Калиопа от С любов и нежност, Кака Денка от Покрив, Худерова от Войната на таралежите, но най-вече Теменугова от Вчера, Кулишева от Двойникът и Димитрова от Дами канят. И между всички тези епизодични роли много други с банални имена като Отговорник настаняване, Санитарката, Книжарката, Секретарката… С тези незначителни на пръв поглед роли Надя Тодорова, която почина на 90-годишна възраст в Прага, още приживе си спечели прозвището
Голямата актриса на малките роли
Надя Тодорова е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Дебютира на сцената преди точно седем десетилетия, като първоначално играе в театрите на Сливен, Пазарджик, Смолян и Габрово. Пред камерата застава през 1974 г. във филма Трудна любов на режисьора Иван Андонов.
Това е доста късен кино-дебют, защото актрисата е на зрялата възраст от 49 години. Следват повече от 30 роли във филми като Записки по българските въстания, Снаха, Господин за един ден, Куче в чекмедже, Дами канят, Двойникът, Опасен чар и Адио, Рио, с които Надя Тодорова постепенно си извоюва славата на вероятно най-емблематичната епизодична актриса в българското кино.
“Все характерни роли ми даваха, а пък аз исках любовни. Един път дори набрах кураж и попитах режисьора на Асеновградския театър защо се получава така. Той ми каза: “Абе, детенце, ти в живота си любовница и изкусителка играй колкото си искаш. А пък на сцената ще играеш характерни роли. Един ден ще ми благодариш за тях!”, разказва актрисата в едно от последните си интервюта.
В последните години от живота си
Надя Тодорова живее със съпруга си в Асеновград
но след смъртта му заминава при дъщеря си Антоанета Теменугова в Прага, където пише спомените си.
Ето и десет култови реплики на незабравимата Надя Тодорова:
“Стой настрана, че ме е гъдел!”
Покрив (1978)
“Вземи ме, лодкарю, в свойта ладия лека!”
Дами канят (1980)
“Якиме, хайде да избягаме от този прованс!”
Дами канят (1980)
“Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат…”
Двойникът (1980)
“Малко грис халвичка?”
Опасен чар (1984)
“Значи така решихме да ги подредим на масата. Роднина – милиционер, роднина – милиционер…”
Опасен чар (1984)
“Ей, някой да не е забравил отворен прозорец? Няма да го плащам аз!”
Вчера (1987)
“Гледай го сега! Сто пъти да му казваш пак няма да разбере. Аз за какво бърша, бе?! Да си изтриваш краката, чуваш ли!”
Вчера (1987)
“Това са краката на Христос, седемнадесети век! Едни поляци ги донесоха. Сега очаквам торса. Нали знаете какво е торс? А догодина останалата част.”
Адио, Рио (1989)
“Хората по сто дават за Отнесети от вихъра вие за едно Евангелие се циганите.”
Адио, Рио (1989)
