Звучи така все едно ще ви разказвам за някакъв рядък екземпляр, нали!? И в известен смисъл това е истина. Човешката природа предполага да избираме по-лесния вариант, да се стремим към по-висок жизнен стандарт и сигурен живот. А да си лекар в България днес понякога не е нито лесно, нито толкова доходоносно и престижно, както в много други страни.
Няма да се бавя повече. Той се казва Емил Николов. Очен лекар от Горна Оряховица, който постоянно получава покани да емигрира в Германия и Люксембург. Вероятно има стотици като него, направили избор в полза на родината и съгражданите си.
Като малък Емил искал да стане учен и да открива лекарства за „нелечими” болести. Записва да учи медицина. Бил е шеф на отделение в местната болница. От година има собствена очна клиника във Велико Търново. Скъсва се от работа и това не му стига.
В следващите редове от Lifebites.bg ще потърсим отговор на въпроса защо този специалист отказва да напусне родината си.
Представи се.
Професията ми на лекар-офталмолог заема специално място във всички мои занимания и до голяма степен се идентифицирам с нея, макар да се занимавам и с много други неща, в зависимост от свободното време. Харесвам много природата, екстремните спортове и близките и далечни пътешествия, свързани с опознаване на хора, нрави и традиции. Обичаите на други страни, поведението на техните народи и етноси представлява особен интерес за мен. Владея и ползвам свободно немски, английски и руски език.
Имал си няколко изкусителни предложения за работа в чужбина. Защо не напусна страната?
Да. Многократно. Едно от най-съблазнителните предложения бе от колега, утвърден специалист в Германия, който ми предложи да поема голямата му специализирана очна практика в Хамбург след пенсионирането му преди около 2-3 години. Подобно предложение имах и имам от Люксембург.
Предложенията и офертите за позиции в болници и клиники, които съм имал, са огромен брой и тях отдавна съм спрял да ги броя, те не представляват никакъв интерес за мен.
Защо не напуснах ли? Тази опция винаги е съществувала, съществува и сега, може би наличието на тая възможност ме е успокоявала и ме е карала да търся по-различния, защо не и по-трудния, но по- предизвикателен вариант. Вероятно влияние върху това решение оказва факта, че водя и доста космополитен начин на живот и нямам такива дефицити. Често пътувам по разни форуми в чужбина, член съм на няколко научни дружества, измежду които най-отдавна на Тюбингенското ретинологично дружество в Германия.
В момента съм част и от международен екип, който работи в Одеския очен институт Филатов по разработване на селективни лазери в офталмологията, натрупвайки и интерпретирайки клинични данни за това. Така, че около два пъти годишно пътувам и до там. Освен това, комбинирам пътуванията ми с посещения на приятели и колеги, спорт…
Въпреки това се чувствам несравнимо по-добре и по-комфортно у нас, независимо от наличието на някои трудности
В България съществуват много добри дадености, които не всички осъзнават и оценяват, а от друга страна в западните страни не всичко е по мед и масло, както вероятно си мислят мнозина. За съжаление тези позитивни обстоятелства у нас, специално за медицината се „свиват“ доста бързо в последните години, отколкото това се случва за бизнеса и това е основната причина за изтичане на български лекари на Запад. Затова според мен трябва да се вземат спешни мерки и това да се урегулира от държавата.
Как реши да отвориш очна клиника?
При многобройните ми пътувания успях да се уверя, че най-добре се чувствам тук у нас. Дори природата в Бълария и в частност в нашия Великотърновския край е уникално красива, почти няма аналог на други места в света. Семейството и близките ми също са тук, а и хората не са толкова лоши, както ние българите сме свикнали да се оценяваме с немалка доза песимисъм, който считам в значителна степен за неоснователен.
Трудности у нас има – да, но изкушението да се направи нещо близко до най-добрите европейски образци, особено в нашата провинция, бе голямо и затова се заех с тая задача. Постарал съм се да заимствам добрите практики, както в оборудването, така и в стила на работа, с които съм имал възможност да се запозная в Германия. Тук има голям такъв дефицит. От друга страна при нас много от високоспециализираните изследвания в офталмологията са недоплатени, а някои изобщо не се заплащат от здравната каса. Това е реалноста, но винаги има над какво да се работи.
Къде работеше преди да се захванеш с частна практика?
Бях началник на очното отделение в Горна Оряховица и продължавам да имам голяма амбулаторна практика в същия град. Следобед работя в собствената си клиника във Велико Търново, където се занимавам с по-високоспециализираната част от своята дейност. В чакалнята на клиниката има ситуирана и оптика, която допълва нашата дейност и предлага оптични услуги на пациентите ни.
От скоро сме лицензирани и за провеждане на предклинични проучвания, с каквито също планирам да се занимаваме. Имаме всички разрешения от международните институции, компетентни за това, включително и от Американската агенция за храните и лекарствата (Аmerican food and drug administration), както и удостоверение за „Добра клинична практика“.
Спомняш ли си момента, когато реши, че ще трябва да започнеш да работиш за себе си?
Това винаги е било предизвикателно за мен, но дълбоко съм осъзнавал, че медицината е колективна дейност и не съм бързал. Вероятно задълболчаването на здравната реформа през последните около 5 години ме накара да се замисля, че е възможно да се осъществява по-сложна здравна дейност като частна структура.
Какъв мечтаеше да станеш, когато беше малък?
Като малък не винаги съм имал много ясна визия за моето бъдеще, но винаги ми се е щяло да „изобретявам“ нещо, което да е от полза на хората. Примерно нови лекарства за лекуване на „нелечими“ заболявания. Затова и отидох да уча медицина.
Най-голямата трудност, с която си се сблъсквал, откакто прекрачи прага на частния сектор?
Бюрокрацията и лицензионните режими. Но без тях няма как. Знаейки колко по-сложно е това в Германия и другите страни на ЕС, считам,че изобщо не трябва да се оплакваме.
Каква е разликата между това да работиш в българската действителност и в германската среда?
В немската среда отношенията щадят много личното достойнство – като това на лекаря, така и на пациента. Тук често не знаем своите „граници“ в отношенията помежду си. Хубавото е, че тук си си у дома. Но липсата на коректност в отношенията, особено с институциите, ме карат понякога да считам повече Германия мой дом.
