Онази вечер спряха парното. На минус 17 градуса. “Авария на главен топлопровод”. Търсете алтернатива до отстраняването ú! Алтернатива… Друго, освен духалка и прегръдка, нямам. Гушнах хлапето и докато то блажено се предаде на Морфей, стоплено алтернативно под общата завивка, се замислих за липсите.
На студено много дефицити излизат наяве. Тези от топлота най-вече. Защото топлина си имаме – я от печка на твърдо гориво, я от парно, я от климатик, я от друг уред. Но топлота… Не тази зад затворените врати на светещите панелни кутийки – нейната липса е твърде дълга тема, а другата – простичката, всекидневната, човешката, наглед незначителната,
нищо неструващата, много значещата
Алтернативата ни бяга. Не само когато парното спре.
Гледах спящия дребосък и си мислех за вълшебните думички, на които толкова целеустремено я уча. За звучното Благодаря, което вече не забравя да казва и на което със самочувствие отговаря За нищо. С което всеки ден разтапя сърца и усмихва толкова много лица, забравили какво е да го чуват. Защото Благодаря и За нищо всъщност са всичко. Липси…
Вижте още… какво означава думата “Благодаря” според децата
Изненадваме се забелязах, аз също – признавам си, когато някой ни благодари. Странно е някак, неудобно.
“Ама защо, не е необходимо, и аз ви, благодаря, че благодарите!”
Това се превърна в най-трудната за произнасяне дума и в най-непосилната за чувстване емоция – към всеки случаен (или пък не) човек, отделил време, усилия и търпение за нас, пък било то и защото това е част от работата му. Като продавачката в кварталния магазин например, която през ден ни отмерва сирене и ни го подава през витрината.
Вътрешни липси…
За сметка на това се втурнахме да обличаме благодарността с материални неща. Кой с каквото може – кутия бонбони в най-лошия случай. За да не е без нищо. Защото простичкото Благодаря изглежда прекалено “просто” и крайно недостатъчно. И нещото “в торбичка” все по-често е не допълнение, а заместител на вълшебната дума. А тя значи безкрайно много. Особено когато е дефицитна.
Крайности. Или това, или нищо. Среден вариант, като да се държим човешки например, няма. Благодаря! Мъничко топлота. Не повече от троха. Не колкото усмивка. Не дори колкото пожелание за успешен/спокоен/хубав/слънчев ден. Не! Просто благодарност. Няма… Дефицит на човечност. Дефицит на човеци. Без обяснение. Или още по-лошо – с несъстоятелно обяснение. Защото животът е сив и мрачен и ние дружно трябва да му пригласяме. Ей тъй, от простотия.
Не, благодаря!