Една легенда гласи, че когато човек осинови животно, било то котка или лъв, кармите им се смесват и те се обвързват завинаги. Като типичен представител на Homo sapiens, свързал кармата си с десетки домашни любимци, и понастоящем горд стопанин на четири котки и едно куче, ще ви запозная с различни страни от съжителството с тях.
В резултат се надявам в бъдеще да виждам по-малко бездомни животни и повече щастливи стопани.
Кучетата – Oh, my doG!
„Средностатистическото куче е по-приветлива личност от средностатистическия човек.”
[Анди Руни]
Да се грижите за куче е почти равносилно на това да се грижите за двугодишно дете в период от около десет години (или колкото живее кучето). За разлика от детето, кучето не се научава да не пъха предмети в устата си, в повечето случаи дори ги изяжда. Освен това никога не проговаря, не започва само да си мие лапите и да се реши, колкото и голямо да става. Никога не пораства и не узрява достатъчно, за да си намери свои приятели и занимания.
С две думи – през целия си живот то ужасно много зависи от вас!
И също като детето изисква много внимание и много любов от ваша страна, без да се интересува от малкото време, с което разполагате или че не ви се играе с топка след дългия работен ден.
Имането на куче ви гарантира минимум по две разходки на ден на чист въздух – време, в което можете да релаксирате и да се насладите на ландшафта на градските паркове. Но не забравяйте, че това се случва и в дъждовните ноемврийски утрини и в ледените януарски вечери.
Освен това трябва да пазите и него и себе си от събратята му, които живеят на улицата и не са никак добре настроени към глезени домашни кучета (а причината те да са там са именно неподготвените им и безотговорни бивши стопани). И да не забравим
екстрата – найлонова торбичка с изпражненията на вашия любимец
която имате честта да носите няколко преки, поради липса на места за изхвърлянето им. Ако трябва да бъдем честни, събирането на подобни отпадъци не е приоритет нито сред повечето стопани, нито на общините, в което всеки един пешеходец лично се е уверил. Но все вие ще бъдете от малкото, които ги е грижа, нали?!
Прекрасно би било да отидете на почивка или екскурзия с кучето си. То ще поплува на воля в морето или ще потича из планината както става в рекламите на кучешка храна. Но често пъти няма да можете да го заведете със себе си, поради независещи от вас причини. Сред тях са
забраните за домашни любимци
в хотелите, автобусите или непоносимостта на някой от спътниците ви. Тогава имате няколко варианта – да платите престоя му в хотел за четириноги, който струва не по-малко от двузвезден човешки; да се примолите на близък приятел или съсед да се грижи за него; да избирате такива места за отсядане и спътници, които са благоразположени към кучета. Последното си има и добра страна – изборът ви ще е в пъти по-лесен след филтъра Домашни любимци.
Едва ли има друго същество на тази планета, което може да ви гледа с такъв поглед както кучето. В него има преданост, има готовност, има любов, каквато само едно куче може да изпита към стопанина си. То би седнало, би станало, легнало, би тичало след пръчка до припадък, би скочило в огъня по команда или по убеждение…
Далеч не изисква толкова много, колкото предлага, но все пак си помислете преди това – хранене, ресане, разхождане, къпане, разкъсани обувки, дивани, тапети (последното само докато е бебе), редовни посещения при ветеринар. Ще ви трябват десетки ролки за събиране на косми и някои оригинални методи за попиване на лиги, в зависимост от породата. И все пак, ако сте решени да се обвържете с куче, вземете го от приют! Кучетата са като хората – и при тях средата, а не потеклото е определяща. И, както казва Кори Форд, ако е обучен добре човекът може да бъде най-добрият приятел на кучето.
Котки – Oh, Meow Lord!
“Една котка е абсолютно искрена в емоциите си: човешките същества по една или друга причина могат да скрият своите чувства, но не и котката.”
[Ърнест Хемингуей]
Котките… Те са от съвсем друга планета! И въпреки че вървят като в словосъчетание с кучетата, те наистина са от „различна порода”, едните са от Марс, а другите от Венера. Котките са от справящите се видове. Те оцеляват много по-добре на улицата. Освен това не застрашават обществената безопасност. Със сигурност, обаче, се чувстват в пъти по-добре, когато имат дом. Като всички ни.
Ако кучето би ви последвало накрай света, котката не би си помръднала дори лявата предна лапа, ако не ú се мърда в момента. А и както казват, те са привързани повече към мястото, където живеят, отколкото към стопаните си. За да е по-ясно, че домът е тяхна територия, котките (особено мъжкарите) често пъти я опикават. Така се знае кой е шефът.
