Крум Крумов е пътешественик, писател, преводач и авантюрист със силен приключенски дух. Роден е в Тополовград, учил е в Пловдив, а от години живее в Полша, град Лодз. Човекът с
царското име Крум Крумов
обикаля света и не се страхува да започва невъзможни пътешествия.
С колело или пеша, той изминава стотици километри. Минал е по пътя Камино с благотворителна цел, за да събере пари за болни деца. С колело е стигнал до Рим и Света гора и пак с колело успява да обиколи Исландия за 14 дни. Спортът е част от живота му, триатлонът е ежедневна мисия, а Iron Man в Хавай е мечта, която вярвам, че някой днес ще стане реалност.
Запознайте се с писателя-пътешественик Крум Крумов!
Здравей! Кажи ни кой е Крум Крумов през собствените ти очи?
Крум Крумов е човешко същество, съмняващ се човек, може би мечтател. Не искам да прозвучи претенциозно, но не си падам по формите. Най-краткият и безопасен път е да се настаниш удобно в някакво определение за професия, образование, титла и т.н. А какво, ако днес съм преводач, утре спортист, следващата година писател, а после пътешественик?
Все съм си аз в различни проявления и занятия, в които влизам за известно време, но не се отъждествявам. Или предпочитам да се виждам като баща, приятел, което е по-близо до същността ми, отколкото някакъв външен белег, придобито умение, или професия. Харесвам концепцията за множествената личност и без да съм шизофреник, именно там се виждам.
Как реши да учиш славянска филология и какво те запали по полския език?
Историята е смешна и ще започна малко по-отдалеч. Преди да кандидатствам и след като не ми се получи с футбола, се затворих в една стая, за да помисля. Беше най-спонтанното и същевременно категорично решение, което съм вземал. Запитах се какво наистина ми се получава с желание и без много усилия.
Снимки: Личен архив
Отговорът дойде на мига
– езиците и литературата винаги са ме привличали и без особени усилия изкарвах високи оценки по тези предмети. След това се консултирах коя е най-добрата хуманистична специалност с допълнително изучаване на чужд език и избрах славянската филология. Нямах представа обаче кой от трите езика (чешки, полски, сърбохърватски) да запиша. За Полша не знаех почти нищо, единствено бях чел Quo Vadis същата година, но още с футболния си акъл и гипсирана ръка, отидох в Пловдив и записах бохемистика. Защо?
“Ами, чехите имат по-добър футбол”
– така си го аргументирах. Когато се прибрах, майка ми съвсем гальовно ми обясни за полските традиции и културни връзки между България и Полша. Разказа ми за проф. Биолчев, академик Петър Динеков и проф. Огнян Сапарев, който по това време беше и ректор на Пловдивския университет. На следващия ден се върнах в Пловдив и презаписах полонистика. Винаги ще съм задължен на майка ми, че ме преведе през този Рубикон. А полският – той си беше любов от първата дума, така е и до днес.
Къде в Полша би ме посъветвал да отида на екскурзия?
Макар и да не е популярна като туристическа дестинация, Полша е красива и има какво да се види. Аз не съм много по масовия туризъм, но ако започнем от него, Краков, Вроцлав, Познан, Гданск, Торун, модерната столица Варшава, градовете на Горна и Долна Силезия са една интересна и кипяща от история градска тъкан. Млади градове, в които човек се чувства някак си международно и освободено. Като природни забележителности
Полша също е изключително място
Южната част на страната, където са разположени планините ѝ, начело с Татрите и Закопане, северната със широките почти бели плажове и (незастроени) красиви дюни, североизточна Полша с чистите природни резервати, от който Беловежкия национален парк е една от най-посещаваните природни забележителности. Разбира се, историческият туризъм, към който спада посещението на най-тъжното място в света – Аушвиц – Биркенау.
Интересен град е Лодз, в който живея. В добрите си години е бил един от главните промишлени центрове на Европа. От културна гледна точка е строен от четири народа и култури: еврейската, руската, германската и полската. Тези култури и днес си кореспондират в града. Има места, където е достатъчно да избършеш праха с ръкав, а отдолу ще се покажат пластовете, от които се състои градът.
Съпругата ти как приема тези опасни пътешествия по света, които ти правиш?
Приема ги с голяма доза разбиране и любов. Тя познава вкуса на мечтите и знае, че след като ги има и са толкова големи, животът става непосилен без опитите да бъдат реализирани. Мисля, че винаги малко се притеснява за мен, защото знае, че съм рискова натура, но го прави по здравословен начин, без да ме обременява. Никога не е тропнала с крак и не е ме поставяла в неудобното положение да избирам, по-скоро разчита на собственото ми усещане за баланс, който в случая е много важен.
В твоята книга Около Исландия за 14 дни разказваш за двуседмичното ти пътуване с колело през Исландия. Как се роди идеята за това приключение?
Мисля че давам отговор в книгата, но, накратко, търсех нещо, предизвикателство, приключение, природа, тези три П се забиха в съзнанието ми и така Исландия ме намери. Имам и едно задължително условие и то е да не ми е удобно.
Мисля, че човек расте точно от дискомфорта и неудобствата, от трудностите, защото от тях извлича поуки за себе си и света наоколо.
Исландия ми изглеждаше толкова нереална, отвъд зоната на комфорт и, най-просто казано “трудна”, че това до голяма степен предопредели избора ми.
Защо избра Исландия и какво най-силно те впечатли в нея?
