Корней Чуковски – обичаният забраняван автор на Доктор Охболи

Съдбата на гения никога не е проста и еднозначна. С много неочаквани поврати преминава и житейският път на Корней Чуковски. Но до края на живота си той няма да загуби по детски широката усмивка, с която отвисоко гледа света. А за 75-годишния си юбилей руският писател ще предупреди:

“И да не ви хрумне да казвате, че съм имал тежка съдба!”

С произведенията на Корней Чуковски – Крокодил, Мийбезспир, Доктор Охболи, преводите му на Даниел Дефо, Марк Твен, Ръдиард Киплинг, Робърт Луис Стивънсън, израстват поколения деца. По ирония на съдбата обаче приказките са само малка част от творчеството на Корней Чуковски. Един ден той с тъга ще отбележи:

“Написах няколко десетки книги и никой не ги забеляза. Но трябваше на шега да напиша Крокодил, за да стана известен писател. Страхувам се, че Крокодил го знае наизуст цяла Русия. Страхувам се, че когато умра на паметника ми ще пише “Авторът на Крокодил.“

Още с раждането през далечната 1882 г. съдбата му нанася травма, която писателят ще носи до края на живота си. Плод на мимолетната любов на студент и слугиня, той не познава баща си. Майка му го кръщава Николай, дава му и фамилното си име. С невръстното дете на ръце Екатерина Корнейчукова напуска Петербург и заминава за Одеса. Там ги очаква

мизерен живот

Въпреки това в училище малкият Коля се представя блестящо. Но съдбата отново му хвърля ръкавица – излиза императорски Указ за децата на прислугата, забраняващ обучението в училище на деца с нисък социален статут.

Синът на слугинята е изключен от гимназията. Изпълнен с амбиция, той продължава подготовката си самостоятелно. Много чете. В антикварната книжарница открива самоучител по английски език и го поглъща от кора до кора. С новите знания се потапя в захлас в произведенията на Уолт Уитман, без да подозира, че ще стане първият му преводач на руски език. През 1901 г. Николай Корнейчуков публикува първата си статия. Подписва се с псевдоним, който един ден

ще поиска да бъде вписан в паспорта му – Корней Чуковски

Живото му перо го превръща в един от най-популярните журналисти на вестник Одески новини. Като единствен в редакцията, който се предполага, че знае английски, го пращат в командировка в Лондон, за да отразява тамошния политически живот. При пристигането му на острова на мъглите се изяснява, че англичаните не разбират нито дума от неговия английски – в самоучителя, който си бил купил, липсвали страниците с произношението.

Корней Чуковски жадно се впуска да запълва пропуските, обикаля из лондонските библиотеки и културни центрове. Когато година по-късно се връща в Русия, се захваща с литературна критика.

Детските приказки се появяват в творчеството му изневиделица. В навечерието на революцията той се връща от вилата си в Петербург

с болния си син Коля

За да разсее момчето, в ритъма на колелата реди стихчета. Така се ражда първата му приказка Крокодил. Тя се публикува на части през цялата 1917 г. Лев Шилов от Музея на Чуковски казва, че това е приказка, свързваща две противоположни епохи. След Октомврийската революция гледната точка на писателя се разминава с тази на официалното руско литературознание. Той отбелязва в дневника си:

“Предишната културна среда вече я няма. Като литературен критик съм принуден да мълча. Съдят не по таланта, а по партийния билет. Мен ме направиха детски писател.”

Раждат се приказките Доктор Охболи, Голямата хлебарка, Мийбезспир, Бармалей, Муха Цокотуха.

“Чувствах се като човек, който може да прави чудеса”, признава Чуковски. Той създава своя теория за детската литература. Според него децата живеят в четвърто измерение и са

един вид безумци

Възрастните не трябва да лекуват детското безумие, тъй като времето ще стори това. Задачата им е да заговорят с децата на техния език. Това е прекрасно време, в което Чуковски е убеден, че детската книга е неговото призвание.

