Всяка година на 14 септември Църквата отбелязва един от най-светлите си и големи празници – Въздвижение на Светия кръст Господен. Или както е по-популярен този празничен ден – Кръстовден. Той е един от 12-те велики християнски празници, които източноправославната църква отбелязва ежегодно. Те са посветени на събития от земния живот на Исус Христос и Богородица. На Кръстовден църковните служители и вярващите хора извършват поклонение пред кръста Господен. Събитие, което се случва общо четири пъти в годината.
Историята на Кръстовден според Църквата
Преданието разказва, че майката на император Константин Велики – Света Елена, била ревностна християнка, готова на всичко в името на вярата. Елена тръгва през далечната 326 г. да търси гроба на Исус, който два века по-рано бил затрупан и прилежно скрит от гонителите на християнството някъде в околностите на светите земи в Палестина. Начинанието на бъдещата светица се увенчава с успех. Елена открива пещерата-гроб на Спасителя. Намира и три кръста, заровени в земята. Но съмнението кой е истинският не трае дълго. Наскоро починал човек
възкръсва, когато бива докоснат с Христовия кръст
Светицата изпраща частица от животворящия кръст на сина си в Константинопол. А самият (най-ценен) християнски артефакт е отнесен и положен в храма Възкресение Христово в Йерусалим.
Константин Велики заповядва над пещерата – гроба Господен, да бъде издигнат храм, който съществува и до днес. Строежът продължава близо десет години. Изграден е храмов комплекс с няколко отделни сгради. Освещаването му се състои на 13 септември 335 г. А на следващия ден – 14 септември
кръстът Господен е изнесен пред храма
за да могат повече миряни да се докоснат и поклонят пред него. Така се ражда традицията, свързана с Кръстовден. Всяка година все повече и повече вярващи започват да се стичат към светите земи в Йерусалим. Особено на тържествения 14 септември. В един момент множеството, прииждащо към Божи гроб, става толкова многолюдно, че е на практика невъзможно всеки да се докосне лично до Исусовия кръст. Затова се налага епископът да вдига високо над тълпата ценната реликва – поне да може всеки от присъстващите да я зърне. Тоест свещеникът въздвижва кръста, откъдето идва и другото название на Кръстовден – Въздвижение на Светия кръст Господен.
Кръстовден във фолклора и народните вярвания
Според народните вярвания, на Кръстовден слънцето тръгва назад – към зимата, и денят се кръстосва с нощта. С други думи – изравняват се. От Кръстовден насетне започва засяването на зимни житни култури. В някои краища на България хората наричат празника Гроздоберник, тъй като започва и брането на гроздето. Традицията повелява първият откъснат грозд да се освети в църква, след което да се раздаде за здраве и берекет. На Кръстовден жените кръстосват цветята в своите градини, за да не се пресекат китките им, тъй като с настъпването на есента се очаква и падането на първите слани. А мъжете опасват кръстовете си с пояс, за да ги предпазят от настъпващото по-хладно време.
На Кръстовден се спазва строг хранителен пост –
говее се за кръста. Не се яде месо, риба и нищо животинско. Освен това не се хапва нищо червено – домати, червените чушки, червени ябълки, червено грозде и дори червен пипер. На трапезата се слагат само постни и нечервени ястия. Най-възрастната жена в къщата омесва и опича Кръстова пита (Кръсташка) – вид постен обреден хляб с декорации и задължително изобразен голям кръст в средата.
В нощта срещу Кръстовден стават чудеса
В това еднакво силно вярват Църквата и обикновените хора от народа. В нощта срещу празника, преди да заспим, можем да си пожелаем нещо, дори и чудо, което искаме да стане. В тази нощ се вярва, че Господ слиза на земята и най-добре чува молитвите ни, след което удовлетворява нашите желания. Ако сте пропуснали да си пожелаете нещо миналата нощ, не се отчайвайте. Можете да го направите и днес, както и във всеки един миг, когато имате нужда от помощ свише. Защото както казва Църквата, а и както вярват мнозина – Господ или Силата, както и да я наричате и както и да си я представяте,
е винаги и навсякъде с нас!
Вижте още: Рафаиловият кръст
