Точно преди изгрев слънце е най-тихо. Нощните заведения са затворили отдавна, подпийналите младежи са се изморили и са се оттеглили по хотелите си, а работниците в курорта все още не са станали, за да подновят ежедневния натоварен ритъм. Дори морето не се чува – заливът Лаганас на гръцкия остров Закинтос е толкова спокоен, повърхността на водата е буквално като тепсия. Сигурно тогава по брега има най-много костенурки…
След хиляди километри пътуване из Средиземно море и Атлантическия океан, те са се завърнали на родния плаж, за да направят собствените си гнезда. Още е тъмно, но скоро първите слънчеви лъчи ще пробият мрака, затова трябва да се бърза. Важната работа се върши само под прикритието на нощта. Винаги е било така.
Остров Закинтос (наричан още Занте) се намира в Йонийско море, западно от полуостров Пелопонес. Дълго време е владение на венецианците, които го наричат „Zante – Fior di Levante“ или „Занте, цвете на Изтока“. Действително, островът е изумително красив и всяко нещо там има собствен изключителен почерк – от Сините пещери на север през корабокрушенския залив Навагио на запад и „острова на костенурките“ Маратониси на юг – всяко място е по своему неповторимо.
Дори формата на острова, погледната на картата –
наподобява плуваща костенурка
И то не каква да е, а от застрашения вид Карета Карета – големите морски костенурки, които всяко лято се връщат на острова, за да оставят яйцата си. Именно костенурките за мен са най-голямата атракция на Занте. Защото плувахме с тях, видяхме гнездата им, съчувствахме им заради наглостта на масовия турист, който заради едното удоволствие е готов да съсипе всичко по пътя си.
Карета Карета обитават голяма част от световния океан – Атлантическия, Тихия, Индийския океан, както и Средиземно море. Едновременно с това, са смятани за застрашен вид и за опазването им се грижи международна организация. Това са същите онези костенурки, с чиято помощ бащата на Немо в едноименното анимационно филмче, достигна до пристанището на Сидни. Възрастните животни имат около 90 см дължина (макар и рядко, все пак се срещат и екземпляри над 2 м) и тегло около 140 кг (рекордьорът в това отношение е костенурка, тежаща цели 480 кг). Онези, които обитават Средиземно море, предпочитат да снасят яйцата си в района на Йонийските острови, Крит и полуостров Пелопонес. Най-много се връщат на Закинтос, а предпочитаното им място е заливът Лаганас, където бяхме отседнали и ние.
Денем костенурките са в морето. Хранят се с мекотели и водораслите, които растат по морското дъно и си почиват. Могат да прекарат до 4 часа неподвижни, без да си поемат въздух. Когато са активни – хранят се или плуват, тогава средно едно гмуркане продължава до около 30 мин.
Имах невероятното удоволствие да плувам с една такава костенурка, непосредствено до нея. Толкова близо, че съпругът ми се изплаши да не би да ми направи нещо – да ме ухапе или одраска например. Потапяше се, достигаше морското дъно (на около 3 м от повърхността на водата), после извръщаше глава към мен, поглеждаше ме и поемаше отново към повърхността с
изключително бавни и плавни движения
Поемаше шумно въздух и всичко това се повтаряше отново и отново.
Беше толкова бавна, че можех изцяло да следвам нейния ритъм. Е, налагаше се да излизам поне 3-4 пъти на повърхността, докато тя добута дотам. Но иначе темпото ни беше еднакво бавно. Замайващо преживяване.
Корубата й беше горе-долу с големината на моя торс; кафеникаво-жълтеникава на цвят, с малки раковинки залепнали по нея, а шарките й точно повтаряха шарките на морското дъно при спокойно море. Като сложим и крайниците – съвсем съизмерими си бяхме. Голямо морско ДИВО създание, толкова кротко и спокойно, че чак тръпки ме побиваха. Ами ако изведнъж реши, че я застрашавам (макар, че нито веднъж не посегнах да я пипна) и ако изведнъж се окаже далеч по-бърза в защита? Слава Богу, нищо подобно не се случи. В един момент аз просто изостанах и я оставих да отплува на спокойствие.
Виждахме костенурките буквално при всяко влизане във водата. В повечето случаи просто си лежаха на дъното. Бяха някак самотни – така и не намерихме две създания заедно, винаги бяха поединично. Намирахме ги директно срещу хотела, в който почивахме, на около 300 м навътре в морето. Малко плуване, малко повече търпение и покачването на адреналина от срещата с морското влечуго е гарантирано!
