Има хора, които се раждат и умират и за които никой никога не узнава. Има хора, които правят изкуство, което умира с тях. Не искам, отказвам това да се случи с музикантите, които предстои да ви представя. Днес гости в рубриката ни са няколко момчета от Скандинавия:
Мандо Диао
Има ги – това трябва да се знае. Дори един човек повече да отключи сърцето си за това, което правят те, мисията ми е напълно изпълнена.
Чуйте първо, после ще си говорим.
Държава на произход: Швеция.
Начало: 1999 г.
Фронтмени: Густаф и Бьорн.
Поп, рок, инди, гаражен рок… така ги определят стилово.
Аз пък твърдя, че това са The Beatles, Led Zeppelin, Pink Floyd, Bee Gees, Rolling Stones. Събрали са се и заживели свой нов живот в 2016 г.
Мандо Диао са оригинални и концептуални (вижте клиповете и не забравяйте, че са ни съвременници).
Това е групата, която се нрави на всички с носталгия. Тези, които страдат за миналите времена на свободна любов, красота, идеализъм, романтика. Времена, в които момчетата гледаха с онези отнесени погледи, жените със своите дълги коси чакаха стихове и пишеха стихове. Хората се бореха, а времената в своята тежкост бяха и времена на приказност.
60-те, 70-те, хипита, идеали и младост, която се стели по земята като вълшебно покривало от жълтурчета. Мандо Диао отказват да сложат точка в този период и го влачат с всякакви средства в днешния ден, когато почти никой няма време за това.
Дори АББА са меланхолици, твърдят Мандо Диао
Освен групата, момчетата са част от един международен проект: Caligola. Проект, който не е просто поредната инициатива на хора от Швеция и Италия, а цяла идеология. За размиване на границите на думата “жанр”. За приютяване в покоите на Калигола на всякакви хора. Дори за формиране на едва ли не мелодийна общност, която вероятно е благоприятна почва за поникване на музиката на бъдещето – безстилова, неподлежаща само на един народ. Равенство, което ще е заразно и ще изскочи извън ограничителната си линия и ще проникне навсякъде.
[Още: Лигата на Пренебрегваните: 13 Senses]
АЕЛИТА. Последния си албум кръщават на марка руски синтезатори, открит в магазин за стоки Втора Употреба. Аз пък зная, че има и такъв научнофантастичен роман от Алексей Толстой. Съвпадение? Не мисля…
Шест броя албуми имат записани на свое име момчетата, но Аелита е съвсем друго измерение музика. Култивирана, изпипана, по-комерсиална. Вероятно лакомото око на продуцента, заедно с лакомите му мисли, е шлифовало тези шведски ъгловати камъни.
Леко притваря вратата на миналото им, осветено от диско топки, които проблясват като люспи на приказна риба, седемдесетарско нерафинирано като захар музициране, черно и бяло по Чарли Чаплински във видеата и хипи излъчването им.
Тук е видимо-невидимата линия, която отделя Доктор Джекил и Мистър Хайд. Ако ретушът и заглаждането на грапавини в музиката не ви допада, а обичате суровото – албумите преди Аелита са вашата музика. И обратното – за ошлайфани сетива и идея по-мейнстрийм вкус – Аелита е добрата доза финес.
А ако 80-те ви липсват – това е вашият албум
казват феновете. Мандо Диао спорят, че не е точно така. Встъпителната песен е иззета от него. Това е албум, в който няма слаба песен.
И ако сега намерите пътя към тях, имайте предвид, че момчетата бяха на известен фестивал у нас, така че има шанс отново да дойдат.
За раздяла нещо по-старичко:
