Леонардо ди Каприо: Най-чаканият Оскар в историята

Несправедливостта бе поведена на бунт и победена. Леонардо ди Каприо най-сетне взе Оскар и бяхме щастливи. Взе я с трепетни ръце. Най-сетне.

И вероятно по-голяма тежест от самия факт, че я получи, беше речта му. Стандартните благодарствени слова отстъпиха място на една реч-призив–апел: “Глобалното затопляне е реално и трябва да направим нещо, заедно и сега.”

И за пореден път осъзнах, че господин ди Каприо не е симптягата дето потъна с Титаник, не е съвременният Ромео, не е хлапето с болна душа в Защо тъгува Гилбърт Грейп. Леонардо е личност, която прехвърля оградата на обикновената невинност и сладост от младежките му години, зрее, помъдрява, подбира роли с прецизността на учен, има каузи, бори се и доказва, че Холивуд има още много да очаква и види от него.

Но всяка велика човешка история си има свое начало. Генезис.

Личната съдба на момчето Леонардо ди Каприо

11 ноември 1974. Роден в една година с гениалния графити художник Банкси, Крисчън Бейл, Роби Уилямс, в деня на ветераните в САЩ. Леонардо дава знак на майка си, че името му трябва да бъде точно толкова велико, колкото на Леонардо да Винчи, ритвайки в корема ѝ, докато тя гледа негови картини. Избира сам, още преди да се докосне до света такъв, какъвто го познаваме

Един на родителите си (и на света), Леонардо има немска жилка и разбира се, очевидно италианска, а баба му – и с руска кръв.

Стартът в киното е, когато е на крехките 5 години в поредица от телевизионни сериали. Критърсите например, е леко смешноват филм на ужасите, който има честта Лео да играе в него, но не това е успехът.

Друг вълнуващ момент от началото на кариерата му: на кастинг сред 400 връстници,

Леонардо е избран лично от Робърт Де Ниро

за роля във филма Животът на момчето. Това се случва през 1992-ра. Годината, в която излизат филмите Бодигард, Вечно млад, Сам вкъщи 2, Батман се завръща.

Естествено иде и Джони Деп, за да му бъде брат в Защо тъгува Гилбърт Грейп. За избора на Лео режисьорът Ласе Халстрьом споделя: „Искаше  ми се по-малко красив актьор, но избрах най-наблюдателния сред кандидатите”. Леонардо твърди,че заснемането на този филм е най-забавното нещо, което някога е правил.

Идва 1996. Ромео не иска да умре. Препрочетен Шекспир в съвременна форма приютява в лентата си Леонардо като Ромео и Клеър Дейнс като Жулиета. Макар не толкова нежен и силен колкото версията от 1968, филмът е съвсем небрежно казано успешен. Приходите надхвърлят около десет пъти, че и от отгоре бюджета на филма.

Година по-късно Леонардо ди Каприо получава възможността да се качи на борда на Титаник и да съсипе очакванията в романтично отношение на не едно поколение като мъж, готов да даде всичко и…. наистина всичко за дамата на сърцето си.

Малко по-късно през 2000-та Плажът показва с камера Леонардо от съвсем друг ъгъл – леко разтревожен душевно, играещ като за последно в екранизацията на Алън Гарланд. А през 2013 г. отново поплакахме за него в екранизацията на Франсис Скот Фицджералд Великият Гетсби.

Няколко интересни факта:

• Технически погледнато Леонардо е баща. По време на заснемането на филма Кървави диаманти в Южна Африка той осиновява момиченце-сираче. Леонардо ѝ праща чек всеки месец и редовно говорят по телефона.
• Сред любимите му филми са Сиянието и Шофьор на такси.
• Кейт Уинслет продължава да бъде сред най-близките му приятелки. Дамата, с която дели екран в Титаник (1997) и доста по-късно в Пътят на промените (2008).
• Освен за природата, Леонардо ди Каприо се бори и за правата на гей хората.
• И въпросът, който вълнува интензивно: Какво търси у една жена? Сам отговаря: „Скромност, чувство за хумор и без излишна драма”.

А за да надникнем в килера на ума на Леонардо ди Каприо, в Lifebites.bg събрахме някои

негови известни изкази, събирани през годините:

“Не съм от хората, които се опитват да са яки и модерни. Определено съм индивидуалист”.

“Когато пътувам, взимам приятел със себе си. Имам нужда някой да ме връща към човека, който съм аз .Трудно е да си сам”.

“Майка ми е ходещо чудо”.

“Предпочитам обикновени момичета. Сещате се  – студентки, сервитьорки, такъв тип. Повечето момичета, с които излизам, са просто добри приятелки. Само защото съм излзязъл на кино с някое момиче, не означава, че излизаме на среща”.

“Не мисля, че някога съм очаквал нещо като Оскар , да ви кажа честно. Не това ми е мотивацията, когато играя всички тези роли. Това, което ме мотивира, е възможността да работя с велики хора и да създавам творчество, към което след време ще мога да погледна с гордост”.

“Иска ми се да съм идиот както приятелите ми, да се забавлявам и да не ми пука за последствията, но просто не мога сега”.

“Осъзнавам, че не променям хода на историята. Аз съм актьор, правя филми, това е – нищо повече. Човек трябва да осъзнае, че ние сме просто клоуни под наем. След като успехът ме споходи, първоначално беше страхотно да не се тревожа за парите. Това си мислех, докато растях”.

“Където и да ида, все някой ме зяпа. Не зная дали хората ме зяпат, защото ме разпознават или защото смятат, че съм особняк”.

“Вероятно няма да се оженя, освен ако не живея с някого 10 или 20 години. Но тези хора (Ромео и Жулиета) са имали възможността и са се възползвали от нея. Не можем да сме смели колкото Ромео”.

“Наркотици? Всеки има избор и аз избирам да не вземам наркотици”.

“Да представям героите си като емоционално болни ми дава шанса да играя наистина”.

 Вижте още арт колекцията на Леонардо ди Каприо