Световноизвестната ни художничка – Кристина Среткова, има българско и немско гражданство, но всъщност е made in Sweden, както самата тя се изразява. Родена в Стокхолм, където е прекарала първите 5 години от живота си, следващите 11 живее в София. Ала дори тогава не остава дълго на едно място.
Пътува навън по два месеца годишно, за да учи езици. Завършва с отличие най-елитната гимназия в Германия с главен предмет Изкуство. Висшето си образование продължава в Кьолн, където следва Дизайн в медиите.
Днес абстрактната ѝ живопис е не просто търсена навсякъде по света, но и носител на редица награди. А
името Кристина Среткова
– познато на всеки арт любител, посетил панаир на изкуството или биенале с нейно участие. Било то в Берлин, Ню Йорк, Москва, Флоренция или където и да е по света.
Криси е и член на Асоциацията на независимите художници в Париж от 2014 г. Изложбата ѝ в нюйоркската галерия Бродуей през 2011 г. пък предизвиква такъв силен медиен резонанс, че американският изкуствовед Ейбрахъм Любелски пише статия за нашето момиче.
“Среткова е пленителна”
– коментира американецът, определяйки Кристина Среткова като част от новото поколение художници, които се завръщат към субективността и чувствителността.
“Някои нейни творби носят бурния, бомбастичен характер на алегрото от Моцарт, други пресъздават бавния, меланхоличен рефрен на ноктюрно от Шопен”, пише Любелски. “Тези нови, впечатляващи позиции в абстракцията нареждат Среткова в предните редици на съвременното европейско изобразително изкуство.”
Признавам си, че нямах идея колко хвалебствено са се изказвали световните арт критици за Криси, преди да се поинтересувам повече за нея. Факт е, че тя най-напред получава признание извън България. Но пък тъкмо нейна картина, която видях в София, стана повод за това интервю в Lifebites.bg. За което сме ѝ изключително благодарни! Намери време за него, при все че графикът ѝ включва толкова много изложби по цял свят. Бяхме чували за по 25 годишно, но Криси коментира това така:
“Допреди година и половина наистина правех по 25 изложби за година. Сега съм ги намалила, защото се отрази много фатално на здравето ми.”
И все пак, темпото на художничката продължава да е сериозно. Понякога
Среткова обикаля по 3 континента
в рамките на само две седмици. За най-интересните кътчета, на които е била, за любимите ѝ цветове и за другия ѝ талант – пеенето, ви оставяме да ви разкаже сама.
Криси, родена си в Стокхолм, но имаш българско и немско гражданство. Каква е историята зад това?
Аз съм made in Sweden, докато родителите ми са живели няколко години в Стокхолм, “продукт на любовта” съм както моя баща казва. Първите ми 5 години живях там. Днес живея главно в Берлин, както и често творя в Кипър и в София.
Как започна да рисуваш?
Рисувам още от детската градина. Известната българска художничка Веса Василева много държеше да рисувам и развивам таланта, който тя виждаше в мен. Посещавах уроци по рисуване, дори рисувах и с курсисти от Художествената Академия в София на 12 г.
По-късно рисувах няколко лета и със самата Веса Василева. Главните ми възпитатели към изкуството са родителите ми, които имат много голяма колекция от картини и още на 9 г. ме заведоха за първи път в Лувъра, Музея на Пикасо, Пети Пале и безброй други, следвайки безброй международни изложби и панаири за изкуство, по време.
И първата ми изложба беше благодарение на баща ми, която показах само на приятели.
В семейството ти, назад в поколенията, има ли други художници или хора с таланти, близки до изобразителното изкуство?
Таланти имаме много в родата. Кой от кой по-талантлив! (Смее се.) С рисуване се занимавам само аз, а от скоро и баща ми, чиито картини пласирам вече на много далечни дестинации…
Кои са художниците, на които се възхищаваш, от които си се учила, заради които си се развивала?
Аз съм Алхимик, експериментирам и сама си сътворявам моя артистичен свят! Забранявали са на Веса Василева да рисува абстракции и кукери, както и са затваряли нейни изложби, конфискувайки картини, които не били според разбиранията на “онова време”. Тя обаче е била много упорита и продължила да рисува това, което е искала!
Тя ме мотивираше, учеше, освен това ми беше приятелка. Веса настояваше много упорито, че трябва да рисувам. Двамата с баща ми ме заведоха още на 11 г. на пазар за маслени бои, статив и платна.
Имала си изложби на много места по света и си носител на неизброим брой отличия. Кое е най-важното за теб – участие или награда, и заради какво ще си го спомняш винаги?
Интересното беше, че първо имах изложби в Ню Йорк, Берлин, Москва и след това в София. Наградите са важни, но по-важни са признанията на интернационалтата публика, а те са все по-уникални и вълнуващи!
До днес имам над 100 изложби в Америка, Канада, Европа, Азия, Африка… Изложбата ми в централата на Дойче Банк в Берлин през 2016 г., както и изложбите в Гран Пале в Париж, когато бях спонсорирана под егидата на фреския президент в групата на 6 избрани млади (под 30-годишни) художници, ще ги помня винаги. Там ме откриха и поканиха да излагам в Китай, където вече в най-големите градове като Пекин, Шанхай, Гуангджоу, Шеджен и Хонг Конг ми разпознават картините! А оттам картините ми попаднаха в много други азиатски дестинации.
