За много хора дъждът е неприятен, дразнещ и дори изнервящ. За мен обаче не е така! Няма нищо лошо в лошото време.
Аз наистина много обичам дъжда, а още повече обичам да излизам навън просто, за да устетя капчиците му.
Не се страхувам от него, не ме дразни и нямам нищо против да се поизмокря малко. Та, нали е нужно просто да се подсуша, преоблека или да си обуя нови чорапи след като съм се отдала на тази почти магична мокра разходка! А и както се казва – „Малко дъжд на никого няма да навреди“. Това убеждение е дълбоко залегнало и в моите мисли.
За мен дъждът е нещо много повече от неприятни водни капки, падащи от небето. Когато се стича върху ми, се чувствам някак странно пречистена. Сякаш отмива от тялото и душата ми всяка мръсотия.
Болката, тъгата и тъмните ми мисли се разтварят в капчиците, минават през мен и потъват някъде дълбоко в земята.
Когато вали се усещам пречистена, спокойна и даже малко по-добра
Противно на схващанията – дъждът не ме кара да се чувствам потисната или да съм в мрачно настроение. Понякога просто затварям очи и се вслушвам в тихия ромон на чукащите по прозорците и капчуците капки. Отпускам се и се успокоявам.
Ритмичното потропване по перваза ни унася в дълбок и релаксиращ сън. Когато вали, той е най-спокоен и приятен.
Въздухът след дъжд е свеж и чист, изпълнен с енергия и вдъхващ нов живот. Усещам как той изпълва всяка клетка от моето тяло.
Най-прекрасен е дъждът в топло време. След жегата и задуха, той идва сякаш да донесе онова прераждане на природата и хората, без което нямаше да има живот изобщо.
Обичам да се разхождам по дъждовните улици. Хората чакат дъждът да премине свити под някой навес или преминават забързано покрай мен, търсещи къде да се скрият. Аз ходя бавно, дъждът ме облива от глава до пети. Наслаждавам се на всеки миг и се чувствам истински щастлива, крачейки под капчиците чистота.
Няма нищо по-хубаво от това да си си вкъщи (ако не можеш да си навън, разбира се), докато вали. В тези дни можеш да се вгледаш дълбоко навътре в себе си, да четеш книга или просто да се отдадеш на спокойствието, което дъждът донася със себе си. Понякога гледам как вали през прозореца. Картинката е пленяваща – тихо е, почти няма хора, дърветата подчинено стоят на място и взимат пречистващ и освежаващ душ…
На много от вас любовта ми към дъжда и дъждовните дни може да се стори малко поетична, прехвалена или дори малко надценена. Но аз просто исках да споделя това, което изпитвам и да ви накарам да се замислите.
Не винаги лошото време е непременно лошо…
Дори, както гласи заглавието на известния български роман – няма нищо по-хубаво от него!
Надявам се в следващия порой и вие да успеете да видите красотата и да изпитате щастието от дъждовния ден. Ако си позволите това, вероятно ще се срещнем усмихнати на някоя уличка. До скоро!
