Преди двайсетина години, когато нямаше много домашни забавления, като интернет или цял куп телевизии, за нас съществуваха само книгите.
Като хлапе комиксите ми откриха не цял свят, а направо много различни светове. С часове съм висял над тях, както, между другото, и много други деца от моето поколение. Ние бяхме последните деца на соца и първите деца на демокрацията.
Наскоро един познат ме попита, знаейки за страстта ми към рисуваните истории: “Има ли комикс култура в България?”
“Има, но не е това, което може да бъде” – отговорих му аз.
Имаме големи традиции, но те са в миналото. И сега има млади художници с талант, но времената са други и, за съжаление, те са популярни само сред един по-тесен кръг хора.
Всички мислят, че интернет и телевизиите убиха комиксите. Какви ти комикси, като хлапетата могат да избират от поне 3-4 телевизионни канала, които дават нонстоп анимация на български! Video kill the Radio Star, както се пееше в песента.
Но аз не съм съгласен с тази „технологична“ теза. Според мен е въпрос на манталитет.
Япония сигурно е най-технологичната страна в света. Там даже тоалетните са с микрочип. Но пазарът на японски комикси, т.нар. манга, там си остава много силен. В Япония продават комикси даже в супермаркетите. Учениците, ако нямат пари, висят с часове край рафтовете с манга и четат за приключенията на любимите си герои безплатно. И никой не ги гони! В Япония има традиционни манга-списания, с високи тиражи, специализирани за различна аудитория – само за младежи, само за девойки, само за мъже. Японците са луди по комиксите и много от култовите филми на легендарното студио „Гибли“ са били манга, преди да се превърнат в класическа анимация. Там само от продажба на рекламни материали правят милиони. Има и цяло движение с хора, които се обличат като любимите си комикс герои – т. нар. “косплей“, което идва от английското словосъчетание “costume play”. Тези „косплей“ са си малко откачени според мен, но бих отишъл до Токио, за да ги видя. Поне със сигурност яки снимки ще излязат!
Но нашата страна не може да се сравнява с Япония по никакъв начин, културните различия са огромни. Затова ще ти дам по-близък пример. В съседна Сърбия все още излиза списание, което е еквивалент на нашата „Дъга“ или „Чуден свят“ – казва се „Политикин забавник“ и не е спирало да излиза вече повече от 60 години. То не е чисто списание за комикси, публикуват и текстове.
По мое скромно мнение, нашата „Дъга“ е в пъти по-добра от „Политикин забавник“. Но нашето списание спря да излиза през 1992 г., а „Забавникът“ още го има. При това в тираж от около 40 хил. бройки всяка седмица. Не разбирам много от тиражи и книгоиздаване, но 40 хил. списания всяка седмица в една страна със 7 млн. население си е много сериозна работа. Познавайки малко сърбите, си мисля, че ако на някой му хрумне да им закрива списанието с комикси, те ще подскочат в негова защита и ще го превърнат в нещо като национална кауза.
Та по това си приличат Япония и Сърбия – имат си списания с комикси, които са с дългогодишна традиция и не губят аудиторията си. Ние, за съжаление, не сме така.
Тук, в Европа, Белгия и Франция също имат големи традиции в тази област. Всички в България са чували за „Пиф“, но и белгийският „Спиру“ също е истинска класика. Главният герой в този комикс е облечен като пиколо, но поработва и като журналист, между другото.
За САЩ пък какво да говорим. Те са великани в тази област. Комиксите там са индустрия. Чарлс Шулц прави милиони от историите на Фъстъчетата. Доскоро беше най-добре печелещата мъртва знаменитост в САЩ, а летище „Шулц“ в Сан Франциско е кръстено на него. Всички са чували и за героите на „Марвел“ – Спайдърмен, Хълк, Великолепната четворка…
„Костенурките нинджа“ на „Мираж студиос“ пък направиха истински фурор през 80-те. Лео, Донатело, Микеланджело и Рафаел, ами те станаха милионери тези измислени момчета. И тепърва ще правят фурор, защото децата толкова си падат по тях, че продължават и ще продължат да се правят все нови и нови филми по този комикс.
Между другото, костенурката Микеланджело колекционира комикси – той е и най-известният колекционер, според мен.
