Като малък си мислел, че цял живот ще се гмурка в необятни океани и морета. Но съдбата имала други планове за него. Да се гмурне на най-дълбокото в океана, наречен кино и завинаги да остане там. Като продуцент, сценарист и режисьор на едни от най-запомнящите се филми в историята. Това е той – Люк Бесон.
Големият творец се ражда на 18 март 1959 г. в Париж. И двамата му родители са инструктори по гмуркане в известен френски спортен клуб. Вдъхновен от средата, в която израства, малкият Люк планира да стане морски биолог. Като дете той живее и обикаля множество дестинации в Италия, бивша Югославия и Гърция, заедно с родителите си.
Живял е пет месеца и в България
Тогава е на 9. Спомените му от страната ни и нашето Черноморие са наистина прекрасни и по думите му се страхува да се върне отново тук, за да не ги развали. Когато навършва 10 години, семейството му се завръща във Франция, а майка му и баща му се развеждат. След което и двамата се женят повторно.
„Имаме 2 семейства, и аз съм единственият останал лош сувенир от нещо, което не е сработило. И ако аз изчезна, всичко ще е перфектно. Гневът за моето съществуване е провокиран именно от това. Трябва да направя нещо. В противен случай – ще умра.“ – казва той в интервю за International Herald Tribune.
На 17-годишна възраст
Люк Бесон претърпява зловещ инцидент под водата
А той донася след себе си и неочаквани последици – младежът вече никога не бива да се гмурка. Така французинът е принуден да се откаже от мечтата да стане морски биолог. Един ден сяда и записва на лист хартия всички неща, с които би могъл да се занимава. Както и тези, за които не го бива. Признава, че първият списък се оказал доста по-кратък от втория, но едно нещо веднага му станало ясно. Че това, което наистина го влече и най-много обича, е да пише и да снима.
„Така че си помислих, че да се захвана с правене на филми е добър вариант“ – споделя Люк Бесон. Така и става. Негов приятел му казва, че познава човек, чийто брат е трети асистент на режисьора на някакъв късометражен филм. Така Бесон
стъпва за първи път на снимачната площадка
И завинаги остава пленен от магията на киното. На следващия ден той взима смело и окончателно решение – да спре да ходи на училище и да се отдаде изцяло на снимачното изкуство.
Докато чака късметът да проработи в негова полза, Люк Бесон започва да пише различни истории. А те по-късно ще се превърнат в сценарий за един от шедьоврите в кариерата му – Петият елемент (1997). На 18 младежът започва работа като помощник в киноиндустрията в Париж и режисира първите си 3 късометражни филма. След това заминава за САЩ за период от 3 години. А когато се завръща в родината си, създава своя собствена продуцентска компания, с която реализира някои от най-добрите френски филми. Но талантът му често намира място и в известни холивудски (и не само) продукции.
Сред най-известните ленти с негово участие като
сценарист, продуцент или режисьор
попадат: Такси, Транспортер, Целувката на дракона, Леон, Петият елемент, Уасаби, Дани кучето и много други. Безспорен хит става и един от последните му филми – Люси. С участието на неотразимата Скарлет Йохансон. Работата по него отнема на Бесон близо 10 години.
„Работих върху проучвания близо две години, преди да започна да пиша сценария. – споделя той и допълва – Исках всичко да е базирано на истината, макар че това е филм и всичко в него е измислено.“
Един от любимите му френски актьори, който често се появява във филмите му, е знаменитият Жан Рено. През 80-те Люк Бесон се превръща и в един от тримата създатели на цяло
течение във френското кино
наречено от критиката Cinéma du look. Характерно за него е поставянето на визията и стила над съдържанието, както и на играта над разказа.
В личен план талантливият французин може да се похвали с четири брака и петима наследници. Едно от завоеванията му, с което понастоящем е разведен, е красивата актриса с близки до нашите корени – Мила Йовович.
И след като прехвърлихме набързо фактите от живота и кариерата на именития Люк Бесон, вече нямаме търпение да споделим с вас и някои от най-запомнящите се думи, изречени от него.
Киното никога не спасява нечий живот. То не е медицина, която ще спаси живота на някого. Киното е просто аспирин.
Винаги малките хора са тези, които променят събитията. Това никога не са политиците или големите риби. Например, кой събори Берлинската стена? Бяха всички онези хора, излезли по улиците. Предишния ден специалистите нямаха ни най-малка представа какво предстои да се случи.
Бих предпочел да спра твърде рано, отколкото твърде късно.
Мисля, че децата днес пропускат голяма част от правилните насоки. Родителите са винаги на работа, училището невинаги им задава правилните параметри, политиката е потънала в корупция и скандали, дори героите в спорта тренирайки взимат допинг и други подобни. Правилата са наистина важни за децата.
Вие хората действате толкова странно. Всичко, което създавате, се използва, за да разрушава.
От филма Петият елемент
[По повод изказването му, че ще се пенсионира след като направи 10 филма]
Казах, че ако направя 10 филма в живота си, ще съм голям късметлия. Това имах предвид. Страхът ми след като завърших първия беше дали ще ме оставят да направя втори. Така че това беше целта за мен. След 6-7 филма започнах леко да се изморявам. Снимането взима доста от теб. Докато завършиш даден филм се оказва, че през повечето време си бил наполовина мъртъв.
Учението винаги е болезнен процес.
От филма Люси
[За Петият елемент]
Започнах да пиша, когато бях на 16. Тогава не мислех за създаването на филм – аз създавах книга. На 20 вече бях написал 30 сценария. Тъй като никой от семейството ми не беше част от филмовата индустрия, единственото, което имах, както всички останали, бяха лист хартия и химикалка – никой не може да те набие, нямаш нужда от никого, имаш нужда само от химикалка. Така че използвах целия си ден и нощ да пиша, да пиша, да пиша и това е!