Идва 1922 г. Тогава се създава съветското Главно управление за литература и книгоиздаване, чийто приоритет е цензурата. Всяко произведение на Чуковски се разглежда под лупа, във всеки ред се търси иносказанието. През 1928 г. Надежда Крупская (жената на Ленин) пише в статия във в. Правда: “Какво означават всичките тези глупости? Какъв е техният политически подтекст? Явно има някакъв, но той е така грижливо маскиран, че е трудно да го установиш. Мисля, че приказката Крокодил не е за нашите деца, заради буржоазните ú внушения“.

В дневника си Чуковски отбелязва:

“Проклето да бъде това лято, когато написах Крокодил. Много мъка ми донесе… Всичките тези притеснения изопнаха нервите ми до край – вече не мога да спя, не мога да работя.”

През 30-те години Корней Чуковски става обект на остри нападки,

приказките му са забранени

Писателят с тъга си спомня: “Когато забраниха приказките ми и името ми се превърна в синоним на ругателство, изпаднах в тежко материално състояние. Бях объркан. Тогава се появи един изкусител, който започна да ме уговаря да се откажа публично от предишните си “грешки” и да обещая, че от този момент ще пиша идеологически правилни приказки.

В семейството ми имаше болни, бях разорен, самотен, отчаян и подписах документа, подготвен от този подлец. В него се посочваше, че се отказвам от предишните си книги – Крокодил, Мийбезспир, Доктор Охболи, че съжалявам, че с тях съм нанесъл толкова вреди и се задължавам занапред да пиша в духа на социалистическия реализъм. Тази административна гад, тържествувайки от победата си над изтерзания литератор, публикува отказа ми във вестниците.

В главата ми се рояха прекрасни сюжети за нови приказки, но тези изверги ме убедиха, че

приказките ми са ненужни

– и аз не написах нито ред. Но най-лошото е, че от мен се отдръпнаха хората, които ме подкрепяха. А и аз самият се чувствах като негодник.”

През годините той ще напише още няколко приказки, ще има вълнуващи срещи с децата в детските градини и училищата. Въпреки проблемите около творчеството му, той си остава всеобщ детски любимец. В средата на 50-те години на вилата си организира детски тържества за посрещане и изпращане на лятото с огньове с участието на много известни културни дейци. Входът за всяко дете е 3 шишарки – за огъня, и 2 картофа – за печене.

Корней Чуковски продължава да твори

основно в областта на литературознанието. Задълбочено изследва поетите от Сребърния век на руската литература, творчеството на Николай Некрасов. Извършва колосален труд като намира ръкописите на хиляди неиздадени стихове на Некрасов и издава пълно събрание на съчиненията му.

Друга негова страст е Чехов. За него ще се осмели да пише, едва когато прехвърли 80-те години. Чуковски е сред първите изследователи на масовата култура в Русия. Изпод перото му излизат книга за езика Жив като живота и първият труд в Русия, посветен на теорията на превода – Високото изкуство.

Не е много известно, че Корней Чуковски става първият рецензент на Един ден на Иван Денисович на Александър Солженицин и е сред хората, които убеждават Никита Хрушчов тази повест да бъде издадена. Когато Солженицин става персона нон грата, той ще се укрива от властите на вилата на детския разказвач. Когато в немилост изпада руската поетеса Анна Ахматова, Чуковски е сред малцината, които застават до нея. Първи поздравява Борис Пастернак за

Нобеловата награда

Тези постъпки обаче не бива да се тълкуват като дисидентство. Те по-скоро са израз на уважението му към таланта.

Официалното признание за Корней Чуковски идва доста късно. Неговата 70-та годишнина минава незабелязано, но през 1957 г., когато навършва 75 г., е удостоен с орден Ленин. През 1962 г. получава званието Доктор по литература на Оксфордския университет и Ленинска награда. Едва тогава за него започва относително благополучният живот. И така – до 1969 г., когато си отива от този свят, като ни оставя литературното си наследство.

Вижте още… 10 мъдри мисли от Лев Толстой