Лейдилий е на 25 години и е магьосник. Младата филипинка пече торти на фурна, която сама е направила от стара ламаринена кутия. Фурна, която няма нищо общо с тези, които вие и аз сме свикнали. Но Лейдилий няма проблем с това да използва огън и обикновена ламарина, защото има мечта. Тя иска някой ден да стане успешен сладкар. Толкова.
25-годишната филипинка живее в градче в централната част на островната държава. Майка е на две момчета, за които се грижи през по-голямата част от времето си.
Лейдилий готви основно ориз
който им струва само усилията на съпруга ú, който го отглежда в близост до къщата им. Заплатата му (около 100 евро на месец) покрива разходите на семейството за храна, електричество и вода, дрехи и дори посещение на ресторант. Но средства за истинска, модерна печка не остават.
“Едва ли ще можем да си позволим такава” – пише Лейдилий от другия край на света и ми изпраща снимка.
Вторачвам се в екрана.
“Какво е това?” – нащраквам бързо съобщение.
Импровизирана печка
Признавам, че за първи път чувам за такава. Разбира се, че се досещам какво е – по-модерен вариант на нейната ламаринена самоделка. Този тип “уреди” са широко разпространени в много части на света. Разбира се, основно бедни райони, където хората не могат да си позволят съвременни електрически уреди. Освен това, да се готви на дърва и въглища е по-евтино отколкото да се плаща за електричество.
Изненадващо за мен, тези пригодени за готвени ламаринени тенекии вършат страхотна работа. В Youtube може да попаднете на купища видеа не само как да си сглобите такава самоделка, но и как да я използвате.
Лейдилий не е търсила видео уроци. Хрумнало ú какво може да проработи и така през септември тази година сглобила първата си печка. След това на бял свят се появила и първата ú торта. Филипинката помни отлично датата – 24 септември. Това е денят, в който Лейдилий се е оженила. Първата ú торта е направена по повод шестата годишнина от сватбата ú.
След нея младата жена приема поръчка.
“Не стана много добре, тъй като трябва да работя повече върху крема – тюхка се филипинката и допълва: Но ще продължа да се упражнявам.“
Уверена съм, че някой ден тя наистина
ще стане изкусен сладкар
Защото има страст, воля, желание да учи и да се развива. В градчето ú има пекарна, но тя е далече от къщата ú. Лейдилий иска някой ден не само да има своя истинска печка, но и сладкарница. Винаги е мечтала да готви, още от дете.
“За съжаление бяхме бедни и не успях да отида в колеж”, пише младата филипинка.
Всеки ден се моли и в молитвите си споменава истинската печка.
Питам я кое е най-хубавото нещо в живота ú?
“Газов котлон и уред за готвене на пара” – отговаря тя. Котлонът ú е подарък от жена с добро сърце, допълва Лейдилий и бърза да отговори на друг въпрос. Живее в скромен, малък дом. Има тясна кухня. И отново повтаря – обича да прави торти, много.
“Колко е часът при Вас, госпожо”, любопитства 25-годишната жена.
“Следобедно време” – отвръщам, докато отварям снимката, която ми изпраща от Филипините Лейдилий. Младата жена, нейни приятели и децата им вечерят ориз на земята. Простичка вечеря, на която всички се радват. Но животът е именно за това, нали? За обикновените, простички неща, които често не ценим. Като обикновена готварска печка, която може да се окаже ключът към осъществяването на една мечта – да станеш сладкар. Както и към едно по-добро, светло и вкусно бъдеще.
