоволствие, неподправена емоция, смях, забавление. Не ти е нужно да бъдеш разбран, нито пък приет. Нищо не ти е нужно, освен пълен със сняг батут.
… На 31 съм. Скачам в локвите, храня гълъбите и знам цялото име на Пипи Дългото Чорапче. През зимата обичам да чупя ледени висулки и да ги ближа. Но взимам само от борчетата, защото са най-чисти. Освен това правя ангелчета от по 1,70 в снега и уча дъщеря ми на същото. А най-щастлива съм, когато върши безобразия с въображение. Ако нашите разберат, ще побелеят втори път! Но аз си зная… че когато порасна, ще остана дете.
