Преди време се запознах с едно момче от Западните покрайнини, което беше студент в България. Беше ми любопитно какво го е довело в страната ни. Заговорихме се и с известен риск да го обидя го попитах дали не е дошъл да учи тук, защото е от български произход. Той ме погледна насмешливо и на висок глас рече: “Нали ти се представих вече, името ми е Крум! Казвам се като дядо си – и той е Крум!”
Продължавах да недоумявам, затова се наложи да ми обясни по-подробно. В Сърбия името Крум е знаково за българскoто произхождение. Носят го етническите българи с гордост, защото е родно българско име, заемка от това на най-могъщия владетел и голям държавник в езическа България –
кан Крум Страшни
На младото поколение у нас името Крум изглежда по-скоро архаично. Но според официалната статистика доскоро то е на челни позиции измежду “царските имена”, давани на български деца, макар и далеч след значително по-популярните Асен и Калоян.
Името Крум принадлежи на езически, а не на християнски владетел. За някои може да е необяснимо какво толкова се харесва у това име, та да пребъдва то във вековете и да достигне до наши дни. Но хората, запознати с личността на прославения владетел, знаят, че той заслужава да бъде вечно спомнян с името си в българския род.
Прочетете още… За имената, техните моди и глупостите на родителите
За мнозинството Крум е просто ханът/канът, който си прави чаша от черепа на византийския император Никифор I Геник. С тази чаша си взима наздравица в пировете със славянските си велможи и приближените му прабългарски аристократи. Крум предприема варварския и почти чудовищен акт спрямо императора с целта да накаже византийците за вероломното им нападение срещу България през 811 г. Българският владетел има пълното право върху прозвището Страшни. Особено от византийска гледна точка, ако се вземат предвид многобройните му победи срещу армията им.
България няма друг военачалник като Крум
който да завладее в бой толкова техни крепости. Сингидинум (805), Сердика (809), Девелт (812), Месемврия (812), Аетос (813), Диамполис (813) и Адрианопол (813). И само преждевременната му смърт спасява самата византийска столица от погром и завоевание. Последните дни от живота на владетеля са свързани с обсадата на Константинопол. В летописите е описан ужасът на византийците от могъщия варварин-езичник Крум, настанил се с войските си току пред крепостната стена на столицата им.
“И Крум според обичая си принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали. Всички от стената на града гледали това и никой не посмял да окаже съпротива или да прати стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищявки, той обсадил града и го заобиколил с вал”.
Из Анонимна византийска хроника
Крум е важен за българската история не само с победите си на бойното поле. Вярно, благодарение на него България се освобождава веднъж завинаги от надвисналата опасност от византийско унищожение. Именно от унищожение. Защото през византийското владичество (1018-1185) България и българите, като християнски народ, са включени в пределите на византийската държава, но не са обезличени. Докато спрямо езическите племена и народности
византийците са безмилостни
и воюват с тях до пълната им ликвидация, каквато съдба имат печенеги, узи и пр.
В сложната обстановка на безмилостно съперничество с Византия Крум Страшни не само отхвърля заплахата, но и минава в настъпление, което сякаш не знае предел. Той е първият владетел, при който днешната столица София става част от българската държава – пак по пътя на завоеванието.
Освен с военните си победи, Крум Страшни остава в историята на българската държава и право като първия роден законодател. Именно с него започва фактическата българска държавност, тъй като няма държава без собствени закони. В този смисъл той е първият български държавник, който осъществява прехода от родово-племенните принципи към върховенството на закона за всички поданици. И така неговото племе добива облика на народност.
Кан Крум е и много ловък политик
В първите години от властването си, докато укрепне на трона, той не търси сблъсъци със силната Византия. Вместо това се включва в борбата за аварското наследство. Аварският хаганат – племенно образувание по териториите приблизително на днешна Унгария и Австрия – в края на VIII в., е почти ликвидирано от франките на Карл Велики. Българските войски атакуват от изток, вследствие на което Крум “унищожил съвършено аварите”. С това България разширява значително границите си. Тя става съсед с Франкската империя и добива самочувствието на велика сила.
България включва в пределите си и територии, населени със славянски племена, а това е от особена важност. Крум води целенасочена политика на включване на тези племена в българската държава под
върховенството на прабългарската аристокрация
В началото на IX в. славяните вече са сила, която може да бъде използвана и в по-далечна перспектива именно от умели държавници като Крум.
Крумовото управление 803-814 г. е повече от забележително, макар да завършва с преждевременната и неочаквана смърт на владетеля. Потомците на Крум обезсмъртяват името на владетеля, създал най-успешната династия в цялата българска история. От Крумовата династия са владетелите Омуртаг, Борис Покръстител, Симеон Велики, Петър. А кан Крум остава в историята ни като образец за успешен български владетел и държавник.
