Когато е на 18 г. един американски тийнейджър, роден в Ню Йорк през 1860 г. наследява $2 млн. (около $50 млн. днес). Това означава едно – че на младия мъж няма да му се наложи да работи дори един ден в живота. Нещо повече – богатството ще му позволи да се отдаде на страстта си към лукса и разточителния живот. И ще му отвори широко вратите към американското висше общество. Това е историята на Евандер Бери Уол, Кралят на дендитата в Ню Йорк и най-суетният мъж на XIX в.
Уол инвестира парите си в огромна конюшня с расови коне и зашеметяващ гардероб, който съдържа
повече от 5 хил. вратовръзки
изработени по поръчка и 500 панталона. Той е клиент на най-добрите шивачи в Ню Йорк, винаги носи най-изисканите костюми, пие повече шампанско, отколкото вода и сменя дрехите си поне шест пъти на ден. Веднъж той е предизвикан от приятеля си Джон Гейтс да смени дрехите си 40 пъти между закуска и вечеря и спечелва облога като прави това.
Необикновен мъж като Уол заслужава благородническа титла и затова никой не е учуден, когато през лятото на 1883 г. той е провъзгласен за Краля на дендитата. Това се случва в курортния град Лонг Бранч в Ню Джърси. През 1888 г. обаче друг, изключително добре облечен мъж дръзва да оспори титлата на Уол. Робърт Хилиърд е американски театрален актьор, който е доста популярен навремето.
Той е известен с псевдонима Красивия Боб и има доста изискан стил на обличане. Ето защо, за да решат
кой е истинският Крал на дендитата
Уол и Хилиърд организират своебразен дуел. Двамата се надпреварват кой ще се облече по-екстравагантно. В крайна сметка Уол надвива Хилиърд и защитава титлата си.
Уол не е просто богат ексцентрик. Той е и своеобразен новатор в модата. Остава в нейната история като първия американец, който носи смокинг по време на бал. Това се случва във време, когато фракът е официалният дрескод за подобни събития. Белият смокинг му е изпратен от лондонската модна къща Henry Poole & Co, която препоръчва ансамбълът “да бъде носен по време на спокойна вечеря вкъщи или в летен курорт.” Разбира се, Кралят на дендитата решава, че ще го “разходи” не просто на друго място, а на изискан бал! И предизвиква фурор.
Но ето как в. New York Times описва една от одеждите на Евандер Уол през 1902 г.:
“Десенът е в сиво овчарско каре, напомнящо на старомодните шалове Пейсли. Панталоните са изключително широки, но се стесняват в глезена и са подгънати няколко инча и разкриват бели гети и
силно излъскани лачени ботуши
Но върхът на всичко е палто в хаванско червено-кафяво, което е доста необичаен цвят за връхна дреха. Ризата е цветна, с висока яка, вратовръзка с отенък на карамфилено червено, което преминава в лилаво. Тоалетът е завършен от спретната кафява шапка.”
Съвсем естествено разточителният стил на Евандер Бери Уол му струва доста пари. Поради което финансовата му ситуация не е толкова добра, колкото тази в гардероба му. След неуспешен опит за кариера на борсата и като собственик на ферма за коне, Уол обявява банкрут през 1899 г.. Вместо да сведе покорно глава и да се вайка за окаяното си финансово положение, Уол заклеймява Ню Йорк като “град на бизнесмени”. Воден от това си убеждение, през 1912 г.
Кралят на дендитата заминава за Париж
който по онова време се слави като световната столица на висшето общество.
Уол попада във вихъра на разточителните години на Бел Епок и бързо навлиза в местното висше общество, като се сприятелява с Херцогинята на Уиндзор, Великия херцог на Русия и бившия крал на Черна Гора Николай. Американецът си прекарва повече от добре в Париж, живеейки в хотел Мьорис и вечеряйки в Риц с кучетата си Чи-Чи и Той-Той. Първата световна война не наврежда особено на лайфстайла на Уол, защото той използва всичките си връзки, за да избегне мобилизирането си на фронта и остава във Франция, където организира кампании по набиране на средства за ранените войници.
Евандер Бери Уол пише мемоарите си, когато е 70-годишен. В тях
приписва дълголетието си на навика си да пие шампанско вместо вода
“На света има повече стари пияници отколкото стари доктори”, твърди Уол и вероятно е прав, защото умира през 1940 г. на 80-годишна възраст.
В банковата му сметка са открити едва $12 608 – нищожно наследство за един от най-богатите хора през XIX в. В мемоарите си, озаглавени Neither Pest Nor Puritan, Евандер обяснява смисъла на живота така:
“Целта е да правиш каквото трябва и да го правиш добре. Това е изкуството на живеенето.”
Меко казано странен съвет от човек, който не е правил нищо през целия си живот…
