Знаете ли, напоследък толкова по-рядко се пише за любов. И не само това – рядко показваме любовта си. Забравяме за нея. За онази истинската, чистата, движещата, крепящата ни. Любов.
Говорим за братската, за всемирната. Пожелаваме си хармония. Търсим секс. Но любовта някак е изтикана в ъгъла като грозна и невзрачна сестра, старомодна и безинтересна.
Има толкова по-големи важности от нея – глобалното затопляне, тероризма, месоядците, затлъстяването, правилното възпитание на децата, оформянето на перфектното тяло, духовното израстване…
Любовта се е превърнала в клише, в измислен герой от изхабен цитат. Със смисъл и стойност, които никой не разбира.
А тя ни е нужна толкова много и толкова силно
Тя трябва да е заразна. Заразяваща. Да се предава по наследство, чрез допир, по въздушно-капков път. Чрез примери, чрез жестове, които вдъхновяват и впечатляват:
– децата ни, докато правим любимия сандвич за другия им родител, само заради идеята да го зарадваме с нещо, което обича;
– случайните минувачи, с които сме се разминали в момента, когато някой се е сетил, че обичаме точно тези цветя;
– съседите, женени от 46 години, уловили случайно през прозореца онази целувка, която гледат всяка вечер по турския сериал, така истински уж дадена, но нетрогваща от екрана;
Любовта е толкова важна…
Защото тя дава, без да иска.
Тя ни кара да летим. Без да се замисляме, че нямаме крила.
Тя ни кара да правим закуска. Без да ни молят.
Тя е хапче против кисели физиономии.
Тя е кутия с бонбони без повод.
Тя е целувка за добро утро.
Тя е най-хубавата приказка за лека нощ.
Тя е ведра и свежа,
истинска, мила и усмихната… Като онова момиче от горния етаж, което се влюби за първи път преди 2 седмици. И вече знае, че да обичаш е велико.
Затова подайте ú ръка, издърпайте я от ъгъла. Отделете ú малко време. Поговорете с нея. Опитайте се да си спомните какво я разсмива. И заразявайте. С пример. С настроение. С отношение.
Не ú се карайте. Не я пренебрегвайте заради работа, заради домашно или тренировка във фитнеса.
Защото, който обича зло не мисли. Не показва. Не чувства. Не иска и не знае.
Любовта. Онази истинската, на улиците, в къщите, в мислите и сърцата ни. Не само на екраните на телефоните и компютрите ни – споделена като изтъркана част от поредния вечен цитат.
Любовта – онази, без която не трябва да можем!
[…] Вижте още: Любовта, без която не трябва да можем […]