Странно нещо е животът!
Когато сме малки умеем да му се радваме истински. Той е нещо просто и безгрижно – игри, смях, любопитство.
Тогава нямаме проблеми. Не мислим нито за здраве, нито за пари, нито как ще се справим с трудностите… Просто живеем.
След това идва моментът, в който започваме да се питаме как ще продължим напред. Как ще се реализираме. Как да се докажем…
Започват и проблемите. Впускаме се в забързаното ежедневие. Дните ни стават еднообразни, скучни, изпълнени с изпитания и несгоди.
Всичко това ни прави нервни, избухливи и вечно недоволни!
Времето все не ни стига – да се забавляваме, да бъдем с хората, които обичаме, да откриваме красотата в малките неща, да бъдем щастливи, да ЖИВЕЕМ.
А животът си тече…
В него с тихи стъпки, но все по-сигурно започва да се прокрадва смъртта.
Започваме да губим хора, на които държим.
Хора, без които не можем да живеем.
Хора, на които така и не сме успели да отделим достатъчно време, грижи и любов.
И тези неспирни и все по-тежки загуби в нашия живот, натрупаният опит, мъдростта и чувството, че времето препуска твърде бързо покрай нас започват да се обаждат в ума и сърцето ни. Тогава идва време за блаженство.
Блаженството да осъзнаеш, че трябва да си над нещата, да не се ядосваш за глупости, да не се притесняваш излишно, да бъдеш добър, да не се поддаваш на негативни чувства и емоции, да се радваш на всяко малко нещо и всеки един човек, които те заобикалят.
Тогава подобно на периода в нашето детство – започваме да живеем истински, отново. Кръговрат…
Жалко, че при някои хора това „просветление“ така не идва. При други се появява по-рано от очакваното (заради трудностите, през които преминават), а при трети – твърде късно, за да успеят да му се порадват.
Едни се раждат, други си отиват… Кръговратът на живота никого не пита съгласен ли е или не с решенията, които той взема!
Води ни нови хора, които да запълнят празнините, останали след тези, които ни е отнел и никога вече няма да видим. Поне не тук.
Живота и Смъртта са сили, над които ние нямаме власт.
Единственото, което зависи от нас е КАК ще изживеем времето, което ни е дадено на този свят. А това е отговорност, която всеки сам трябва да поеме за себе си, своя ЖИВОТ и неговия кръговрат.