Защото друг разпространен израз за тях е, че всъщност те притежават стопаните си, а не обратното. Биха маркирали с ароматните си феромони не само територията си, но и обувките ви или други ваши вещи, в случай че ви се разсърдят. А за какво се сърдят котките можете само да гадаете. Дали, че сте им дали невкусна или недостатъчно храна, че сте ги подминали пренебрежително сутринта бързайки за работа или че друга котка случайно се е отъркала в крака ви и те са усетили миризмата ú. Едно е сигурно – могат да бъдат много обидчиви и много отмъстителни.
Тези грациозни създания не обичат да бъдат галени и прегръщани, когато на вас ви скимне. Но, ако искате да им привлечете вниманието и да се порадвате на тяхната компания, опитайте да зачетете книга, да заработите на компютър или да вечеряте. Тогава
интересът на домашните любимци към вас внезапно ще се възбуди
и те ще се заотъркват в книгата, ще лягат върху нея, ще я хапят, ще заходят по клавиатурата и ще протягат лапи на масата. Те правят всичко това толкова очарователно, че няма как да не прекратите дейността си, за да им се порадвате. И дори хич да не ви се спи, тяхното мъркане и харизма са в състояние да унесат от най-бодрия до най-нервния стопанин.
Както казва Родни Маккуин: “Котките имат всичко – възхищение, неограничен сън и компания, само когато те самите я пожелаят”.
[Вижте още: Американец пише музика за котки]
Котките имат славата на едни от най-чистите животни и не без основание – главното им занимание, освен спането, разбира се, е да се самопочистват. Така че тоалетът им почти не е ваша грижа. И макар къпането им да наподобява укротяване на тигри, няма да издребняваме, защото се случва веднъж годишно, че и по-рядко. Хубавото е, че не изискват и разходка за извършването на биологичните си нужди.
Понякога, обаче, пясъкът, освен в котешката тоалетна, е и навсякъде около нея. Ако ви се наложи да пътувате за по-дълго, спокойно можете да оставите котката си сама у дома с повечко храна и вода. Имайте предвид, че когато се завърнете домът ви в някои части ще наподобява морския бряг по количеството пясък на квадратен сантиметър. Не забравяйте да приберете обувките си и други ценни вещи, защото със сигурност ще ви се обидят от отсъствието ви.
Ролки и други приспособления за събиране на косми са жизнена необходимост ежедневно и целогодишно. Пригответе се космите да бъдат част от живота ви, че понякога и от храната ви. Както и скъсаните пердета, тапети и мебели (последното само в детско-юношеската възраст). Ако смятате, че сте готови да платите тази цена и да споделите дома и живота си с мъркащите и пухкави душевадки, отново ще ви призова, дори примоля да си вземете коте от приют или от улицата.
Риби
„Човекът мисли.
Конят мисли.
Овцата мисли.
Кравата мисли.
Кучето мисли.
Рибата не мисли.
Тя е тиха, изразителна.
Рибата не мисли, защото знае всичко,
тя знае всичко.”
[oт саундтрака на Аризонска мечта по текстa на Емир Костурица]
Изхвърлянето на рибки няма обществен отзвук, както при гореспоменатите видове. По новините не дават хора, нахапани от рибки и изобщо никой, освен евентуално самите рибки не страда. Те просто изчезват. Къде ли? Навярно в канализацията?!
Когато бях малка, таткото на една приятелка пускаше в тоалетната чиния рибките, които вече му бяха омръзнали или “непослушните” такива, които изяждаха други себеподобни, а на нея казваше как по тръбите щели да стигнат до морето и там да си живеят волни и свободни. Въпреки липсата на понятието “безпризорни рибки”, нека все пак сме запознати с тяхното отглеждане преди да си вземем някоя и друга у дома, за да не се стига до пускането им в канализацията след време.
Е, не можете да ги погалите, но пък известен е фактът, че
съзерцаването на риби има терапевтичен ефект
и едновременно с това задоволява естетическите потребности. Но то може също така да се превърне в мини-филм на ужасите или поне в документалистика за изяждане на видовете, ако не внимавате при избора си на риби. Затова преди закупуването им внимателно прочетете или се консултирайте с продавача в зоомагазина относно тяхната съвместимост едни с други. Добре декорираният и поддържан аквариум е радост за очите и акцент в дома. Поддържането на аквариума, обаче, изисква определено време и усилия и първите пъти може да отнеме часове.
Рибките не са претенциозни – не се нуждаят от специално отношение, възпитание, разходка, ресане, галене, дори не е необходимо да им осигурявате ежедневно купичка с прясна вода. Все пак има някои неща, за които трябва да сте на щрек. Внимавайте с температурата на водата или в противен случай вместо плуващи ще имате замразени рибки или пък рибена чорба. Добре е предварително да проучите на какви градуси виреят избраните от вас видове.
Не прекалявайте с храната – и сред рибките е налице повишен риск от затлъстяване, което често пъти завършва с фатален изход. И не се залъгвайте – златните рибки не само не изпълняват желания, но и не стават достатъчно големи, за да ги изпържите в тигана, в случай че размислите относно отглеждането им.
