Куна Кралица била красива, стройна и смела девойка, разказва легендата. Тя обучила собствена армия от жени-воини, които да бранят българските земи от прииждащите османски нашественици.
Историята започва по времето на Второто българско царство, просъществувало официално от 1187 г. до 1396 г. Голяма част от България е освободена от Византийското владичество, но страната е разпокъсана и разделена на отделни автономни царства и войводства, в това число и имения в области, управлявани от феодали. На територията на днешното село Кунино (и околността), което се намира в Северозападна България, област Враца, се простирало малкото войводство (царство) на Драгостин войвода. Там се издигал дворецът му и земите, на които бил господар. Малката му държава била наречена Рудина (Родина). Както е известна местността и днес. Край селото се издигат величествени скали, а самият дворец бил ограден с висока и дебела каменна стена (кале). Край Кунино и до днес са запазени основите на крепостта на двореца.
Драгостин войвода бил добър и справедлив управник. Съдбата го дарила само с едно дете – малката Куна. Като единствен негов наследник, се очаквало след смъртта му тя да поеме властта на неговото господарство. За да стане добър и умел владетел, който да управлява справедливо народа, но и да умее да го защитава, Драгостин
от малка учел Куна да язди кон, да върти боздуган и да хвърля копие
Девойката израснала стройна и красива. С дълги руси коси и черни като маслини очи. Хубава, добра и умна, тя не приличала на момите от песните. Носела мъжки дрехи и прибирала красивата си, златна коса, под шапка. Куна Кралица, както става известна по-късно, се превърнала в смел и добре обучен воин. За да бъде така добра и в управлението, баща ѝ я приобщавал към политическите и стратегически въпроси, засягащи Рудина, и я оставял сама да взема важни решения.
Набезите на турците по нашите земи станали факт. Драгостин и дъщеря му (както и техният съвет на старейшините) обмисляли как най-успешно да защитят двореца и териториите си от тях. Стигайки до очевидния извод, че ще имат нужда от голяма войска.
Куна Кралица предложила да създаде армия от жени-воини
които сама да обучи и ръководи. Съветът се съгласил с нея и впоследствие женската войска станала факт. Наричат ги българските амазонки. Те се научили да яздят коне и да боравят с оръжия. Куна взела 50 от най-добрите си жени-воини и, качени на конете си, те обиколили буквално цяла България. Предводителката на българските амазонки увещавала владетелите на всички отделни царства да се обединят и заедно да отблъснат турските нашественици, които вече завладявали южните части на страната ни. Феодалите уж се съгласили с плана ѝ, но в крайна сметка така и не изпратили войските си срещу поробителите. Едно по едно българските господарства започнали да падат под властта им и така османците достигнали и до Рудина. Цялата мъжка войска и женската конница били вдигнати на крак.
Турците нападнали царството на Драгостин войвода и, въпреки съпротивата, скоро го пленили. Казали му, че ще остане жив, ако даде дъщеря си – Куна Кралица, за (седма!) жена на султана, а Рудина стане васална на султана. Войводата отказал. На другия ден бил погребан и оплакан от дъщеря си и хората в Рудина. След това официално
Куна Кралица била провъзгласена за владетел на войводството
което в този момент било обявено от народа за кралство. Оттук идва и името на девойката-воин – Куна Кралица.
Късно вечерта тя събрала своята женска армия. Преплували придошлия Искър и, докато турците безгрижно спели в биваците си, българските амазонки ги нападнали. Изтребили всичките друговерци, които били там, до крак. Стреснали се турските военачалници от Куна и нейните другарки и оставили Рудина на мира. Поне за няколко години. Но когато най-сетне завзели всички български царства – включително Търновското, а по-късно и обсаденото Видинско, османските войски се насочили и към кралството на Куна Кралица. Тя ги очаквала. Затова добре укрепила границите си и мобилизирала всичките си воини – мъже и жени. Цял месец турците опитвали да превземат двореца, но така и не успявали. Но се появил предател, който превел врага по козя пътечка до двореца.
Една от версиите разказва, че в крайна сметка турците нахлули в него, подчинили населението, а Куна Кралица отново била пожелана за жена на султана. За да се отърве от такава участ,
красивата пълководка изтичала и се хвърлила от скалите
край днешното село Кунино, наречено на нея.
Друга хипотеза твърди, че Куна прогонила народа си извън пределите на Рудина, за да се спаси от надвисналата край стените на крепостта заплаха. Турците обаче ги усетили и настанал жесток бой. Много жители на Рудина умрели, борейки се за своята свобода. След дълга и тежка битка, превъзходството на врага подчинило българите и територията им била завзета. Куна Кралица отказала да се предаде в ръцете на османците и за да избегне това се хвърлила от скалите над пещера Дяволска воденица.Нейната дълга коса се закачила на една издадена скала и, както твърдят местните хора – още виси там. За тях напомнят дългите ластари бръшлян, които се реят по склоновете.
Вижте още: Последната голяма военна победа на България
