Горе-долу така си представям комуникацията (тоест – общуването) в офиса някъде след петилетка до десетилетие. Типичното и в момента корпоративно говорене, плюс многото чуждици, характерни все повече за следващите поколения (но не само за тях).
Нямам нищо против интернационалната лексика и жаргона. Не съм езиков пурист, или поне – не вече. Без да се замислям, използвам думата “перспектива” вместо “изгледи”, когато говоря в бъдеще време. Харесва ми, че езикът се развива и ни предоставя нови синоними. И все пак, не бих искала да се стига до чак такава
асимилация на родната реч
Затова неистово се дразня, когато в служебната ми поща попада съдържание с обещания, че ще “държим връзка” (каква връзка?!) и ще си “дадем знак” (сякаш работим с димни сигнали). Недоволствам, когато в социалните мрежи разни хора с претенции за осъзнатост над среднотийнейджърската LOL-ват и fav-ват посредствени шегички. И се потрисам от кухото говорене, ненужните абревиатури и маниерната лексика, в която и да е сфера от живота.
Но както отбелязва покойният Тодор Колев в Опасен чар: “Сега не се казва „да скова кочина.” Сега се казва “да реализирам кочина”…“
И ние успешно реализираме кочината на съвременния български език.
Български ли? Такъв беше, когато “мийтингите” се наричаха все още “работни срещи”, “конференс колът” беше просто “разговор в група”, “тиймбилдингът” – “банкет”, а по “фенси” ресторантите имаше само “целина”, вместо “селъри”.
Тук пропускам примери като спора за атрактивно/привлекателно, позитивно/положително, релаксиращо/отпускащо и т. н. Чуждиците, като цяло, са неизбежни и не са само англицизми. Ако разгледате речника на
чуждите думи в българския език
ще откриете и немско, френско, руско и турско влияние (като при модерното напоследък айляк). Английските термини са дори за предпочитане по отношение на технологиите и новите професии и в държави като Франция и Полша са адаптирани успешно към езика.
Прочетете още: Българският мит – защо са важни корените ни
Жаргонът пък е типично градско явление – тайният език на затворените общности, един вид демонстрация за принадлежност (докато селото просто не борави със затворени общности). В този смисъл жаргоните, били те поколенчески, под формата на уличен сленг или на вътрешнозаводски хумор, са дообогатяване на книжовния език.
Но преценката къде и кога се използват, е въпрос на култура.
Доказателство, че безразборната употреба на неадекватна лексика оставя впечатлението за беден духовен живот, е историята на една българка, която живее в Америка и се прехласва да говори на английски дори на своите сънародници там. Може би, защото се стреми да изглежда по-умна. Парадоксът е, че докато демонстрира своята псевдо-начетеност и принадлежност към тамошното общество,
допуска ужасно много грешки
(например, в желанието си да напише “кътче от рая”, коментирала под една снимка “грах от рая”).
Не по-малко забавно е положението на мой познат, който макар да е далеч по-ерудиран от мадам Грах, озадачава околните с прекомерното използване на наречия като “екзактно” и “бизарно”.
Лингвистичните експерти вероятно биха го определили като спекулативна ролева употреба. Нещо, което правиш, за да манипулираш обстоятелствата и да си придадеш важност – ако се опитаме да го преведем на по-достъпен език. Или, както други специалисти го наричат, това е маниерно говорене, тоест, позьорска реч, имитираща компетентност (добре де – начетеност).
Към тази привидно пищна стилистика прибягват и политиците – когато говорят за “стартиране” и “финализиране” на процедури, за “акценти” и “фокусиране“ на вниманието, за „ако трябва да сме честни“ и “да говорим открито“… Нещо подобно се случва и в кухите маркетинг практики, които залагат на безсмислено многословие, елитарни съкращения (CEO вместо “изпълнителен директор“ например), автоматизирани преводи (Човешки ресурси вместо Личен състав) и заучени рекламни фрази ала “гарантирано“ и “безпроблемно“.
Или, както една министърка, която преди две години се отчиташе за стоте дни на своето ресорно управление, се изказа: всичко е “пълен конфиденс”. Можеше да каже просто “служебна тайна”, разбира се. Но защо да го прави?
“Дет ис дъ куесчън, както е казал джентълменът Хамлет!”
Харесвах статията ви до момента в който въведохте мисис Грах. Обичам и милея за погубването на езика ни, но този премер е неуместен. Живея в чужбина от много години и мога да ви уверя, че говоренето на чужд език, със сънародници, не означава че жената се прави на интересна, така просто и е по лесно, това е. Зависи в каква среда живеете – в чужбина има различни групи, такива, които се интегрират и такива като четвърто поколение все говорят на матерния език.
Според мен езикът не се погубва от живеещите а чужбина, но от тези чуждо говорящи живеещи в България. Тежко и горко на старите хора които не са толкова образовани да възприемат морето от чуждици навлизащи в езика ни, езика ни се осакатява така жестоко, безпричинно. .. Добра тема..
Здравейте, Българка! Тъжно е, но аз познавам хора, които се срамуват от българския език. Точно дама като г-жа Грах веднъж отправи покана към друга българка да се срещнат в изискано английско заведение при условие, че говорят само на английски. Помислих си – колко тъжно е това, защото няма как да прикриеш произхода си, колкото и да се стараеш и да го желаеш. Моята философия е, че трябва да се гордееш с него. С факта, че владееш още един език, че имаш едно умение повече. Това, мисля си, е единствено повод за гордост, не за срам. Но, да – хората са различни и всеки има причина да не използва родния си език. Поздрави!
Страхотно. Рядко прочитам статии до техния край. Тази ми харесва и дори я публикувах в профила си. Имам доста познати които ще се познаят в написаното. До автора на статията: пишете, че се потрисате от ползването на чуждици, като има по-хубави и простички думи, а вие ползвате такива. Леко си противоречите 🙂
Статията е интересна, но както отбелязва Полина Василева, и авторът употребява чуждици. Впрочем, малко да се пошегувам – авторе, изчислихте ли квадратурата на кръга? ПИтам заради избора Ви на псевдоним 🙂
Както се казва на чист английски: Евала баце за убавата статия!
О, неразумний юроде …… преди колко години писано и от и президент на САЩ цитирано.
Циливилизакцията е страшно нещо