Птици
„Бог обичал птиците и създал дърветата. Хората обичали птиците и създали клетките”
[Жак Девал]
За птиците не мога да споделя такъв богат личен опит и да изведа общи положения, но мога да разкажа за папагалката ми Бети, с която съжителствах като дете. Смахнатото е, че тя беше „уличен” папагал – избягал или пуснат. Неспособна като всяка питомна птица да лети и да оцелява се оказа хваната с голи ръце от баща ми и донесена в хартиен плик с дупки от вилица у дома.
Освен много симпатична, Бети беше и много шумна
Затова понякога сутрин се налагаше да покривам клетката с чаршаф, за да я заблудя, че още не се е съмнало и да поспя още поне час след пукването на зората. Това действаше в случаите, когато Бети си беше в клетката. А тя често намираше начини да излезе.
Тогава всички от семейството се опитваха да я хванат преди котката да го е направила, но така че Бети да не разбира, че я преследваме. В противен случай можеше да се стресне и да получи сърдечен разрив, защото птичките са плашливи животинки. Не се сещам за други задължения, освен храненето и почистването на клетката и периметъра от около метър – метър и половина около нея.
Много харесвах Бети, но все пак… птица в клетка… Повече не съм си помислила за такъв тип домашен любимец, освен няколко гълъба и едно врабче в нужда, прекарали някой и друг ден вкъщи, докато се възстановят (или умрат) и пуснати обратно на свобода. Но, моля ви, ако взимате папагали, канарчета и други подобни селектирани за домашно гледане птици, не ги пускайте на свободата навън. Тази свобода ще ги убие повече от клетката и то не само метафорично.
Гризачи
„Мъжете обичат жени, жените обичат деца, децата обичат хамстери – съвсем безнадеждно е”
[Алис Томас Елис]
Отглеждането на различните видове гризачи – хамстери, морски свинчета, зайци, чинчили и други предполага полагането на специфични грижи за всеки отделен вид, които не бива да бъдат подценявани. Все пак ние ще споменем това, което ги обединява. На първо място всички биват отглеждани в затворени пространства – клетки или аквариуми.
Това не изглежда толкова драматично както при птиците, но все пак трябва да имате време и
желание да пускате своите любимци на ежедневни разходки из дома ви
Това може да бъде съпроводено от прогризване на кабели, всякакъв текстил и хартия и изобщо всякакви материали, които една обикновена мишка може да изяде, а всички знаем, че тя може да изяде всичко.
Опитът ми в отглеждане на декоративни зайци показва, че тези невинни пухести създания могат да спрат достъпа ти до интернет (освен ако не е WiFi), до кабелна телевизия и да направят от килима ти огромно сюрреалистично платно, състоящо се от дупки и конци. А извършването на сещате се кои биологични нужди е почти невъзможно да бъде насочено в някаква посока, да не говорим за конкретно място. Освен това повечето разпространени гризачи живеят много кратко.
Веднъж инцидентно си купих бяла мишка, която беше приготвена за обяд на змията в един зоомагазин. Пренесох я в кутия от електрическа крушка през два града, купихú аквариум, храна и каквото една мишка може да си мечтае да има и след няколко месеца тя почина от старост. Това са нещата от живота – едни видове живеят кратко, други по-дълго, трети много дълго (което поставя въпроса за костенурките като домашни любимци). Но свързването на живота на много краткоживеещите с този на по-дългоживеещите е особено болезнено за последните. Затова и лично аз не бих си взела мишка отново.
И при гризачите си има доста работа
– при нередовно почистване от клетките им се излъчва мирис, досущ наподобяващ натурална оборска тор. Трябва редовно да им се режат ноктите и да им се подържат зъбите – отново при ветеринар и да се внимава с храната. Това за заекът, който си хрупа на воля зеле и моркови, не е съвсем истина. Но пък дали заради нехищническата си природа, те са такива мили и плашливи ангелски създания, че ти се досвидява дори да повишиш тон в тяхно присъствие. И, да не забравя, в никакъв случай не ги „пускайте на свобода” в случай че ви омръзнат – макар да са по един или друг начин просто мишки няма да оцелеят в реалния живот.
Животните между впрочем са се справяли доста добре и без нас, преди един ден, някъде през каменната ера (или поне оттогава са първите сведения) не ни е хрумнало да опитомим някои от тях. Днес тези видове, наречени любимци, за добро или лошо, живеят далеч от естествената си среда и са зависими от човека. И той не бива никога да забравя, че те са истински ЖИВОТни, а не поредните вещи, които купуваме от хипермаркета, без да ни пука дали след време ще имаме нужда и място за тях в дома и в сърцето си.
Още по темата: Домашният любимец не е играчка с дистанционно