Повечето туристи предпочитаха да се наредят на опашка за някое от скъпите корабчета или да си вземат водно колело за няколко часа. Ние на корабче само заради костенурките така и не се качихме, донякъде
в знак на протест
Защото през първия ни ден там не спряха да пърпорят из залива. Потегляха едно след друго. Въртяха се все на едно и също място – очевидно там имаше костенурки и никой не може да ме убеди, че не са ги смущавали. Веднъж само наехме водно колело за около час, тъй като наемодателите бяха българи, пък и искахме да се пробваме да направим някоя друга снимка.
През останалото време плувахме. Без екипировка. Просто така. Такива плувци имаше единици – изисква усилие все пак. И сигурно затова костенурките не бягаха от нас, даже напротив. Абсолютно незабравимо преживяване!!!
Когато настъпи нощта, костенурките излизат на брега, за да изкопаят (със задните си крайници) гнезда в пясъка и да снесат в тях по около 100-120 яйца. Това се повтаря няколко пъти през период от около 15тина дни. Всяко яйце е с големина колкото топче за тенис на маса. Установено е, че яйцата от едно гнездо могат да имат до около 5 бащи. Гнезденето се случва през лятото, между месеците май и август.
Малките костенурчета се излюпват след около 2 месеца. В момента на „раждането“ си са съвсем сами. Това става винаги през нощта. Насочват се към морето, което в този момент е най-светлото място. Морските течения ги отнасят навътре и ако имат късмета да оцелеят, след около 20-30 години достигат полова зрялост. Тогава се връщат отново тук – на мястото, където са се излюпили, за да създадат собственото си потомство.
Разбира се, многото туристи и стремежите към по-големи печалби на хотелиерите, изправят
морските костенурки пред огромното предизвикателство да оцелеят
в една толкова променена среда. Допреди няколко години близо половината костенурки, дошли да гнездят на Закинтос, са ставали жертва на хората.
Мнозина морски влечуги буквално са направени „на супа“ от множеството туристически корабчета, яхти и скутери, порещи водата или за да търсят костенурките, или за забавление, дърпайки след себе си парашутисти и ентусиасти на водни ски. Друга огромна вина на туристите е безконтролното изхвърляне на отпадъци по плажа и в морето. Костенурките лакомо поглъщат всяка найлонова торбичка, която се изпречи пред погледа им, тъй като прилича на любимата им храна – медузите. И за съжаление умират, задушени от найлона.
Веднъж излезли на брега, за да гнездят, женските костенурки са изправени пред още по-голяма опасност – множеството светлини и странни шумове ги карат да губят ориентация. Някои от тях незабавно се връщат в морето и снасят там яйцата си, за да ги обрекат никога да не се излюпят. Много ми беше мъчно в последните два дни от престоя ни там, тъй като тогава видяхме
доста яйца на костенурки по морското дъно при Закинтос
Други пък навлизат в дюните въпреки объркващите шумове и светлини, снасят потомството си на брега, а после се изгубват на сушата и загиват от изтощение и дехидрат ация. Такава е съдбата и на много новоизлюпени малки. Ако изобщо се стигне до излюпване, тъй като до неотдавна множество гнезда са били съсипвани от мотористи, конници и автомобилисти, които неизвестно защо смятали, че е голяма работа да изорат пясъка на дюните със страшния рев на двигателите, в средата на нощта.
Денем пък не едно и две яйца са били буквално нанизани на шиш и смачкани от тежестта на чадърите, които туристите опъват безразборно по плажовете. Дори невинните детски пясъчни замъци са взимали жертви – изкопаните около тях дупки са достатъчно дълбоки, за да се превърнат в гробове на новоизлюпените костенурчета.
Слава Богу, властите в Гърция са взели някакви мерки, макар и частични и то само от няколко години насам. Част от крайбрежната ивица на залива Лаганас е изолирана и включена в границите на Националния морски парк Закинтос, създаден през 1999 г. Там е забранено опъването на чадъри, преминаването с моторни превозни средства или безцелното щуране през нощта.
Служители на парка всяка сутрин преглеждат района и
обозначават новопоявилите се гнезда
Движението на хората като цяло е само по една тясна ивица непосредствено до водата, където костенурките така или иначе не биха гнездили.
Туристическите корабчета вече са малко на брой, с рехаво разписание и при всяко нарушение полицията незабавно се появява и налага сериозни глоби. Станахме свидетели и на такава случка. На двигателите пък задължително се монтират предпазители, които да пазят костенурките от наранявания. Глоби получават и наемодателите на водни колела и каяци, ако техните клиенти навлязат прекалено много в акваторията на националния парк.
Изобщо, въпреки нанесените вреди, властите в Гърция правят всичко възможно да създадат малко по-добра среда на морските обитатели и да увеличат броя на гнездящите на острова костенурки, който през последните няколко десетилетия драстично е намалял. Да се надяваме, че продължаващата вече няколко години криза няма да засегне силно красивия Занте и опазването на костенурките там…
