В Библията е написано: “Ако те ударят по едната буза, обърни и другата!” Христовото учение е за прошката и смирението. Лесно е обаче да бъдем лоши. Трудно е да бъдем смирени.
Толкова много омраза трупаме в сърцата си, че идва ден, в който отваряме очи и забелязваме, че сме забравили да обичаме. Знаем само как да мразим и да отмъщаваме.
За думите на Иисус се сещаме само, когато наближат празници, когато ни споходи раздяла или смърт. Когато притиснати до стената, очакваме чудото. Онова изцеляващото, премахващото проказата в душите ни, пречистващо съзнанието ни, изцеляващо тялото ни.
И впили нокти в него, в Чудото, се кълнем, като за последно, че ще забравим злото, ще изкореним от душата си страха,
ще зачеркнем нашите лоши помисли
и ще посеем в сърцата си само любов!
Като онази, за която говори Иисус.
Като онази, с която ни отглеждат родителите.
Като онази, с която се вричаме на любимия да извървим заедно земния ни път.
На нас, безверниците, освен Чудо ни трябва и Вяра! За да повярваме в силата на чудото.
На добротата! На любовта! И на прошката!
