Поредната годишнина от първата публична кинопрожекция в света. Тя е организирана от братята Огюст и Луи Люмиер на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото Гран Кафе и на нея присъстват около 40 души. В следващите месеци модата на движещите се черно-бели изображения стига до големите европейски столици като Париж, Лондон и Берлин. А в десетилетията след това магията на киното превзема целия свят. Останалото, както се казва, е история.
Ако се интересувате поне малко от кино, вероятно сте чували историята на L’Arrivée d’un train en gare de La Ciotat (Пристигането на един влак) –
един от първите филми
заснети от пионерите Огюст и Луи Люмиер. Макар и далеч не първият филм в историята на седмото изкуство, Пристигането на един влак има особено място в нея. Краткият 50-секунден откъс показва движещ се срещу камерата влак. Според легендата илюзията е толкова силна, че зрителите изплашени хукват да бягат от киносалона.
Този мит около Пристигането на един влак често е приеман за чиста монета. Нещо повече – можете да го срещнете в някои от най-авторитетните изследвания, посветени на първите години на киното. Но както се оказва, той най-вероятно е измислица. Въпреки това легендата заживява свой собствен живот още в годините, в които Пристигането на един влак се върти в кината.
“Пристигането на един влак заема особено място сред 1400-те едноминутни филма на братя Люмиер, описани в каталога им”, казва Мартин Лойпердингер, специалист по
история на киното
от Университета в Триер, Германия. Лойпердингер нарича Пристигането на един влак “един от основополагащите митове на киното”. Според него няма никакви доказателства, че публиката е хукнала да бяга от киносалона при вида на задаващия се срещу нея влак.
Пристигането на един влак често е наричан първият документален филм, но това определение също е доста далеч от истината. Цялата сцена е представена като реално действие от Люмиер, но всъщност е инсценирана от двамата братя. Те наемат статисти, разполагат ги около релсите и ги инструктират да не гледат в камерата.
Днес е трудно да си представим, че един толкова прост филм е предизвикал подобни вълнения. Журналисти описват преживяванията си след прожекцията и от тях става съвсем ясно, че дори без цвят или звук, движещото се изображение е имало поразителен ефект върху публиката. Но според Мартин Лойпердингер това въобще не е достатъчно, за да я накара да избяга от салона.
Откъде тогава идва популярният мит за паникьосаната публика?
“Историята започва да циркулира още преди 1900 г.”, пояснява Лойпердингер. Според него тя цели да предаде емоционалната сила на киното, което тогава все още прави първите си стъпки.
Историята за паникьосаната публика също така е разпространявана от ерудирания, четящ и образован елит, за да осмее по-необразованите и наивни зрители. Въпреки всичко, днес, 121 години по-късно, историята на публиката, която побягва при вида на пристигащия на екрана влак си остава една от най-добрите метафори за силата на киното.
