“Ти си най-прекрасното коледно момиче.” Това са едни от най-милите думи, които съм чувала за себе си. И едно от най-точните определения, които съм получавала! Защото Коледа е част от мен! С всички онези пъзелчета, които ми помагат да сглобявам през декември картината на моето Рождество!
Всяка година по това време ви подарявам по една история! Моят коледен подарък за вас, читатели! И във всеки един от тези текстове се крие преживяна случка, мечтано щастие, бленувано бъдеще! Този път реших думите, които ще напиша за вас, всъщност да бъдат мой коледен автопортрет! Знам, че звучи нелепо или малко странно, но много рядко разказвам такива истории! Те са ценни, защото се пишат трудно! Не е лесно да разкриеш душата си пред напълно непознат с ясното съзнание, че докато спиш, някой, може би на другия край на света, ще те опознава чрез думите, които си оставил върху белия екран.
Как се превърнах в коледно момиче
Коледа е вълшебство! Тя е онази магия, която успява да докосне всеки. Дори и онези, за които да украсиш елхата е само блед спомен от детството. За мен тя е най-жадуваното време през годината! Месеците могат да се сменят, оставяйки диря в живота ни, косите могат да посребряват едва забележимо, но празникът винаги идва с познати аромати, с очаквани срещи и с дълго отлагани планове! И въпреки че ние се променяме, опитът ни прави по-уравновесени (или поне така ни се иска да бъде), светлината на свещите и ароматите на Коледа ни поглъщат по един и същи начин!
Чрез текстовете си за Рождество през последните години разбрах как другите ме преоткриват! Как успявам да ги приближа до себе си, да ги поведа на моето коледно пътешествие и дори да запаля у тях искрата за празника! Затова започнаха да ме наричат така –
коледно момиче
Когато преди години започнах да отброявам 40-те дни до Коледа, не предполагах, че от средата на ноември всяка година моите виртуални приятели ще очакват да дам началото на тази традиция. В началото избирах по една коледна песен за всеки ден и с нея скъсявах времето до 25-и декември.
След това смених песните с коледни снимки. После започнах да оставям по няколко реда с пожелания. С времето реших да подарявам и откъс от най-коледната книга – Коледна песен. И без да искам увлякох след себе си и други. И те през декември, също като мен, прелистват страниците на историята на Чарлз Дикенс и се потaпят в света на Скрудж и срещата му с трите призрака. И всеки път с отворени очи едва дочакваме края на разказа, за да разберем как ще се случи
чудото на празника
А то е в искрите в детските очи, в споделеното време с приятели, в часовете, прекарани край камината с чаша горещ шоколад, в надписването на коледни картички, в избирането на подаръци, в размяната на няколко мили думи, в един обикновен жест, в една изречена с усмивка дума на благодарност!
И тази Коледа ще остави своя отпечатък върху страниците. И сега я очаквам със същото нетърпение, с което съм я жадувала преди. И сега отброявам дните до Рождество! И сега правя коледен списък с подаръци – нали съм коледно момиче! И сега наум замесвам тестото за сладките линзер! И слагам стъкления връх върху живия бор. И насън отварям пощенската кутия, за да извадя оттам надписаните пликове с печати отдалеч, скрили картичките с пожелания!
За здраве, за късмет, за любов, за пътешествия и мечти
И колкото и в края на всяка година декември да забавя за малко ход, колкото и дните да стават по-малки, а нощите мамещи и тихи, колкото и светлините на лампичките да показват пътя в мрака и на нас да ни се струва, че всичко отново се повтаря, празникът всеки път идва по различно време и носи усещане за споделеност! За топлина, за уют, за смях, за шумни наздравици и изречени на един дъх обяснения за любов!
И този път чудото ще почука на вратата ни за Рождество… а аз пак ще отворя не само нея, но и цялото си сърце. За да се насладя на този любим празник, както подобава за едно истинско коледно момиче.
