Леда Милева: Всичко сиво става слънчево, красиво

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София. Дъщеря е на поета Гео Милев и актрисата Милица Милева. От баща си съхранява само един по-ярък спомен. Заедно с малката си сестра Бистра са около него и трепетно го чакат да им нарисува нещо. Освен всичко друго, Гео можел да рисува чудно хубаво. За него Пабло Неруда казва:

“Много поети са умирали изтезавани заради живота и творчеството си. Великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич.”

Семейство Милеви живее доста бедно. Квартирата в София се състои от една стая, претъпкана с книги. Леда помни нощта, когато мъж в черни дрехи идва и отвежда завинаги баща ѝ, уж “за кратка справка в полицията”.

Бъдещата детска писателка завършва Американското основно училище в София. След това се дипломира в Американския колеж, където неин съученик е Петко Бочаров. Тъй като семейството ѝ няма средства за пълна издръжка в частното училище, малката е принудена да помага в столовата, докато се учи.

Следва четири семестъра право в Софийския университет. Курсистка е към Института за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София. От тази ранна възраст датира интересът ѝ към вълшебния свят на децата.

Леда Милева има два брака

От първия се ражда една дъщеря, а от втория – син. Втория път се омъжва за голямата си ученическа любов от Американския колеж – журналиста и преводач Николай Попов. С него през 70-те ще работят заедно по преводи на американска литература (Американски поети, издание от 1970 г. и Американски негърски поети от 1975-а).

Проследявам с интерес последните телевизионни изяви на Леда Милева. И след 90-тата си годишнина писателката е впечатляващо жизнена. Сещам се за именития ѝ баща и неволно правя сравнение помежду им. Сигурно е голяма отговорност да си наследничка на такава литературна знаменитост. Живее ли у Леда Милева духът на гениалния родител?

Тя притежава респектиращо излъчване. Поддържана и елегантна жена, в която има нещо от строгия вид на учителката по математика. Тъкмо човек се колебае дали насреща му е някоя от превзетите дами на родния хайлайф и… Изведнъж на лицето ѝ грейва

широка, непринудена усмивка

Леда Милева е лъчезарен събеседник. Държи се свойски. Говори спокойно, постоянно се усмихва, не парадира с високо положение и широки познания. Твърде далеч от пламенната натура на Гео Милев, който си мечтае за оварваряване: “за варвари, хулигани, печенеги – с пламък в очите и железни зъби. Варвари, нова раса – която да влее нова кръв в българската поезия”.

Дъщерята на поета-бунтовник прилича на английска баронеса. Каква ирония?! Бащата бленува “пурпурен гняв величав”, а дъщерята твърди, че

“всичко, дето беше грозно, сиво, стана слънчево, красиво.”

До интересни изводи ще доведе един паралелен прочит на двамата. Бащата – краен отрицател, а дъщерята – с позитивен възглед за света.

При всички положения е вярно, че бюрокрацията наследи революцията. И накрая най-пламенните революционери (или пък децата им) се превръщат в  загрижени за държавния ред бюрократи.

Такава е житейската съдба и на Леда Милева

Заема все отговорни държавни постове. Едва на 24 е, когато я назначават за ръководителка на детския час в Българското национално радио. Тя отговаря за екипа, който реализира детските приказки, пиеси и стихчета в радиоефира. Работи в радиото 7 години. След това е завеждащ редакция в Народна младеж и Български писател, главен редактор е на списания за най-малките, главен редактор в студиата за анимационни филми.

Няколко години е директор на Българската национална телевизия. После е постоянен представител-посланик от българска страна в ЮНЕСКО, Париж. Председател е на българския ПЕН клуб и на Съюза на преводачите в България. Леда Милева прави забележителна кариера, заемайки видни управленчески позиции – в радио, телевизия, печатни издания, администрация. Професионалните успехи обаче никак не я главозамайват.

Леда Милева е много земен човек

Най-изявената черта от характера ѝ е огромната любов, която изпитва към децата. Тази любов е непресъхващ извор на творческото ѝ вдъхновение.

“Да твориш за деца, значи да бъдеш близо до самата зора на живота, близо до смеха и радостта. Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към съдбата на другите и чувствително към красотата в живота.”

Леда Милева твърди, че не вярва в свръхестественото. В материалния свят тя изключва каквато и да е неведома намеса.

Вижте още от перото на Леда Милева – стихотворението – Завръщане

Фантастичният свят на детските ѝ творби обаче попада в пълната власт на свръхестественото. Там всичко е живо, може да мисли, действа и да изпитва чувства. В пиесата Вълшебните очила добрата река Росица извива ярка дъга над водата, за да може Радко по-бързо да премине по нея и да стигне до дядо си. Детското хвърчило следва навсякъде

децата в приключенията им

А бостанското плашило налага немирници с дървените си ръце. Катеричката и Ежко разговарят с хората и много се сърдят, когато някой ги обиди. Вълшебните очила са нужни, твърди Леда Милева в едноименната детска пиеса, за да може “всичко, дето беше грозно, сиво“ мигом да стане “слънчево, красиво”. Когато човек си сложи вълшебните очила, както прави Радко, той става на мига по-добър.

В Когато куклите не спят и Пътешествие в джунглите децата разбират за съществуването на един Куклен град.

“Тук деца ще дойдат с песен,
всеки ден ще е чудесен,
че и кукли, и деца
имат весели сърца.”

В Куклен град всичко върви “по мед и масло”. Куклите се смеят, играят и пеят, дори се влюбват.

Но тайно – надалеч от злите очи

Най-известното произведение на Леда Милева е стихотворението Зайченцето бяло, превърнало се в любимата на всяко дете едноименна песничка.

“Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.”

Леда Милева обяснява, че не се е учила от никого как да пише. “Няма училище за писатели. Сигурно съм се родила с дарбата”, казва с усмивка тя. Най-голяма гордост от работата си чувства, когато вижда в читанка за втори клас във Франция свое стихотворение – Петьо кара камион.

Авторката на Зайченцето бяло е сред най-четените, издавани и награждавани български писатели след Втората световна война. В предговор към своя стихосбирка твърди:

“Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри. Да им дават сили за борба срещу грозното, за да побеждава красотата.”

Това е писано преди почти половин век. Днес можем да заключим, че целта на Леда Милева е изпълнена. Четящите деца са по-умни, честни и добри от другите. Страстта към четенето се отключва в най-ранна възраст: в детството, когато стихотворенията на Леда Милева са от първите “жертви на страстта”.

Вижте още… историята на Ран Босилек, който ни подари детството в рими