Запомнете името на Луси Ахариш. Арабка, която живее в Израел. И пише история. На народа и на страната си. Има безброй приятели и също толкова врагове. Но е смела и не се притеснява да казва това, което мисли. А то е революционно, без излишна дипломатичност. И думите ѝ се чуват. Гарантирано. Защото Луси е първият журналист с арабски произход, избран да води новините по израелски телевизионен канал, при това в най-гледаното време – т.нар. прайм тайм.
Нейни колеги казват, че не е никак лесно да си в обувките на Луси. Израелското онлайн издание Ynetnews.com посочва, че за Ахариш заплахите, расизмът в социалните мрежи и терорът са всекидневие. Заплашвана е от непознати, но и от близки хора. Дори от роднини, според които тя петни семейната чест и заслужава наказание (а то в такива случаи и в тази част на света е… убийство). Майка ѝ постоянно я моли да си държи устата затворена, защото се страхува от заплахите. А те валят.
“Възпитавай я правилно”.
“Луси трябва да бъде убита”.
“Ще ти я пратим на парчета в чувал за боклук”.
Защо е всичко това ли? Защото Луси не е като другите. Тя е открита, обективна, показва се, говори, възмущава се, бори се… На всичкото отгоре е красива и води светски живот. Не разбира насилието. И го (по)казва съвсем открито. Все тежки грехове, когато са извършвани от жена в арабския свят.
Луси Ахариш е родена на 18 септември 1981 г. в южноизраелското градче Димона. Семейството ѝ произлиза от Назарет, но се мести в търсене на препитание. Луси и по-големите ѝ сестри се раждат там. Казва, че като дете е било трудно за нея да разбере какво точно значи да си арабин. Защото в дома ѝ се говорело както на арабски, така и на иврит. Винаги обаче се карали на арабски, пояснява тя.
Когато е на 5, Луси Ахариш се сблъсква очи в очи с терора
Семейството ѝ е на пазар в Ивицата Газа. По пътя наобратно автомобилът им е атакуван от терорист. Денят е горещ и затова баща ѝ отваря прозореца на колата, за да влезе малко въздух. В този момент малкото момиченце среща погледа на мъжа, който ще ги атакува. Секунди след това в колата им е хвърлен коктейл Молотов, който баща ѝ успява да изхвърли отново навън. Върху колата им обаче е метнат друг и тя се запалва. Луси и семейството ѝ успяват да се спасят. Но братовчедка ѝ, която също пътува с тях и по това време е само на 3, получава тежки изгаряния и месеци наред лежи в болница. Лицето на терориста се запечатва завинаги в съзнанието на Луси Ахариш:
“Така и не можах да проумея как може човек да е толкова зъл”.
Макар семейството ѝ да води светски начин на живот, далеч от религиозни традиции, в училище Луси неминуемо се сблъсква с дискриминацията. Унижавана е по най-различни начини. По това време самоубийствените атентати в района са всекидневие и навсякъде тя чува, че арабите са убийци, зверове и трябва да бъдат изтребени. За щастие, директор на училището ѝ по това време е един забележителен евреин, който не толерира никакви актове на дискриминация. Става дума за Меир Коен, който по-късно става кмет на Димона, а през 2014 г. е избран за социален министър на страната.
На 18 Луси отива да учи в Еврейския университет в Йерусалим. За да се издържа, започва работа в еврейски хотел, точно срещу старите градски стени. Открита, любознателна и чаровна, тя бързо научава абсолютно всичко, свързано с нравите на ортодоксалните евреи – правилата, молитвените часове и т.н. Интелигентна и съобразителна, тя бързо привлича вниманието на журналистите в града. И в крайна сметка, един ден стига до Тел Авив, където записва да учи журналистика.
Така постепенно стига до телевизията
Първо е харесана от израелския Канал 10. В крайна сметка, трудно може да се намери нещо по-атрактивно – арабка, живяла в малко еврейско градче, с перфектен иврит и приятен акцент, мюсюлманка, тъмнокоса, че и жертва на терористичен акт на всичкото отгоре. И веднага получава работа като водеща на новините. Както казва тя:
“Все едно ме блъснаха в дълбоката вода, а както е известно – арабите не могат да плуват. Та се наложи да започна изцяло отначало”.
Нещата обаче не вървят по мед и масло. Стига се до открит конфликт и след скандал тя напуска. Следват трудни времена. Наем, кола, скъп живот в Тел Авив. Луси е в затруднено положение, с големи кредити и никакви доходи. Чука на всички възможни врати, но получава само откази. Оправданието е, че е твърде висококвалифицирана.
Изпада в тежка емоционална криза. Дни наред не спира да плаче. Решава, че трябва да се махне – готова е да мие чинии в Ню Йорк, но трябва да си тръгне. И точно в този момент получава предложение да се включи в ново телевизионно шоу. А скоро след това – и да води новините на английски език по канал i24news. Започва да работи с цялото си сърце. От ранни зори до късна нощ.
Скоро се превръща в същинска звезда
“Внезапно проумях мощта на думите. Разбрах, че всички гледат. Някои дори ме наричат “защитник на нацията”… Всъщност, хората тук са уморени да слушат, че арабите са убийци и терористи. Имат нужда да чуят и от самите араби, че тази ситуация е неприемлива и нещата могат да са по-добри”.
Луси обяснява, че на арабите в Израел се гледа като на втора ръка хора. Не живеят с евреите, децата не ходят заедно на училище и определено нямат социални и лични взаимоотношения. Расизмът е присъщ на всички, сякаш забравили историята от недалечното минало…
“На хората се гледа според цвета на кожата им, не според личните им достойнства… И то в Израел, чийто народ е преживял масови убийства и Холокоста… Народ, който не помни историята си, не може да е демократичен”.
В същото време тя разсъждава и върху факта, че държавата Израел все пак съществува. Хубава е, влиятелна, при това във възможно най-враждебната част на света, по думите ѝ. Луси Ахариш обича родината си, определено. Има само израелски паспорт и харесва страната си – държи да е ясно. Възмущава се от неща като това, че арабски представители не отиват на погребението на бившия израелски премиер и президент Шимон Перес. “С това само се налива масло в огъня”, убедена е младата жена.
В същото време Луси Ахариш е мюсюлманка
И това също не е тайна за никого, а тя говори съвсем открито по темата. Казва, че религията не играе никаква роля в ежедневието ѝ.
“Вярваща съм и толкова”.
По времето, когато животът ѝ е в дълбока криза обаче, тя е изпълнявала стриктно доста религиозни практики. Молела се е по пет минути пет пъти на ден. В продължение на година. Стриктна, до степен майка ѝ да се обезпокои дали пък не отглежда последователка на Ислямска държава в къщата си. След година молитви се почувствала пречистена. И приключила с религиозните практики.
През 2015-а ѝ е оказана голяма чест. Луси Ахариш е избрана да запали факла на тържествата по случай Деня на независимостта на Израел. А мотото на честванията тогава е “израелци на бъдещето”.
“Аз съм Израелка. Жена. Арабска мюсюлманка. В този ред”.
В началото на март 2018 г. Луси Ахариш отново взриви телевизията и социалните мрежи по целия свят. На английски (за да бъде чута от повече хора) за пореден път каза неща, които малцина си позволяват публично да изрекат. Повече за това вижте в текста за бунта на една арабка в Израел.