Както споменах по-горе, избрах Исландия, защото излизаше отвъд представите ми за пътешествие, просто някаква ваканция, изпълнена с много себеугаждане и консуматорство. Дори и пътешествие в колело и пътешествие с колело не си приличат. Някои са повече експедиции, други са просто разходки. Аз търся някакво превъзмогване и доказателство на концепцията, че можеш всичко, стига да впрегнеш ума си да работи за теб, без значение в какво положение се намираш в момента на
вземане на решение
Нещо от рода на “не мога да изтичам и километър, но се записвам за маратон, защото умът ми го може”, или, “имам панически страх от вода и дълбоко, затова се записвам за спорт, който включва плуване open water”. Но, на въпроса какво ме впечатли мога да отговоря, че не излязох от състоянието на почуда през цялото време, докато бях там. Исландия може да бъде определена наистина само като състояние на ума, друго измерение и усещане. Видимото в случая има второстепенно значение. Поне аз така се почувствах, бъдейки там.
Нужна ли ти е специална мотивация, за да започнеш определено пътуване?
Нужна ми е специална мотивация, за да не мисля понякога за пътувания и да не водя с пръст по картата. Мога да тръгна навсякъде от днес за утре, колкото и помпозно да звучи. Човек наистина няма нужда от много, за да пътува. Пътят винаги нивелира и регулира липсите, дори физическите. Пътят, ако му се доверим, решава всички проблеми.
Как избираш дестинациите за покоряване и кое е най-вълнуващото ти пътуване?
Не бих казал, че е покоряване, по-скоро е някаква жажда да бъда навън, да се чувствам свободен в най-широкия смисъл на това клиширано понятие. Желание да бъда наблюдател, да изключа влиянието на супер-егото (нещо, пред което всеки от нас се изправя в ежедневието си). Всъщност пътуването за мен е духовна практика, която действа най-добре в моя случай. Медитация в движение, молитва, свързване.
Кой полски писател би ми препоръчал за четене?
Полската литература е изключително широка и специфична. В нея има за всекиго по-нещо. До голяма степен е автотерапевтична, защото поляците са един изстрадал народ (не в съвременното, пропагандистко значение на тази дума).
Едно от писателските качества, които ценя най-много е наблюдателността, умението да предадеш, да съчиниш в детайли. От тази гледна точка мой любим автор е Владислав Реймонт, реалист и носител на нобелова на града за литература. Историята на Лодз, художествено описана в Обетована земя е сред любимите ми четива, към които често се връщам, заради самата наслада от езика, ритъма и богатството му.
Харесвам и често си рецитирам Пан Тадеуш на Мицкевич (никога не съумявам да не се разплача). Обичам и препоръчвам Станислав Лем, Бруно Шулц, Ян Потоцки, от поетите Тадеуш Ружевич, а сред любимите ми съвременни автори са Веслав Мишливски, Йоанна Батор и Олга Токарчук, която в момента имам привилегията да превеждам на български.
Кога започна да пишеш?
Официално и доказано на осем години. В час по български учителката ни даде задача да напишем стихотворение. Аз бях много буен и през повечето време закачах съучениците си (днес Алекс прави същото). В последните 5 минути надрасках нещо римувано, което по-късно, заедно със стихотворението на моя приятел Никола, публикуваха в местния вестник Сакарско ехо. Помня че получих 5 лева хонорар – първите ми спечелени пари.
Какво е общото между работата на преводача и тази на писателя?
Не бих нарекъл себе си писател. Писатели са Георги Господинов, Достоевски, Булгаков, Чехов, Дъглас Адамс, Олга Токарчук и много други любими автори, които съвсем официално и легално създават нови светове и персонажи, които изкусно размиват границата между реалното и фиктивното.
Но за мен, поне на този етап от преводаческото ми развитие, общото е голямата отговорност, която и двете професии носят. Това какво казваш като писател/автор и какво предаваш като преводач, защото правейки го, влизаш в животите на хората и ставаш отговорен за света, който си изграждат посредством думите ти. Струва ми се, че това е най-същественото.
Обмисляш ли следващата книга? А следващо пътешествие?
Да, започнах бавно и надявам се органично да пиша за моите две изминавания на Камино де Сантяго, като преплитам историята на пешеходното Камино от 2011 г. с велосипедното благотворително пътешествие от Созопол до Сантяго де Компостела през 2019 г. Следващи пътешествия имам в главата си поне за декада напред. Да сме живи и здрави, но, както казват британците “first things first”. Със сигурност пандемията има огромно влияние върху свободното придвижване, особено ако става въпрос за преминаването през редица държави. Засега ще се задоволя с по-кратки, но любими дестинации, например, след няколко часа заминавам отново за Исландия.
Имаш ли любим писател?
Нямам. Защото не е само един. Много са, но сред най-любимите български писатели бих изброил Георги Господинов, с чието творчество се чувствам органично и поколенчески свързан. Ина Иванова, която с поезията си разбива ядрото на детайла. Обичам поезията на Елин Рахнев, нежностите на Оля Стоянова, чета със захлас Здравка Евтимова и Силвия Чолева. Обожавам дълбочините на Теодора Димова, изпитвам дълбоко уважение и дори пристрастеност към стила на старите, но все пак съвременни разказвачи, като Анжел Вагенщайн.
Ах, много са!
За българска класика да не говорим, там всички са ми любими и фундаментални начело с Яворов. От световните автори най-любим ми е Булгаков, той и присъства ежедневно в живота ми. Не минава много време без да се върна към гения на Илф и Петров, а Дъглас Адамс ми е постоянен терапевт.
Обичам равният, бегачески стил на Мураками и поглъщам всичко негово. Като „групи“ на магическия реализъм неистово препрочитам Кафка, а в същия десен преди няколко години открих Сигизмунд Кржижановски и истински му се наслаждавам.
Какво не те попитах, а би искал да кажеш?
Най-важното е, че ме попита кой съм.
