За руснаците в немска униформа и тяхната съдба

Пролетта на 1945 г. Втората световна война е към края си. Червената армия вече е в сърцето на Европа, преследвайки останките от немските войски. Една нощ жителите на Шеленберг в малкото Княжество Лихтенщайн (скътано в планината между Австрия и Швейцария) чуват странен шум под прозорците си. Сякаш огромно множество се придвижва. Поглеждат и какво да видят? Действително стотици мъже, жени и деца вървят от границата с Австрия в посока към вътрешността на княжеството. Мъжете са в униформи но Вермахта. Но говорят на … руски език. А на всяка немска униформа е пришит познатият на всички ни днес руски флаг в бяло, синьо и червено.

Това става броени дни преди края на Втората световна война. По време на войната малката държава е в неутралитет, подобно на съседна Швейцария. Само преди няколко месеца пък в Ялта големите на деня – Сталин, Чърчил и Рузвелт, са се разбрали всички военни и цивилни лица с руска националност да бъдат върнати в СССР.

С навлизането на руснаците от Вермахта на лихтенщайнска територия, малкото княжество е изправено пред огромна опасност. За превземането му стигат няколко танка и един пехотен батальон. А дали някой би се застъпил за малката държава? Едва ли…

Кои обаче са тези руснаци и защо са в немска униформа

Това са останките от Първа руска национална армия. Тази армия е под командването на немския генерален щаб. Доброволно сформирана организация от руснаци, които се противопоставят на политическия режим в страната си – на болшевиките и Сталин. Действат на Източния фронт в операции конкретно срещу Червената армия.

Борис Смисловский Роден в семейство на благородници и потомствени военни в Зеленогорск, района на Санкт Петербург в Русия. По това време мястото се казва Терийоки и е част от Великото княжество Финландия. Служи в Руската имперска армия, където стига до ранг капитан на императорската гвардия. По време на революцията той се сражава срещу болшевиките. Впоследствие заминава за Полша, а оттам и за Германия, където преминава военно обучение. Неговото виждане е, че единственият начин Русия да бъде освободена от болшевиките, е чрез външна намеса. След началото на Втората световна война той е изпратен от немската армия на източния фронт, където прави обучителни лагери за противодействие на местните партизани. Застава начело на т.нар. Специална дивизия Р (Русия) и става първият руснак на служба в немската армия, който оглавява борбата срещу болшевиките До края на войната броят на школите за агенти под негово командване достига 12. А броят на обучените агенти-сътрудници възлиза на около 10 000 – главно емигранти, военнопленници и дезертьори от Червената армия. Скоро обаче Смисловский си дава сметка, че разбиранията на немците за войната са коренно различни от неговите собствени. И затова изгражда връзки с Швейцария с идеята да се укрие там след края на войната.

Началото на Първа руска национална армия е дадено от Борис Холмстон-Смисловский още при настъплението на Германия срещу Съветския съюз. Голяма част от хората му произлизат от семейства, избити от болшевиките по време на Гражданската война в Русия. Част от тях са свързани с интелигенцията на страната. Както и самият Смисловский. Мотивацията им да се бият срещу Червената армия е до голяма степен лична. Заради загуба, която не могат да преглътнат. А такава мотивация е по-силна от всяка идеология.

Те обаче нямат абсолютно нищо общо с Руската освободителна армия под ръководството на генерал Андрей Власов, която е вероятно най-известната руска структура в немската армия. Както обяснява Смисловский, “ние се борим за свобода и истинска демокрация в нашата родина“. Смисловский е в контакт с княз Владимир Кирилович Романов, пряк наследник на руската имперска корона. И подкрепя възстановяването на монархията в страната си. А Власов е против това.

В средата на април става окончателно ясно, че войната е загубена и Смисловский и сподвижниците му започват да се изтеглят на запад. Решават да се покрият, за да не бъдат заловени от Червената армия, тъй като за хора като тях в немска униформа това значи екстрадиция в СССР с фатални последици. През нощта срещу 3 май 1945 г. на територията на малкото княжество се оказват

останките от армията на Смисловский

462 офицери с техните екипи и семействата на част от тях (30 жени и 2 деца). Заедно с тях се движат и цивилни бежанци, които обаче са отделени от властите и на следващия ден изпратени обратно в Австрия. Грижата за руснаците е поета от лихтенщайнския Червен кръст. Властта в княжеството категорично отказва да ги екстрадира. А местното население оказва пълна подкрепа, като приютява руските офицери в домовете си.

Правителството на Лихтенщайн и неговият княз Франц Йозеф II им дават убежище, като пренебрегват настоятелното искане на Червената армия да бъдат незабавно предадени. В княжеството пристига съветска военна делегация с аргумента, че в Ялта има направена договорка и тя трябва да бъде изпълнена. Лихтенщайнците обаче дръзко отговарят, че техният княз не е подписвал такъв документ. Те не са участвали във войната, а страната им не е окупирана територия. Следователно, тези договорки няма как да важат за тях.

Вижте повече за сина на Франц Йозеф II – Ханс-Адам II, който днес е най-богатият европейски монарх

Лихтенщайнците предлагат на тяхна територия, с тяхно посредничество да се проведат преговори между Смисловский и командирите на Червената армия, които са дошли за него и хората му. И който реши да се прибере у дома, няма да бъде спрян. Но никой няма да бъде принуден да тръгне против волята си. Пък и междувременно става ясно, че генерал Власов и хората му са били заловени. Мнозина от тях заточени, много други екзекутирани. Това става през август 1945 г.

Болшевиките пък са си свършили много добре предварителната работа. Носят досието на всеки от членовете на армията на Смисловский. Кой оставил жена и деца; кой прекъснал мечтано обучение; друг все още обичан от любимата си, която все така го чака; трети пък останал единствена надежда на самотната си майка… За всеки има по нещо. Което да го убеди. Или поне замисли. В крайна сметка, болни от носталгия, около 200 от бежанците със семействата си

решават да се завърнат в СССР

Качени са на влак за Виена. Уж. Повече никой нищо не чува за тях. Предполага се, че някъде в Унгария влакът внезапно спира. Всички са разтоварени. Насред полето. И… сещате се…

Оцелелите, включително Смисловский, остават за още около година в Лихтенщайн. Местните хора и най-вече властите в страната им дават нужната закрила от постоянните атаки на Червената армия да се включат в програмата за репатриране. В крайна сметка се прехвърлят в Аржентина. Разходите за това са поети от населението на Лихтенщайн, което тогава е около 12 хил. души. Впоследствие средствата са възстановени от Германия.

По това време всички западни съюзници се съгласяват да върнат в Съветския съюз всички руснаци. Единствено Лихтенщайн отказва да го направи. Малкото, но дръзко княжество дава възможност на бежанците в немска униформа да решат сами как да постъпят с живота си. Заминават само онези, които сами са изявили желание.

През 1975 г. Смисловский отново се връща в Лихтенщайн, където живее до края на живота си. Умира на 5 септември 1988 г. в столицата на княжеството Вадуц.

Ако искате да видите историята филмирана, потърсете френско-американската продукция с името Вятър от изтока (1993) с участието на изключителния Малкълм Макдауъл в ролята на генерал Смисловский.

Вижте още митове за Втората световна война, на които все още се вярва