Най-страшно е положението в София през есента. За началото на всяка учебна година в столицата пристигат ученици, студенти и преподаватели. Общо над 40 хил. души, които общежитията в Студентски град успяват само частично да поберат. Остатъкът от потока се насочва към търсенето на квартири и се превръща в удобно извинение за някои хазяи и агенции за недвижими имоти да се подиграват с пазара.
Защото какво друго, ако не подигравка, е стайче като от ерата на соца, със следи от всички бурни времена след смяната на режима? Нищо против миналото и
интериорните разбирания на леля Цонка
от осмия етаж (терасата с многото мушкато). Но някак си, живеем в ерата, в която достъпният шведски дизайн стигна и до нашите земи.
Или, ако ще правим арт реализация с всичко винтидж, което сме наследили от поколенията и антикварните магазини, то нека не забравяме, че това не ни освобождава от общочовешките разбирания за приветливост и чистота.
Останки от мебели в килера или натрошени стъкларии в терасата (доколкото я има – веднъж попаднах и на място с врата за такава, но след вратата балкон липсваше). Прогорени с цигара тапицерии или килими с шарки на кучешки и женски косми. Разхлопани дограми и още по-разхлабени пружинни легла… и всичко това – за
квартири на “скромната сума”
(да добавим и “изгодно” с три удивителни) от 350-400 лева. В центъра е, все пак. Тоест, “идеална локация”, което явно оправдава поисканата минимална заплата.
А това, че ще живеете в мазето, на тавана или в приземен гараж, са подробности, разбира се.
Които в повечето случаи научавате едва на място. Само че подобно познание – колкото и да не ви харесва, че се налага да го получите – също струва пари (освен ако не е било изрично упоменато, че огледът ще е безплатен).
Затова, най-добре е да се опитате да сведете изненадите до минимум. И повечето хора, като всеки съвременен Homo Sapiens, тръгнал на лов, се подготвят за препятствията с помощта на интернет.
Онлайн обявите говорят повече и от брокерите, стига да са със снимки. Погледнете ли ги, можете да прочетете в тях цялата ни народопсихология. Например:
Нищо не хвърлям, може да ми потрябва.
А щом на мен може да ми потрябва, значи и на квартирантите може да им потрябва.
С килимче е по-добре, със стара черга – още по-добре.
Същото важи за китениците по дивана и фотьойлите.
Килими, мушами, кувертюри – така е в “Разсадника”, само за 250 лева едностайният… Новото е добре забравено старо,
когато стане дума за нова мебел. Евтиното е добре забравено ново, когато стане дума за ремонт на старото.
Много хубаво не е на хубаво.
И на малко квадрати може да се живее, и кашонът може да е маса, и чаршафът – перде. Имаме си и печка, да, кой каза, че микровълновата не е печка?!
Собственоръчно сглобени легло и перде, но пък живеете за 360 лева в центъра! Изборът на квартири е повече от голям… Общата собственост е ничия собственост.
Това, че във входа е мизерно, липсва осветление, асансьорът не работи и вратата е разбита, все едно се случва в друга вселена.
Цените се пишат в евро и се смятат в лева, като умножим по две.
По-лесно е, отколкото да се разправяме с някакви си там курсове. Подобно закръгляне нагоре се наблюдава и в определянето на квартала, към който принадлежи адресът. За някои Хладилника е Лозенец, а центърът се простира и отвъд бул. Сливница.
Може би най-добрата илюстрация на подобно инакомислие са обърнатите кадри – снимани вертикално, но останали незавъртени от автора на обявата.
И човек накланя глава, накланя глава, взирайки се в екрана на компютъра, за да разбере нещо от поредната проекто-квартира, докато се опитва
да не преклони глава пред цената ú
И не че голямата цена е големият проблем! Той е в това, че голяма част от българите (не само софийските рентиери, ами и всички онези, които продаваме я кола, я детска количка) не ни бива да правим добра търговия. Или туризъм, ако щете. Бил той и квартирен такъв.
