В предишната част на разказа си ви разходих из живописните улички на квартал Топхане и по световноизвестния булевард Истиклял. Днес ще ви разкрия кулинарните изкушения на Истанбул. Но първо нека се отправим към прочутия и най-европейски дворец на султаните – приказният Долмабахче.
На турски
Долмабахче означава “запълнена градина”
Идва от името на градината, която се е намирала на мястото на двореца. Не успяхме да го посетим, тъй като бяхме дошли след 16 часа, когато повечето исторически обекти затварят вратите за посетители. Успяхме обаче да се насладим на вълшебството на гледката, която се разкрива от градината на двореца към Босфора. Там е разположено чудесно кафене, чиито маси, заобиколени от пъстроцветни магнолии, са в непосредствена близост до друга забележителна част от дворцовия комплекс – изключителната с украсата и красотата си метеорологична кула.
Босфорът блестеше с хубостта, която е съзрял в него и самият император Константин. Азиатската част леко се губеше в белезникава пелена, а небето и протокът приемаха различни оттенъци на синьото. Фасадите на грандиозните сгради в далечината отразяваха светлината на слънцето, а под сянката на вековни дървета лек ветрец ни освежаваше след дългото пътуване през града.
Кафенето на Долмабаче предлагаше сандвичи и леки ястия, но вече бяхме прекалено гладни и искахме
да опитаме от кулинарните изкушения
които предлагаше световния град. Запътихме се обратно към булевард Истиклял към един определен ресторант, който моите приятели Мария и Георги вече бяха посещавали. Сякаш дори малкият Стефчо, който вече беше ходил там при предишното си посещение, си спомняше пътя до него.
Ресторантът има пищен вход откъм пешеходния булевард. За да се стигне до вътрешната градина, се преминава покрай пещи за печене на хляб и през няколко големи салони с маси за клиенти. Заведението е толкова голямо, че за да обслужи всичките си клиенти, тук на смяна се трудят по около 30 сервитьори. Повярвайте ми, рядко се виждат такива
отдаденост, бързина и професионализъм
Във всеки миг, когато имахме нужда от някого от тях, те се появяваха, сякаш извикани предварително. Дълго мога да ви пиша за пикантните и ароматни Ичли кюфтета. За уникалния вкус на сарма-кебапа или за традиционното кюнефе – един автентичен ориенталски десерт, приготвен със специален вид сирене и смлени конци за кадаиф. Вместо това предпочитам да ви покажа част от кулинарните изкушения, които опитахме в Истанбул, в галерията по-долу:
След като приключихме с обилната вечеря, за която в България сигурно щяхме да платим двойно повече, управителят на заведението ни изпрати с хиляди благодарности и с многобройни и недотам разбираеми фрази на английски.
Навън вече се беше свечерило. За сметка на отмиращия ден, градът сякаш бе изсипал половината си жители на булеварда. Беше почти невъзможно да се движим, без да се блъскаме в хората около нас. Затова решихме да отидем до Галатасарайския лицей, където през годините са учили и шестима български министри.
Не мога да ви опиша с думи
шармантната сграда с изключителна фасада
и богато орнаментираната ограда. Ще ви споделя, че училището е открито около десет години преди Колумб да открие Америка, по време на царуването на султан Баязид II. Вие сами решете дали си заслужава да прочетете повече за него.
Всички вече бяхме много уморени, с изключение на Стефчо, разбира се, а аз нямах търпение да се прибера и да си легна. Всички тези мои въжделения се изпълниха, след като пихме по една бира от прочутата и много качествена марка Ефес. Легнах в огромното легло и мислех, че това ще е последното, което ще ми се случи за този ден… но това далеч не беше така. Предполагам, че съм заспал за не повече от пет минути около полунощ. Нямате представа какво беше учудването ми, когато около 2:30 ч. скочих от леглото,
събуден брутално от зверски удари на тъпан
и песен в речитативна форма. Гласът и думкането от улицата се приближаваха и аз бях силно любопитен да видя какво се случва. Моята спалня беше откъм улицата, затова можех да погледна през един от прозорците. На уличното осветление съзрях фигурата на мъж в една от техните традиционни религиозни дългополи дрехи. Той се приближаваше и с голям порив продължаваше да крещи и блъска чудовищния си инструмент.
Вижте още… от магията на Истанбул, събрана в снимките на Татяна Чохаджиева
Когато премина под прозорците ми, изпитах силното желание да го замеря с нещо и да го “поздравя”, но се сетих, че не съм си вкъщи и се примирих със злата си участ. Човекът с дългата дреха подмина и се отдалечи в тъмнината, съвсем невъзмутимо. Легнах си, възмутен и учуден – каква ли беше причината за появата на този среднощен смутител. Разбрах я още на следващия ден, когато се срещнах с моята приятелка Дениз. Тя ми обясни, че по това време на годината – Рамазан, мюсюлманите приемат храна и вода само през тъмната част на денонощието. С песента си тъпанджията просто е събудил правоверните за хранене.
Следва четвърта част, в която ще се разходим заедно до известната българска църква Свети Стефан и ще посетим Гръцката цариградска патриаршия в Истанбул.
Още от кулинарните изкушения на Истанбул
На излизане от Египетския пазар, за който ще ви разкажа малко по-късно, Дениз ни заведе до едно своеобразно площадче. Там се продаваха пълнени миди с ориз. Технологията на ядене е проста, но с чудесен резултат. Черупката на мидата се отваря, вътре се изстискват две-три капки лимон и така се получава една вкусна и фина хапка
В близост до мидите опитахме и прочутите агнешки чревца, печени на дървени въглища и навити на големи колове. След като са готови, чревцата се нарязват и се слагат в много вкусна питка с подправки и нещо като доматена паста. Това ястие наистина е доста апетитно и предимно за ценители. |
