Ако отговорът е свързан с майка ви и някоя нейна рецепта за истински кекс, явно сте от малцината щастливи невежи, които все още не са налетели на Папи Ханс и музикалното му парче Кекс. Хит, който уж трябваше да е просто майтап, но надхвърли 2 млн. гледания в YouTube за по-малко от месец. И предизвика куп коментари в двете крайности – от “Фурор!” до “Дъното!”.
Текстът, който четете сега, няма претенцията да се позиционира където и да е по скалата. Той е тук, за да замести едно липсващо интервю. Онова, което планирах с младия писател Константин Трендафилов, чието име стои
зад псевдонима Папи Ханс
То трябваше да е по повод първия му роман – Затворисръце. И авторът, и книгата ме бяха впечатлили с популярността си във Фейсбук, с отзивите за тях от четящия ми кръг приятели, с шанса да спечели на страната на литературата още много хора извън този кръг.
Вместо това се появи Кекс. И познайте в разговори за какво си прекарват сега децата голямото междучасие.
Не можем да им се сърдим, че вместо да схванат пародията, възприемат всичко буквално. Че сравняват Трендафилов с Икебаната, Наско Ментата, Джорджано и други герои на
аудиторията, която не чете
Тя няма как да разпознае Папи Ханс като автора на стихосбирката За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Защото вече дори на мен ми е трудно да препрочитам редовете му, без в съзнанието ми да изплуват спомени за други негови… парчета. Като например фразите:
“Животът ми е в застой,
но всичко е точно.
Майка ми не ме обича,
но всичко е точно…
Защото снощи правих кекс!“
Защо това ме притеснява, питам се, докато отлагам идеята за планираното интервю вече повече от месец. Какъв е
проблемът с този кекс
– не може ли един креативен млад човек с артистични заложби да бъде повече от само едно нещо, да лавира между крайностите, да редува едно амплоа с друго?
По думите на самия поет и писател, идеята на Кекс е, че не бива да се взимаме много на сериозно.
“Никой не е толкова възвишен. Всеки има доза простотия в себе си”
– казва Трендафилов, изкушавайки ни да погледнем над нещата.
Ако не ви се получава, спрете да търсите причината в себе си. Вероятно и вие, като мен, сте претръпнали за хумора, който продава. Онзи, който няма художествена стойност, защото не е изкуство, а комерс. Образ, по-известен
в клин, отколкото с книга
Чия е отговорността за това – на публиката или на автора? На този, който прави кекс, или на онези, които го консумират? Липсващото интервю тук не настоява за отговор. То се оттегля за неопределено време, за да поразмишлява за последователността.
За вярата в смисъла на това, което правиш, когато го правиш с плам. Ако ще да е стихове и романи с бутикова, но пък рафинирана публика. Такава, която не се трогва от бързата слава. И за която
да си над нещата
означава да вярваш в нещо твое – сили, призвание, талант. Вместо да залиташ към комерсиалната плява, когато пътят стане неравен, а изчисленията не са в твоя полза.
Както казва самият автор за поезията си – тя “има много лайкове там, където съм се справил зле, и почти никакви на най-добрите ми парчета”.
Но всичко е точно, Папи. Защото ти направи Кекс!
