За разлика от повечето легендарни герои на Дивия Запад като Бъфало Бил, Били Хлапето, Ани Оукли, Седящия Бик, Бъч Касиди и Сънданс Кид, Каламити Джейн и Джеронимо, чийто живот е добре документиран и претворен в безчет произведения на изкуството, този на Еленор Дюмон, известна още като Мадам Мусташ (Госпожа Мустак) – комарджийка, съдържателка на публичен дом и една от най-известните жени в Дивия Запад, е обвит в дълбока мистерия, което прави малкото известни за нея факти още по-интригуващи.
Мадам Мусташ е родена като Симон Жюл в семейството на креоли, в Ню Орлиънс около 1829 г. Според друга версия на историята, тя е родена във Франция и емигрира в Америка съвсем млада. Хазартът в Дивия Запад в средата на XIX век е изключително мъжко занимание.
Ето защо, когато Мадам Мусташ пристига в Сан Франциско през 1849 г. и започва да раздава картите при игра на блекджек в местния хотел Бела Юниън, тя е посрещната с нескрит интерес. Още повече, че преди да се сдобие с изразения си мустак и прозвището Мадам Мусташ, Симон Жюл е
красива, деликатна и резервирана жена
Славата й като единствената жена комарджия в Дивия Запад се разнася мълниеносно и Мадам Мусташ тръгва на “турнето” из цяла цяла Америка по време на което натрупва цяло състояние от хазарт.
През 1849 г. Мадам Мусташ решава да се установи в Невада Сити, Калифорния. Но това не е Сан Франциско и появата й предизвиква доста вълнения в миньорския град. Тя отваря своя игрална зала, наречена Vingt-et-un (21 на френски – другото име на играта блекджек).
Казиното на Мадам Мусташ има строги правила
и в него не се допускат жени, с изключение на самата му съдържателка, разбира се. Също така вместо бира, в него се сервира далеч по-изискани напитки като шампанско и бренди.
Мъжете се тълпят на рояци в казиното на Мадам Мусташ, привлечени от красотата на съдържателката, но тя умело ги държи на разстояние. Vingt-et-un е толкова успешна, че Мадам Мусташ отваря второ казино с опитния комарджия Дейв Тобин.
В един момент обаче златото в Невада Сити започва да привършва, а с това и приходите на Мадам Мусташ и тя е принудена да напусне града заедно със съдружника си. Така двамата попадат в Карсън Сити, Невада, където купуват ранчо и започват да отглеждат животни.
Мадам Мусташ среща Джак Макнайт, изискан джентълмен, който се представя за търговец на добитък, и се влюбва в него. Макнайт обаче не е никакъв търговец, а
изпечен мошеник, който успява да обере Мадам Мусташ
и да избяга с всичките й спестявания. Така тя е принудена отново да поеме на път, за да си върне откраднатото с хазарт. Обикаля отново от град на град и отново спечелва много пари.
С годините красотата й започва да залязва и Мадам Мусташ се сдобива с прословутия си мустак и прякор. Също така тя все по-често започва да дави мъката от разбитото си сърце в уиски, което е сигурен път към гибел. Или както гласи една стара поговорка от Дивия Запад – “Не можеш да спечелиш сърцето на любимия, като се пропиеш до смърт. Това е все едно да се опитваш са свириш на арфа с чук”.
През 1867 г. Мадам Мусташ се мести във Форт Бентън, Монтана и започва да играе блекджек в бар, наречен Джунглата. По същото време започва да се подвизава и като мадам със собствен бардак. За да промотира новия си “бизнес”, тя разхожда момичетата си в каляски из Форт Бентън, излагайки на показ красотата им и скандализирайки редовите граждани.
През 1877 г. Мадам Мусташ се мести отново, този път в Дедууд, Южна Дакота, където се сприятелява с легендарната Марта Джейн Канари, известна още като Каламити Джейн – американска разузнавачка, която се прочува в боевете и схватките с индианците.
Последната спирка в живота на Мадам Мусташ е градчето Боди, Калифорния. Там мустакатата комарджийка продължава да изкарва прехраната си с хазарт. Една вечер парите не й достигат и тя взима на заем $300 от неин приятел, за да може да започне играта. Не преценява добре силите си и изгубва парите.
След тази нощ мустакатата мадам напуска града. Намерена е на следващата сутрин, 8 септември, 1879 г. мъртва, с празна бутилка морфин до нея на няколко километра извън града. Недалеч от безжизненото й тяло е открито предсмъртно писмо, в което тя пише, че е изморена от живота. Жителите на Боди не позволяват Мадам Мусташ да бъде погребана в гробището за бедни и събират пари за погребението й, което е най-голямото, организирано някога в градчето.
Вижте още: Историята на Олив Оутман – мормонката с татуираното лице
