Не ми се става още. Това е една от онези сутрини, в които се оказвам на разположение единствено и само на себе си, напук на всекидневните задачки, които започват да настояват за своето преди алармата дори да е звъннала.
Отдавна не сме оставали насаме. Вечер мислите ми са толкова много, че докато успея да ги прехвърля всичките, вече съм заспала. Сутрин продължавам оттам, откъдето съм спряла.
Огромна чаша мляко с нес, книгата, която стои недочетена на бюрото ми вече трета седмица, и отново съм под завивките. Днес няма закъде да бързам.
Уютно е. Леглото е моето спасение – от всичко и от мен самата едновременно. Моята почивка, моята най-тиха, изпълнена със смисли въздишка, моето бягство и моето завръщане.
Леглото… Тук всичко е по-различно
Тук мога сама да се разпъна на кръст и след това да се сваля от него, да се малтретирам емоционално и след това сама да превържа раните си, да се удавя, а после да изплувам, да си направя изкуствено дишане, да стана, да си взема душ, да облека най-красивата си рокля и с предизвикателна походка да изляза навън.
В леглото могат да се правят безброй неща и нито едно от тях не е свързано със стонове. За това може да се напише цял роман – дълбок, емоционален, разтърсващ, променящ, пречистващ.
Защото леглото е преди всичко място за споделяне. Моето място за споделяне – с мен. Там, където се подслонявам, когато всички други възможни заслони се оказват недостатъчни.
Там, където мога да се свия в ембрионална поза и да оставя всичко да мине през мен и да попие във възглавницата.
Там, където достигам до най-важните прозрения за това коя съм, къде съм, какво правя със себе си и накъде вървя. Там, където отгръщам нови страници и затварям цели глави.
Вселена с размери 160х200. С петна от мляко с нес, с пера от раздърпаните ми от вятъра крила, с бледи следи кръв – доказателство, че сърцето работи на пълни обороти, с капки от червено вино и дупчици с прогорени ръбове – от цигарата му, запазени от моментите, когато вратите на тази Вселена са били широко отворени.
Но повече от всичко друго – Вселена за сам. Убежище, място за усамотение, кутия със спомени… Забранена територия – по-забранена и от сърцето. Вратата след него…
Вижте още: Митът за самотата