Също така, много важен момент за мен беше и в UNESCO, Хамбург, където след изложба виси за постоянно моя голяма картина в библиотеката им.
През 2016 – 2017 г. имах перманентна изложба в много известното арт заведение в Музея на Гуангдонг, в Гуангджоу, Китай, където всички китайски художници мечтаят да показват творбите си, но това решава единствено собственикът. За пояснение на този мащабен успех – провинцията Гуангдонг има 108,49 милиона жители, а столицата Гуангджоу 14,04 милиона!
Какви хора най-често купуват картините ти?
Духовни, с големи сърца, деца, тийнейджъри, млади, възрастни. Най-малката ми клиентка е на 3 годинки от Токио. Имам и множество други, на всякакви възрасти. Разликата е може би само в това, колко са готови да дадат за моя картина.
Впечатлява ме младото поколение – където и да отида, твърдят, че един ден ще работят усърдно, за да могат да си позволят всяка моя картина, която обичат! Това го чувам много често, даже постоянно.
В Дубай тепърва се запознават с модерното изкуство. В Китай много уважават европейското изкуство, но те са и много отворени към модерното изкуство, защото самите те нямат такова или ако имат, е копие от европейски художници. За щастие, моите картини не могат да бъдат копирани. Вече най-известните китайски фалшификатори се навъртат около картините ми и много упорито питат каква е техниката ми. Е, няма да я открият!
Тайната е, че не рисувам с ръката, а със сърцето!
Кои са ключовите неща за успеха на един художник, особено за успеха отвъд границите на само една страна?
Когато правиш нещо с любов, резултатът ще е добър! За останалото се изисква голяма воля, за съжаление, и лишения, фокус, издържливост и много късмет.
Всъщност, приемаш ли това определение “професия”? Какво е за теб рисуването?
Не беше планирано да направя едно от хобитата си професия, но ми допада доста добре.
Рисуването е вид медитация за мен, спирам мозъка, не усещам болка, времето спира, след рисуване съм често много изморена, но много бързо ми идва отново сила.
Винаги съм се чудела, възможно ли е художникът живописец да има любим цвят?
Цветовете са живот! Вибрациите им са по-силни, отколкото предполагаме, и въздействат на хората, заобикалящи ги. Когато наблюдавам други картини, ми става ясно, че всеки художник ползва едни и същи цветове, една игра на цветове. Аз си падам по силни, контрастни, искрящи цветове не само в картините ми, но и в облеклото, и във вътрешната архитектура.
Обичам маслено-зеления цвят и въобще – зеления цвят, който свързвам с природата. Но в рисуването нямам любим цвят, а любими комбинации от цветове.
С какво друго се занимаваш, освен с рисуване? Какви други хобита и интереси те влекат?
В професионален план само рисувам, но аз съм едно цяло предприятие и лично аз се грижа за всичко, рисуването е “най-лесната” част! Логистика, комуникация на 4 езика, web/print дизайн, организация на всяка една изложба и панаир, резервации… да не продължавам.
Обичам да танцувам, да пея, като бивша възпитаничка на Детския Радио Хор, няма как да спра да пея.
Пея, докато рисувам, затова казвам, че рисувам Музика в Цветове.
Кулинарските ми способности са безкрайно шарени, обичам допира с природата и постоянното движение, срещи с приятели и много обичам да се смея!
Къде се чувстваш най-много у дома?
Там, където някой ме посреща на аерогарата и ми е сготвил вкъщи. (Усмихва се.)
Колко често идваш в България?
Толкова, колкото искам.
Какво обичаш да правиш, когато си тук?
Обичам да рисувам на българска земя, да съм сред природа, на планина, на море…
Кои са любимите ти арт кътчета в София?
Gallery 2.0, Urba Space е много приятно място с добре подбрани изложби. За нощно Арт-изживяване Ракия Ракета – там барманите и коктейлите са направо артисти. (Смее се.)
А къде би ни препоръчала да отидем, за да видим хубаво изкуство там, където живееш?
Берлин има много изкуство! Прелива! Но вече има и много скучно и тъжно изкуство. Имам една любима галерия, казва се Me Collection Room. Това, което там се случва, чува, вижда и вкусва, не съм го виждала под такава форма другаде.
В Кипър мога само да предложа Gallery Kypriaki Gonia, чийто галерист е ЕДИНСТВЕНИЯТ, когото съм срещала, който разбира и обича работата ти!
Какво ти предстои тази година?
Като момиче made in Sweden, тази година мисля да се пробвам в Стокхолм. Там не съм излагала все още. Другата ми нова цел е Токио, тъй като там имам клиенти, без да съм правила някога изложби, а и вече имам 4-кратна покана, която ще осъществя в най-скоро време.
Имам си дестинации, на които всяка година се показвам, като Ню Йорк, Сингапур, Цюрих, Шанхай, Шеджен, Пекин и други. По пътя винаги се появява нещо ново, по-интересно.
Тази година ще имам самостоятелна изложба в един частен музей в Шанхай, но истинското значение на това постижение могат да го разберат само хора, които имат допир с Китай или са запознати в това “уникално явление Китай”!
